Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3576 от 05.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3074/2024
Вид
Решение № 3576
Подписан
05.08.2024
В сила
27.08.2024
Състав
АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3576 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110203074 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. В. Р. против наказателно постановление № 23-4332-027879/20.11.2023г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че процесното МПС е негова собственост и по време на извършване на проверката е било с поставени регистрационни табели, както и съпътствано от всички изискуеми по закон документи. Релевира доводи, че МПС е било с издадени от ОПП-СДВР регистрационни табели за временна регистрация, като на 26.07.2023г. същото е било регистрирано по надлежния ред. Намира, че деянието, ако се приеме, че е извършено се отличава с ниска степен на обществена опасност, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, респ. чл. 28 ЗАНН. Моли за съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. П.. Последният поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, 1 не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител, с изложени доводи по същество и искане санкционният акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2023г., около 22:55 часа, в гр. София, на Околовръстен път пред № 188 от св. М.Т. на длъжност командир на отделение при 06 РУ-СДВР бил спрян за проверка л.а марка „ ХХХ“, модел ХХ “ , с рег. № ХХХ.

Като водач на автомобила бил установен жалбоподателят М. Р.. Същият не разполагал в себе си със свидетелството за временна регистрация на МПС.

При извършената проверка в информационните масиви на МВР било установено, че срокът на валидност на временната регистрация на МПС е изтекъл на 20.07.2023г.

Св. Тодоров намерил, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 140,ал.1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 от ЗДвП и в присъствието на свидетел съставил против Р. АУАН № АД 281327/25.07.2023г., препис от който бил връчен на нарушителя на същата дата, като последният го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

На 26.07.2023г. процесното МПС било регистрирано в ОПП_СДВР .

Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.

С постановление на прокурор при СРП бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Р..

Въз основа на цитираното постановление на 20.11.2023г. в кръга на своите правомощия Началник група при ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. -1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР били отнети 10 контролни точки

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

2

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

При извършената служебна проверка, съдът служебно констатира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са били допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, и по – конкретно описание на нарушението. АНО се е задоволил бланкетно да посочи, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Така посочения надлежен ред е подробно описан в Наредба № І-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях, където в чл. 30 е посочено на кои лица и в кои случаи се издават временна регистрация, В същия нормативен акт е посочено, че временната регистрация е в срок до 1 година. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП е посочено на коя дата е изтекла т. нар. временна регистрация, за да се може да се извърши проверка дали в действителност е осъществен състав на нарушение. В административнонаказателното производство всички признаци на нарушението и обстоятелствата по извършването му следва да бъдат описани точно, ясно и конкретно, а не да бъдат извеждани по пътя на формалната логика, от другите доказателства по делото. Констатирания порок е съществен и е основание за отмяна на санкционния акт на формално основание.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места „.

Съдът намира, че по делото са събрани категорични доказателства, които безспорно установяват, че управляваното от въззивника МПС е било регистрирано по предвидения в посочената по – горе Наредба, като липсват данни тази регистрация, макар и временна да е била прекратена.

По изложените съображения Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е била 3 ангажирана неправилно и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-027879/20.11.2023г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз 2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4