Решение № 48 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000500130 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 263212 от 28.10.2022г., постановено по гр. дело № 1658/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 4-и състав, е отхвърлен иска с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, предявен от А. Х. А. срещу дружеството ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на сумата от 100 000лв., ведно със следващата се законова лихва от 27.11.2019г., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неин родственик - чичо й М.

А. А., настъпила на ********г. в гр.***, поради претърпяно на същата дата ПТП.

Постъпила е въззивна жалба от А. Х. А., с която се обжалва съдебно решение № 263212 от 28.10.2022г., постановено по гр. дело № 1658/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 4-и състав, изцяло, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил ТР №1/2018 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, правилно и законосъобразно, тъй като, видно от събраните доказателства е доказана емоционална връзка между ищцата и нейния починал чичо, надхвърляща обичайната привързаност.

Твърди се, че при анализа и преценката на събраните доказателства и при изграждане на вътрешното си убеждение, първоинстанционният съд е 1 допуснал нарушение на логическите, опитните и научните правила, поради което е достигнал до необосновани фактически изводи.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира съдебни разноски за настоящото и първоинстанционното производство.

Въззиваемата страна ЗД“БУЛ ИНС“ АД не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и от КП и Протокол за оглед на местопроизшествие, че на ********г. в гр.София, на ул.“Каменоделска“ в посока от ул.“Заводска“ към ул. „Първа българска армия“ при управление на л.а. „БМВ“ с рег.№ ********, Х. Д. в резултат от неспазване на правилата за движение по пътищата предизвикал ПТП, с което причинил смъртта на пешеходеца М. А. А..

Видно от справка от ИЦ на ГФ към датата на процесното ПТП ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС за лек автомобил „БМВ“ с ДК № ********.

Видно от представеното удостоверение за родствени връзки ищцата е племенница (дъщеря на починал по-рано брат) на починалия при процесното ПТП М. А..

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1, респективно чл. 263, ал.2 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно 2 законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

НЕОСНОВАТЕЛНА.

А.

Х. А. е

Пред първоинстанционния съд e предявен от А. Х. А. иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на чичо й ( брат на починалия й баща) М. А. А., настъпила при ПТП на ********г.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителя на вредите и неговия застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. чл.45 от ЗЗД

Предвид заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ, неоспорено от страните по делото, съдът приема за доказан механизма на ПТП, твърдян от ищцата в исковата молба и вината на прекия делинквент Х. Д. за настъпване смъртта на нейния родственик.

В случая изпълнението на посочения по-горе ФС на разп. на чл.432 ал.1 от КЗ не е спорно между страните.

Спорен е въпросът, попада ли ищцата в кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейния родственик, както предвид ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., така и предвид ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

М. А. е бил чичо на ищцата А. А.. Съгл. ППВС № 4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по 3 справедливост и обхваща само най-близките роднини- низходящи, възходящи и съпруг. Сред кръга на тези роднини не са включени роднини по съребрена линия, дори от най-близка степен, а в случая родството е по съребрена линия от четвърта степен.

С ППВС № 5/69г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение е разширен, но и с това Постановление са запазени критериите, които определят кръга на лицата, имащи право на обезщетение: тези критерии са обусловени от следните обстоятелства: имало ли е право лицето, претендиращо обезщетение, на издръжка по закон от починалото лице и/или, въпреки че лицето, претендиращо обезщетение, е нямало право на издръжка по закон, е било фактически издържано от починалото лице.

Спазвайки тези критерии, кръгът на лицата, материално легитимирани да претендират обезщетение от делинквента, респ. от застрахователя на отговорността на същия, е разширен, като към него са прибавени лица, които са били в отношения, наподобяващи и заместващи отношенията между починалото лице и лицата, изчерпателно определени по степеннородствен признак с ППВС №4/61г.

