Решение № 11 от 22.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 187/2023
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 22.01.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, Ирена Колева, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, точка 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, точка 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Велико Търново, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ М.А
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно търговско дело № 20234001000187 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 73/30.05.2023 година по т. д. № 136/2022 година на Окръжен съд Плевен „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на В. И. М. сумата 180 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. А. М. в резултат на пътнотранспортно произшествие на 9.02.2022 година на пътя от село Староселци към село Горна Митрополия, област Плевен с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 9.02.2022 година по Застрахователна полица на „ЗД „Бул инс“ АД № BG/02/1220********, заедно със законната лихва от 24.06.2022 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение претенциите на В. И. М. за заплащане на: обезщетение за неимуществени вреди над 180 000 лева до 220 000 лева; лихва за периода 9.02.2022 година – 23.06.2022 година са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на А. В. М. сумата 180 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. А. М. в резултат на пътнотранспортно произшествие на 9.02.2022 година на пътя от село Староселци към село Горна Митрополия, област Плевен с оглед наличието на валидно 1 застрахователно правоотношение към 9.02.2022 година по Застрахователна полица на „ЗД „Бул инс“ АД № BG/02/1220********, заедно със законната лихва от 24.06.2022 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение претенциите на А. В. (В.) М. за заплащане на: обезщетение за неимуществени вреди над 180 000 лева до 220 000 лева; лихва за времето от 9.02.2022 година до 23.06.2022 година са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати солидарно на В. И.
М., А. В. (В.) М. сумата 5 502.19 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на В. А. М. в резултат на пътнотранспортно произшествие на 9.02.2022 година на пътя от село Староселци към село Горна Митрополия, област Плевен с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 9.02.2022 година по Застрахователна полица на „ЗД „Бул инс“ АД № BG/02/1220********, заедно със законната лихва от 24.06.2022 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл.
380 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение претенциите на В. И. М., А. В. (В.) М. за заплащане на лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода 9.02.2022 година – 23.06.2022 година са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. М. сумата 8 840.04 лева – възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
С посоченото решение В. И. М., А. В. (В.) М. са осъдени да заплатят солидарно на „ЗД „Бул инс“ АД сумата 57 лева – деловодни разноски за вещи лица.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Плевен сумите: 14 620.09 лева – държавна такса; 567 лева – деловодни разноски.
С Определение № 253/7.07.2023 година по т. д. № 136/2022 година на Окръжен съд Плевен е изменено Решение № 73/30.05.2023 година по т. д. № 136/2022 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта за разноските, а именно:
„ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. М. възнаграждение в размер на 22 639.20 лева съобразно уважения размер на исковете, вместо 8 840.04 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения; В. И. М. и А.
В. (В.) М. са осъдени да заплатят на „ЗД „Бул инс“ АД по 1 368 лева (всеки един) – адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А. И. – пълномощник на 2
„ЗД „Бул инс“ АД, против Решение № 73/30.05.2023 година по т. д. № 136/2022 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на В. И. М., А. В. М. над 80 000 лева до 180 000 лева на всеки един. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Излагат се подробни съображения за несъобразяване на принципа на справедливост при определяне на обезщетенията и тяхното завишаване; неотчитане на реално претърпените вреди от ищците (съдът безкритично е възприел показанията на свидетелите, от които не се установяват вреди в отсъдените размери), конкретните икономически условия към момента на инцидента, общественото разбиране за справедливия размер на обезщетението, съдебната практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 73/30.05.2023 година по т. д. № 136/2022година на Окръжен съд Плевен в частите, с която исковете на В. И. М. и А. В. М. за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на В. М. са уважени за сумата над 80 000 лева до присъдените 180 000 лева за всеки от тях, и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят претенциите за разликата до 180 000 лева; в полза на дружествотозастраховател да се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на В. И. М. и А. В. М. оспорва въззивната жалба; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В законния срок е постъпила насрещна въззивна жалба от адвокат Н. М., младши адвокат И. М.а – процесуални представители на В. И. М., А. В. М., против Решение № 73/30.05.2023 година по т. д. № 136/2022 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за сумата над 180 000 лева до претендираните 220 000 лева за всеки от тях. Във въззивната жалба се изтъква, че при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди първостепенният съд не е отчел в достатъчна степен негативните преживявания, които са претърпели и продължават да търпят жалбоподателите вследствие смъртта на дъщеря им; икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователно покритие към годината на процесното пътнотранспортно произшествие (2022 година); възрастта на ищците при настъпване на вредите; общественото разбиране за справедливост; съдебната практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 73/30.05.2023 година по т. д. № 136/2022 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени предявените искове от В. И. М. и А. В. М. за сумата над 180 000 лева до претендираните 220 000 лева за всеки един от тях, и да се постанови друго такова, с което да се осъди „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на жалбоподателите допълнително обезщетение за неимуществени вреди по 40 000 лева на всеки един, ведно със законната лихва от 24.06.2022 година до окончателното 3 изплащане на сумите; претендира се адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба.
