Решение № 391 от 30.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. С.З., 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И.а като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20205500901213 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 29.01.2020 г. на път II - 55, км 40 + 950 до гр. Г. е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДКН ***, с прикачено към него полуремарке с ДКН ***, собственост на „К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, хотел „Ж.“, и управляван от М. В. К., ЕГН:

**********, и движещия се с колело Т.А. А., ЕГН: **********. Посочен е следният механизъм на ПТП: водачът на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДКН *** М. В. К. при движение по път II - 55, км 40 + 950 в посока север - юг до гр. Г. блъска отзад движещия се с колело в посока гр. Г. Т.А. А., който е бил с поставена светлоотразителна жилетка и се е движил в дясно по дясната за движение пътна лента. В следствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие Т.А. А. умира.

Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДКН *** М. В. К., който, след употреба на наркотични вещества не съобразява поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка и блъска отзад движещия се с велосипед в посока гр. Г. Т.А. А..

Посочено е, че за увреждащия автомобил има сключена задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност“ със "З.Л.И." АД, обективирана в полица № BG/22/1190Q3168730 със срок на валидност от 00:00 ч. на 24.11.2019 г. до 23:59ч. на 23.11.2020 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 29.01.2020 г. същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Изложено е, че по силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По повод настъпилото ПТП в ОД на МВР С.З. е образувано ДП № 284 ЗМ - 143/2020 г. по описа на РУ К.. Твърди се, че смъртта на Т.А. А. е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача М. В. К..

Ищецът посочва, че е син на починалия Тодор А. и съгласно задължителната съдебна практика, определяща кръга на легитимирани лица да претендират неимуществени вреди, формирана с ППВС №4/1961 г.; ППВС №5/1969 г. и ППВС №2/1984 г., има право на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие загубата на баща си.

Посочено е, че Р. Т. А. ще търпи до края на живота си мъката от загубата на своя баща. Двамата са били изключително сплотени и са прекарвали много време заедно. Между тях е съществувала силна емоционална връзка. С годините са се превърнали в опора и подкрепа един за друг. Р. А. не е предприемал нищо без знанието и одобрението на баща си, разчитал е на неговите съвети и помощ за всяка стъпка в живота си. Заявява, че усеща болезнено липсата му и никога няма да може да се съвземе от преживяната загуба. Сочи, че след смъртта на баща му животът му е коренно променен. Превърнал се е в затворен, необщителен и безразличен човек, а животът му вече е лишен от спокойствие. Постоянно сънувал кошмари и не можел да приеме, че баща му е загинал по толкова нелеп начин. Посочено е, че чувства непрестанно вътрешно напрежение и емоционална неустойчивост.

2

Психическото му състояние е разклатено, като и към настоящия момент живее единствено със спомените за шока и ужаса, които е изпитал щом е научил за фаталния инцидент. Непрекъснато мислел за баща си и се чувствал емоционално отчужден. Твърди, че всички тези морални и душевни страдания ще го съпътстват докато е жив, тъй като загубата на толкова близък човек дава отражение във всеки един аспект от човешкия живот.

Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. № 0014/11.02.2020 г. Р. Т. А. е предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. Представил е и всички налични у него документи, в това число и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Посочил е и банкова сметка за превеждане на обезщетението.

С писмо изх. № 1568/18.02.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че следва да представи допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Сочи, че към онзи момент все още не е разполагал с материалите по образуваното досъдебно производство, предвид което представянето им по щетата е било обективно невъзможно. Посочено е, че към настоящия момент ответникът не е определил или изплатил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Ищецът сочи, че за него възниква правен интерес да предяви осъдителен иск против "З.Л.И." АД, въз основа на който дружеството да бъде осъдено да му заплати сумите в размер на:

150 000 лв. - представляващи частичен иск от 180 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Р. Т. А. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му Т.А. А. в следствие настъпило на 29.01.2020 г. ПТП.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С.***, вписано в ТР с ЕИК: *** да му заплати следните суми:

Сумата в размер на 150 000 лв., представляващи частичен иск от 180 000 лв. - представляващи обезщетение за претърпени от Р. Т. А. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му Т.А. А. в следствие настъпило на 29.01.2020 г. ПТП.

Претендира и законна лихва върху сумите считано от 11.05.2020 г., 3 датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ответника по заведената на 11.02.2020 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.

Моли, да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА за всеки един от исковете, като моли върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде присъден и 20% ДДС .

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК при евентуално уважаване на исковата претенция, моли присъдената сума да бъде преведена по посочена специална банкова сметка по чл. 39 от ЗА.

В случай на присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.

38 от ЗА посочва и банкова сметка, по която да бъде преведено същото.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че не оспорва валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и водача на т.а.

„Мерцедес“, модел Актрос с peг. № *** към датата на произшествието.

Оспорва по основание предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.

Посочва, че от приложеният към исковата молба Констативен протокол № 284р - 3257/31.01.2020г. е видно, че по случая е извършен оглед от деж. група и автоексперт, като не е посочено има ли образувано досъдебно производство, ако е образувано то няма данни на какъв етап е производството и дали е приключило с влязло в сила решение на съд и по този начин липсва възможността да се приложи разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Сочи, че в тази връзка ще направи искане за снабдяване с данни на какъв етап е заведеното наказателно производство.