С ТР№1/18г. на ОСНГТК на ВКС кръгът на материално легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е разширен като, към множеството на лицата, определени с ППВС№4/61г. и ППВС№5/69 г. са прибавени по изключение и всички други лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. При квалифицирането на връзката като „трайна и дълбоко емоционална“ не са изоставени критериите, въведени от ППВС № 4/61 и №5/69г., напротив към тези критерии е прибавен и критерия, връзката между починалия и лицето, претендиращо обезщетение да е била „особено близка“. Нито в КЗ, нито в СК, нито в посочените ППВС №4/61г. и №5/69г. и ТР№ 1/2018г. е дадено легално определение на понятието

„дълбоко емоционална и особено близка връзка“. Следователно преценката, дали връзката между родственици може да бъде определена като „трайна, дълбоко емоционална и особено близка“ следва да бъде направена, както предвид посочените по-горе критерии, така и при съобразяване на факта, надхвърля ли тази връзка границите на приетата в обществото за обичайна близост и емоционалност между роднини от съотв. степен и линия. Следва 4 да бъдат въведени и доказани от ищцата обстоятелства, относими именно към тези критерии, доказващи изключителната близост и емоционалност на отношенията с починалия родственик, наложени от изключителни обстоятелства и трайно установили се във времето, създали квазиродствени отношения на тези, визирани в ППВС№4/61г. и ППВС№6/69г.

В случая, съдът изцяло кредитира събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, в. т.ч. и показанията на свид.

П. С. Б. и Д. Г. Р., но намира, че нито са изложени обстоятелства, на които да се основава исковата претенция, доказващи отношения надхвърлящи и излизащи от границата на обичайните роднински отношения между ищцата и починалия й чичо, нито с посочените доказателства е доказано съществуването на такива отношения, които могат да бъдат квалифицирани по изключение като дълбоко емоционални и създали трайна и особено близка връзка между ищцата и починалия й чичо. Напротив, свидетелите установяват факти, които доказват добрите и позитивно-емоционални отношения между починалия и един по-широк кръг от лица, принадлежащи към разширеното му семейство ( децата на ищцата, напрм.), но не доказват тяхната изключителност. Не се твърдят, а и не се доказват житейски обстоятелства или ситуации, довели до трайна промяна в обичайните отношения между племенница и чичо в сравнително зряла възраст и обусловили тяхната изключителна близост. Още повече, че свидетелите установяват факти и обстоятелства от живота и отношенията на ищцата и починалия й родственик в период, в който и двамата са били на сравнително зряла възраст, напълно еманципирани: ищцата е била създала свое самостоятелно семейство, имала е родени три деца и обстоятелството, че е поддържала обичайните отношения със загиналия си родственик в град, в който не са живеели нейни други родственици, не доказва изключителност на тези отношения.

Настоящият въззивен състава изцяло кредитира всички, събрани писмени и гласни доказателства и приети в първата инстанция, но намира че със същите не се доказват обстоятелства, относими към отношения между ищцата и починалия й родственик, надхвърлящи и излизащи от границата на обичайните роднински отношения.

Съдът приема за доказан факта, че отношенията между ищцата и 5 починалия й чичо са били позитивни и емоционални , но те с нищо не са били по-различни от отношенията между родственици от същата степен и линия, обичайно сложили се в обществото.

Съдът приема за доказан факта, че ищцата е преживяла трудно и тежко смъртта на чичо си, че е търпяла болки и страдания, но същите биха могли да бъдат обезщетени само по изключение, ако беше доказано, че отношенията между тях са били особено близки и емоционални, и тази близост и трайна емоционалност е била породена от обстоятелства, различни от обичайните житейски обстоятелства, обуславящи подобни отношения.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че предвид характера на съвременното общество и установилата се народопсихология, отношенията в разширеното българско семейство са обичайно позитивни, емоционални и близки между всички роднини, независимо от степента и линията на родство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при условията на пълно и главно доказване, не е доказана материално -правната легитимация на ищцата, поради което и предявеният иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.

По наведените във въззивната жалба на А. А. възражения: същите са неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуални или материално-правни норми при разглеждане на делото, правилно и законосъобразно е обсъдил всички, събрани писмени и гласни доказателства, съобразил е задължителната съдебна практика и е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, както при прилагане на закона, така и при формиране на вътрешното си убеждение, видно от изложените в обжалваното решение мотиви.