С Молба вх. № 6294/27.11.2023 година процесуалният представител на „ЗД „Бул инс“ АД оспорва насрещната въззивна жалба; отправя евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по т. д. № 136/2022 година по описа на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени искове от В. И. М. и А. В. М., представлявани от адвокат Н. М., против „ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 9.02.2022 година на пътя Горна Митрополия – Староселци възникнало пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, при което настъпила кончината на дъщерята на ищците – В. А. М., пътувала в моторното превозно средство. Твърди се, че е съставен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие и е образувано досъдебно производство. При инцидента е загинал и водачът на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ – А. С. Г.. Изтъква се, че последният нарушил правила от Закона за движението по пътищата (движил се с превишена и несъобразена с пътните условия скорост), в резултат на което загубил управлението на моторното превозно средство и се ударил в крайпътно дърво.
Излага се, че В. И. М., А. В. М. понасят много тежко загубата на своето дете; били са задружно семейство – живеели в мир и разбирателство; имали планове за дъщеря си и нейното образование; тя била радост и опора в техния живот. Ищците заявяват, че след кончината на дъщеря им са изживяват силен стрес, потиснатост; безпокойство; изострена чувствителност; ранимост; страдат от безсъние и тревожност; ходят редовно на нейния гроб; наложило се да посещават специалист-психиатър (д-р А. Д.). Непреодолимата мъка от загубата на дъщеря им ще ги преследва до края на техните дни. Сочат се претърпени от ищците имуществени вреди (разходи за погребение, изграждане на гробно място и паметник, закупуване на медикаменти).
Заявява се, че за лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ВР 91 **** към момента на пътнотранспортното произшествие е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник. Съгласно изискването на чл. 380 от Кодекса за застраховането ищците предявили извънсъдебна застрахователна претенция пред дружеството-ответник на 24.03.2022 година, по която са заведени съответните щети, но 4 дори след представяне на всички необходими документи, „ЗД „Бул инс“ АД отказва да заплати претендираните обезщетения, от което се поражда правният им интерес да предявят исковете.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на В. И. М. и А. В. М. по 220 000 лева за всеки един – застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на дъщеря им при пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 9.02.2022 година (датата на инцидента) до окончателното изплащане на сумите; сумата 5 502.19 лева – обезщетение за имуществени вреди, сторените по делото разноски, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат А. И. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, с който прави искане за спиране на производството по делото; оспорва исковете по основание и размер; заявява, че не е осъществен деликт от водача на процесния автомобил; оспорва механизма на произшествието, противоправността на деянието и вината на водача; при условията на евентуалност навежда възражение за наличие на случайно събитие (водачът на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ не е имал обективна възможност да предотврати настъпването на вредите); прави възражение за съпричиняване на вредите от загиналата В.
А. М. – била е без предпазен колан; качила се в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол и/или наркотични вещества; спори началната дата, от която се претендира лихва.
Депозирана е допълнителна искова молба от В. И. М. и А. В. М., представлявани от адвокат Н. М., в която излага подробни съображения срещу искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, отправено от ответното застрахователно дружество; оспорва възраженията, направени от пълномощника на „ЗД „Бул инс“ АД.