Изцяло оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: деяние, виновно извършено от застрахованото към ответното дружество лице, причинно - следствена връзка на неговите действия/бездействия с настъпилия деликт и настъпилите негативни последици от деликта, противоправност на действията на застрахованото към ответника лице.

Според ответника, установяването на горните обстоятелства е изцяло в кръга на доказване на ищеца.

4

Оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП, оспорва твърдението, че водача Мариан В. К. с товарен автомобил е настъпил удар с ищеца – пешеходец отразен в констативния протокола за ПТП /движещия се с колело/ ищец. Заявява, че няма данни в чия лента за движение е настъпил удар между участниците. Сочи се, че в Констативния протокол, в раздела „обстоятелства и причини за ПТП“ е вписано, че „Оглед от деж. Група и автоконтрольор“. Посочва, че е очевидно, че няма дори индикация в чия лента е настъпил сблъсък.

Оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП изложени в исковата молба, поради липсата на установеност. Присъединява се към искането на ищцовата страна за допускане на САТЕ, посредством която да бъде установен механизма на настъпване на произшествието и респективно действията на кой от двамата водачи са довели до настъпването му, като същата да се изготви след присъединяване на материалите от досъдебното производство.

Оспорва твърденията за продължителност на понесените болки и страдания.

Алтернативно - в случай, че бъде установено застрахованият към ответното дружество водач да е имал участие посредством собствените си действия към настъпването на произшествието, както и поради липсата на достатъчно данни по наличните по делото документи, ответникът въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице към настъпването на деликта посредством собствените му действия в качеството му на пешеходец или водач на или ППС. Заявено е, че няма данни по делото за скоростта на движение на двамата участници в ПТП; дали застрахованото към ответното дружество лице и ищеца са имали видимост един към друг и съответно - с достатъчно време за реакция; дали двамата участници в ПТП са разполагали с техническа възможност да избегнат сблъсъка. Посочва, че поради липсата на яснота за изброените обстоятелства, ще направи доказателствени искания.

По размера на иска за неимуществени вреди - оспорва го като многократно надхвърлящ обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения, респективно - не е съобразен със съдебната практика.

Оспорва акцесорния иск за лихва по основание и размер, като следващ 5 съдбата на главния иск.

Претендира разноски за процесуално представителство.

Прави възражение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от страна на ищеца възнаграждение за процесуално представителство.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът прави пояснения и възражения.

Счита за неоснователно възражението на ответника за неоснователност на предявените искове поради неизяснен механизъм и евентуална липса на вина на водача на товарния автомобил. Посочва, че нарушението на ЗДвП, извършено от него е безспорно установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи, че са налице: валидно застрахователно правоотношение между собственика на влекача и ответника, застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача. Заявява, че по делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който са посочени участниците в процесното ПТП. Към настоящата допълнителна искова молба представя Протокол за оглед на местопроизшествие и Автотехническа експертиза по ДП № 284-зм-143/2020 г. по описа на РУ К., чрез които е изяснен механизмът на ПТП и причините за неговото настъпване. Посочва, че на 29.01.2020 г. около 20:00 ч. по второкласен път ІІ-55 в посока гр. Г. със скорост около 12 км/ч се е движил велосипедистът Т.А. А., като той е бил оборудван с оранжева светлоотразителна жилетка, а велосипеда - със светлоотразителен елемент в задната част и с фар на кормилото. По същото време и в същата посока със скорост 88,2 км/ч се е движила товарна автокомпозиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДКН ***, с прикачено към него полуремарке с ДКН ***, управлявана от М. К.. В зоната на км 40+950 влекачът застига велосипедиста и настъпва удар между предна дясна централна част на бронята на влекача и задната капла на велосипеда. В резултат Тодор А. получава травми несъвместими с живота, които според изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп добре отговарят да са от действието на твърди тъпи 6 предмети и могат да се получат при блъскане на велосипедист от движещ се тежкотоварен автомобил с последващо отхвърляне на тялото, с удар и приплъзване по терена на пътното платно. Твърди, че М. В. К. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като в случай на необходимост или опасност за движението намалят скоростта или спрат. Посочено е, че М. К. не е възприел движещия се пред него велосипедист Т.А. А., което е свързано с отклоняване на вниманието на водача от пътната обстановка по някаква причина. Освен това се твърди, че К. е нарушил и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост над позволената. Сочи, че в зоната на пътния участък, в който е настъпило ПТП липсва пътна маркировка ограничаваща скоростта на движение, поради което максималната допустима скорост, съобразена с категорията на ППС, е 70 км/ч. Управляваната от М. К. автокомпозиция се е движила със скорост от 88,2 км/ч, която надвишава не само разрешената такава в участъка, но и технически съобразената за движение на къси светлини от 61 км/ч. Заявено е, че при избраната от него скорост на движение водачът не би имал техническа възможност да спре в зоната на осветеността пред фронта на влекача. Сочи, че съгласно заключението на вещото лице водачът К. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е управлявал посочената товарна автокомпозиция със съобразена скорост от около 61 км/ч, която би му дала възможност да спре в зоната осветена от късите светлини на влекача. Посочва, че в случая, по делото дори няма данни виновният водач да е задействал спирачната система на управляваната от него тежкотоварна автокомпозиция.