Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1681 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1133/2024
Вид
Определение № 1681
Подписан
24.06.2024
В сила
24.06.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т.6 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т.6 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1681 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501133 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 и 7 от ГПК.

Постъпила е жалба от М. Т. К.,ЕГН-**********,лично и в качеството на ЕТ“М. К.78“,гр.Асеновград,длъжник в изпълнителното производство,против разпореждане от 23.02.2024г.на ЧСИ *** по КЧСИ и район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 561/12г.,с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и са приети като дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер на 431,85лв.,като таксите са начислени въз основа на вземанията на взискателите по делото Община Асеновград и ТД на НАП-Пловдив.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразен и се иска отмяната му,като се счита,че от датата на подаване на искане от взискателя за прекратяване на изп.производство-на 19.11.21г. до датата на изпращане на ППИ и запорно съобщение на 11.12.23г.е изтекъл срок,по-голям от две години и само на това основание производството по изп.дело е следвало да се прекрати.Твърди се,че липсват изложени конкретни мотиви за отказа от страна на ЧСИ.В частта за разноските разпореждането има характер на постановление по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК за възлагане на такси и разноски и е незаконосъобразно,тъй като разноските са определени по дело,което е прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Взискателят по изп.дело не е взел становище по жалбата.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие *** поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по изложени съображения.Описва извършените по изп.дело изпълнителни действия,които прекъсвали срока за процесуална давност-перемпция по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.След постъпването на молбата от взискателя за 1 отписването на дължимите суми на длъжника по давност на 19.11.21г.изпълнителното дело останало висящо и продължило,тъй като за прекратяване на същото следвало да се изплатят и дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ и след тази дата разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не следвало да намери приложение,доколкото ЧСИ не бил овластен да предприема изп.действия за принудително събиране на таксите и разноските.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 и 7 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Според разясненията,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г.на ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право,като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Според цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

В случая производството по изп.дело е образувано по молба на взискателя Община Асеновград въз основа на Акт по чл.106/107 от ДОПК № 223/27.05.2011г.от Община Асеновград срещу длъжника М. Т. К.,ЕГН-**********,както и в качеството на ЕТ“М. К.78“.С молбата взискателят е възложил на *** правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,в това число и определяне на изпълнителния способ.По делото като взискател е присъединена и Държавата на осн.чл.458 от ГПК за дължимите ѝ от длъжника публични задължения.

По делото са извършвани регулярно изп.действия от ЧСИ по силата на възлагането,като на 19.11.2021г.взискателят Община Асеновград изпраща декларация,с която декларира,че установените с Акт № 223/2011г.задължения на длъжника са свалени изцяло от облог като недължими от лицето на основание протокол за отписване на задължения по давност съгл.чл.171,ал.1 от ДОПК № 115/14.03.18г.С оглед на което не възразява производството по изпълнителното дело да бъде прекратено.

Следващото действие по изпълнителното дело е от 11.12.23г.-изпращане на призовка за принудително изпълнение до ЕТ“М. К.-78“ и запорно съобщение от същата дата до работодателя на длъжника „Тимотей мотърс“ЕООД за запор на трудовото му възнаграждение.

След получаване на ППИ длъжникът депозира на 29.12.23г.възражение до ЧСИ,с което иска прекратяване на изп.производство поради настъпила перемпция.Твърди,че от 01.01.24г.ще е изтекла абсолютната давност по чл.171,ал.2 от ДОПК по отношение на негови публични задължения към държавата,поради което моли ЧСИ да изиска от НАП ново 2 актуално удостоверение за задълженията му.

След като е изискано и е постъпило удостоверение,депозирано на 18.01.24г. от ТД на НАП-Плодив,от което се установява,че общият размер на задълженията на ЕТ“М. К.-78“,М.

Т. К. към тази дата е за 523 070,01лв.,с протокол за извършено погасяване на дълга от същата дата ЧСИ *** е извършил разпределение въз основа на постъпили плащания,в който протокол е отбелязано,че неплатения предмет на изпълнение по изп.дело след извършеното разпределение е в размера,посочен в удостоверението от НАП-523 070,01лв.

С разпореждането от 23.02.24г.,предмет на настоящото обжалване,ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за прекратяване на изп.производство поради перемпция и е приел дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Настоящата инстанция намира разпореждането за неправилно.След постъпването на декларацията от първоначалния взискател Община Асеновград на 19.11.21г.до следващото изпълнително действие-запор на трудовото възнаграждение на длъжника,е изминал период,по-дълъг от две години,през който изп.дело се е перемирало.Съдът не споделя доводите на ЧСИ,че след тази дата разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не намирала приложение,тъй като производството останало висящо заради неплатените дължими такси и разноски.Към този момент,а и по-късно не са били погасени,нито изплатени всички задължения на длъжника по отношение на втория взискател-държавата чрез ТД на НАППловдив.Именно за това и след погасяването на задълженията към Община Асеновград ЧСИ е изпратил ППИ до длъжника и е наложил запор,което не би било възможно,ако делото е останало висящо само заради неплатените такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Доколкото обаче в двугодишния период след 19.11.21г.до 19.11.23г.не са поискани от взискателите,нито са насрочвани или предприемани изпълнителни действия от ЧСИ, (включително по възлагане по чл.18 от ЗЧСИ),то делото се е прекратило по давност към 19.11.23г.на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и всички извършени след тази дата действия от страна на ЧСИ не пораждат правни последици,тъй като изп.дело се е прекратило по право.Двугодишният срок е изтекъл на 19.11.2023г.,и наложеният запор върху тр.възнаграждение на длъжника също не поражда правни последици,както и произнасянето на ЧСИ по таксите и разноските в разпореждането от 23.02.24г.,поради което и съдът не дължи произнасяне по тази част от атакуваното разпореждане.

При това положение делото следва да се върне на ЧСИ и да се задължи същия да го прекрати,тъй като съдът не разполага с правомощията да прекратява производството по изпълнителното дело.Ето защо жалбата се явява основателна и следва да се уважи.

С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ *** по КЧСИ и район на действие ПдОС по изп.дело 3

№ 561/12г.,обективирани в разпореждане от 23.02.2024г. и изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ *** за прекратяване на изпълнително дело № 561/12г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4