Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.02.2025, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Административно наказателно дело 150/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
04.02.2025
В сила
28.02.2025
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 267, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 267, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 33, т. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Първомай, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20245340200150 по описа за 2024 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба вх. № 325000-5322/20.09.2024 г. (по описа на Районно управление – Първомай), с която И. А. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли за отмяна на Наказателно постановление № 22/09.09.2024 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив като незаконосъобразно и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Излага съображения, че не е извършил вмененото му нарушение на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като на 22.08.2024 г. около 07:00 часа, докато още спял, в дома му на ул. *** в гр. Първомай нахлули след разбиване на входната врата трима униформени, които му съобщили, че търсят брат му Н.. Убеден, че последният отсъства и без да знае, че междувременно през нощта се е върнал в къщата и спи в съседната стая, жалбоподателят заявил на полицейските служители, че не го е виждал и изразил предположение, че вероятно е в жилището на баба им в кв. „Любеново”.

С Молба-становище УРИ 325000-5395/26.09.2024 г. въззиваемият пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум.

1

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си пълномощник поддържа жалбата с допълнителни доводи, че в съставения акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са посочени полицейските разпореждания, чието неизпълнение е вменено, и че отправянето на такива не е доказано.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди съображенията на страните, приема от фактическа страна следното:

На 22.08.2024 г. около 07:20 часа в изпълнение на устна заповед за незабавно довеждане в полицейския участък на лицето Н. А. И., ЕГН: **********, живущ в ***, тъй като не се явил за разпит, въпреки изпратена му от разследващ полицай призовка, свид. П.

И. Н., изпълняващ длъжността „Старши полицай“ в РУ – Първомай, и колегите му младши автоконтрольор Д.А.Б. и младши инспектор П. Д. И. посетили имота на горепосочения адрес, представляващ едноетажна къща с прилежащ двор. Влези в него през отворената дворна врата, след което свид. Н. почукал на тази на сградата. Отвътре излязъл жалбоподателят, който, след като бил информиран от полицейските служители, че търсят неговия брат Н. за отвеждане в районното управление, им отговорил, че той отсъства, че не знае телефонния му номер и че вероятно е в дома на баба си в кв. „Любеново“ на гр.

Първомай, като ги упътил за местонахождението му.

Органите на реда веднага се отправили към жилището на въпросната родственица, която пред тях позвънила на внука си Н. и му предала разпореждането им да ги изчака в къщата на ул. *** в гр. Първомай, където той потвърдил в разговора си с нея, че се намира.

Когато пристигнали отново там, органите на реда заварили отпред търсеното лице в компанията на жалбоподателя, на когото по неизяснени причини младши инспектор П. И. поставил белезници. След това отвели и двете лица в РУ – Първомай, където на същия ден по нареждане на ръководството свид. Н. съставил срещу втория в негово присъствие и в това на гореспоменатите двама свои колеги като свидетели Акт № 22/22.08.2024 г. (бланков № 0536781) за установяване на административно нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, за това, че на 22.08.2024 г. около 07:20 часа в гр. Първомай, ул. *** при полицейска проверка за принудително докарване на лицето Н. А. И., ЕГН: **********, за разпит като свидетел по Призовка № 325р-7849 от 22.08.2024 г. отказва да съдейства и с действията си съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни служебните си задължения и възложените му функции. Актосъставителят връчил на нарушителя екземпляр от акта, а възприемайки изцяло описаните в него фактически положения, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен в съответствие с чл. 267, ал. 2, във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР да санкционира провинения по този закон със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, издал Наказателно постановление № 22/09.09.2024 г., връчено от жалбоподателя на 11.09.2024 г., с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му наложил административно наказание „Глоба” от 250, 00 лева за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

Гореизложената фактическа обстановка се приема за безспорно изяснена от документите по административнонаказателната преписка и от показанията на свидетеля П.

2

И. Н., които се кредитират, тъй като обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и напълно кореспондират с писмените доказателствени източници.

При дадените факти съдебният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – и за основателна.

Оспореното Наказателно постановление № 22/09.09.2024 г. е издадено в срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл.

47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, във вр. с чл. 267, ал. 2 от ЗМВР със Заповед № 8121з1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 22/22.08.2024 г. (бланков № 0536781), съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим по изричното препращане на чл. 267, ал. 3 от ЗМВР е подчинен на ЗАНН, открива обаче процесуални недостатъци от категорията на съществените.

По предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е било извършено, са абсолютно необходими и задължителни реквизити както на акта за неговото установяване, така и на наказателното постановление. За да реализира нарушителят пълноценно правото си на защита срещу официалното обвинение, което му се предявява със съставянето на установителния акт, съдържанието му следва да индивидуализира времето, мястото и начина на извършване на деянието в кореспонденция с фактическите положения, наведени от актосъставителя като относими към съставомерните му признаци. Описанието на наказуемата проява следва да е конкретно и небудещо съмнение и не би могло да се извлича по пътя на формалната или правна логика.

С Акт № 22/22.08.2024 г. (бланков № 0536781) жалбоподателят е привлечен да отговаря за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР при фактология, че на 22.08.2024 г. около 07:20 часа в гр. Първомай, ул. *** при полицейска проверка за принудително докарване на лицето Н. А. И., ЕГН: **********, за разпит като свидетел по Призовка № 325р-7849 от 22.08.2024 г. отказва да съдейства и с действията си съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни служебните си задължения и възложените му функции.

Изложената от актосъставителя фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган в атакуваното наказателно постановление, с което постъпката е квалифицирана по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ наказание глоба от 100 до 500 лева за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.

Съгласно чл. 64, ал. 1, изр. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават 3 разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Ал. 4 на нормата регламентира, че тези разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

Видно от разпоредбата на чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР формата им трябва да е писмена, но при невъзможност да бъде спазена, чл. 64, ал. 2 от ЗМВР разрешава да бъдат отправени устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за съответните адресати.

Фактическото описание на вмененото деяние обаче не говори за неизпълнение на задължително полицейско разпореждане, а за отказ от съдействие и пречене на полицейски орган да изпълни служебните си задължения и възложените му функции. Както правилно отбелязва и самият жалбоподател, в акта и в наказателното постановление не е конкретизиран по време, място, автор и съдържание властническият акт, чието пренебрегване е санкционирано.

Освен това нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР легализира правомощието на полицейските органи да издават разпореждания, и доколкото сама по себе си не предписва или забранява на техните адресати определено поведение – действие или бездействие, както например чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, не може да се окаже нарушена с поведението – предмет на административнонаказателното обвинение.

Отделно, от обстоятелствената част на акта и на постановлението не става ясно какво съдействие деецът е дължал на представителите на МВР и как точно им е попречил да изпълнят служебните си задачи. Визираната непълнота не позволява да се разбере същинската противоправна постъпка, предизвикала административнонаказателна реакция.

Гореизложеното мотивира съда да произнесе решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като процесуално незаконосъобразно, без да разглежда въпросите по съществото на административнонаказателния спор.

С оглед на крайния му изход при предпоставките на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да възстанови на жалбоподателя разноските му за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, уговорено и заплатено, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2024 г. За тяхната прекомерност от въззиваемата страна е противопоставено възражение по чл. 63д, ал.

2 от ЗАНН, което се преценя за неоснователно, тъй като престираният хонорар от 200, 00 лева е под минималния, дължим се по чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22/09.09.2024 г., издадено от Началника на Районно управление – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на 4 основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на И. А.

И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***1, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на И. А. И., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.

С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 200, 00 (двеста) лева – разноски за процесуална защита от адвокат.

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за постановяване на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.