Решение № 1286 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502888 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Балмакс“ ЕООД срещу решение № 214/24.04.2024г. на ОС-Благоевград, 2 състав, постановено по гр.д. № 68/21г., с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди .

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Изводите на съда за неоснователност на претенцията му са необосновани и не кореспондират със събраните доказателства. Неправилно е прието, че не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът не е изследвал в съвкупност доказателствата по делото и приетата счетоводна експертиза, която по несъмнен начин установява размера на вредата. Затова изводът, че не е доказал размерът й е неправилен. Погрешна е констатацията, че няма доказателства досежно паричната равностойност на процесните движими вещи и годността им да бъдат предмет на експлоатация и отдаване под наем за посочения в исковата молба период. Мотивите са бланкетни.

1

Затова моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска.

В депозиран писмен отговор К. У. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа, че е неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Балмакс“ ЕООД твърди, че с решение № 3015/31.05. 2015г. на ОСБлагоевград, постановено по гр. д. № 184/14г., частично отменено с решение № 149/19.06.2019г. на САС, постановено по гр.д. № 3518/17г. Последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 327/23.04.2020г. на ВКС по гр.д. № 4454/19г. С тях е установено, че дружеството е собственик на точно определени движими вещи. Те, по силата на сключен договор за изграждане, експлоатация и мениджъмнт на търговски обект от 08.10.2004г. и договор за наем на помещение от 03.02.2005г., са доставени и се намират в търговски обект- ски гардероб в гр. ***, ул. „***“ № 94А. Това помещение е собственост на ответника К. У.. Ищецът отдава под наем на трети лица ски оборудване и екипировка, негова собственост, намиращото се на посочения адрес. На 28.02.2012г. К. У. е отнел противозаконно фактическата власт върху процесното имущество, собственост на ищеца, неправомерно го е задържал в помещението, което е негова собственост. След горната дата ответникът установява фактическа власт върху незаконно отнетото от ищеца имущество, находящо с в ски- гардероба на ул. „***“ № 94а. От този момент К. У. го ползва и отдава под наем на трети лица. С посочените съдебни решения е уважен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Балмакс“ ЕООД срещу К. У. за 696 373лв. с включен ДДС. Ответникът продължава да ползва имуществото, собственост на ищеца, намиращо в ски – гардероб в гр. ***, ул. „***“ № 94а след 28.02.2012г., а ищецът е лишен незаконосъобразно да го полза, експлоатира и събира гражданските плодове от него. Поради това търпи имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди от 200000лв., представляващи пропуснати ползи от невъзможността „Балмакс“ 2

ЕООД да ползва процесното имущество, в едно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът К. У. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

С него той оспорва предявения иск като го счита за недопустим. Сочи, че между същите страни има влязло в сила решение, обвързващо и настоящия съд, с което е прието със СПН, че липсва противоправно /деликтно поведение от негова страна при установяване на фактическа власт върху процесните вещи на 28.02.2012г. Счита, че исковата молба е нередовна. Поддържа, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД. С влязло в сила решение той е осъден да заплати паричната равностойност на движимите вещи, описани в исковата молба. След 28.02.2012г. ищецът не разполага с правото на собственост върху тях. Поради това е бил лишен от възможността да ги експлоатира и извлича граждански подове от тях. За лишаването му от правото на собственост му е присъдено обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД. С влязлото в сила решение е прието, че се присъжда равностойността на движимите вещи, тъй като е невъзможно тяхното реално връщане. Оспорва иска по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца. Оспорва фактическите твърдения на дружеството, че за него съществува право на собственост върху посочените в исковата молба движими вещи след 28.02.2012г., че след тази дата те са във фактическа власт и се намират в търговски обект- ски- гардероб, находящ се гр. ***, ул. „***“ № 94а. Оспорва, че на 28.02.2012г. е отнел противозаконно фактическата власт върху процесното имущество, собственост на ищеца и че го е задържал неправомерно в помещението, намиращо се на горния адрес. Оспорва , че след 28.02.2012г. процесното имущество се намира в ски гардероба на горния адрес и че той се ползва от него и го отдава под наем на трети лица и е получавал и получава граждански плодове от експлоатацията му. Ответникът излага фактически твърдения, че не е върнал процесното имущество на „Балмакс“ ЕООД, съзнавайки, че е негова собственост и го е задържал за удовлетворяване на свои вземания. Отказал е да върне вещите, намиращи се в ски гардероба на ул. „***“ № 94а със съзнанието, че те са собственост на „ Спорт Европа ***“ ООД и с оглед на задължения на последното към ответника по силата на сключен между тях договор на 08.10.2004г. К. У.

3 поддържа, че преди, след 2012г. и по настоящем не ползва процесните вещи и не упражнява фактическа власт върху тях. Не получава плодове от експлоатацията им. В отговора се излагат факти относно договорни отношения между „Спорт Европа Банско“ ООД и ищеца.

Не се спори, че с влязо в сила решение № 1470/19.06.2019г. на САС, ГО, 1ви състав, постановено по гр.д. № 3851/17г. е уважен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД и К. У. е осъден да заплати на „Балмакс“ ЕООД 696 373 лв. с ДДС , която сума е паричната равностойност на получени, но невърнати и незаплатени от първия движими вещи, подробно описани и конкретизирани и в настоящата и скова молба.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, с оглед твърденията и възраженията, изложени в него.

В хода на процеса е прието заключение на счетоводна експертиза за установяване на размера на пропуснатата полза на ищеца от месец януари 2016г. до датата на завеждане на исковата молба. Вещото лице е дало различни варианти на изчисляването й. В съдебно заседание е допълнило заключението си.

Съдът възприема експертизата като обективна. компетентна, безпристрастна и

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Коцев заявява, че е работил при ищеца от 2000г. до 2012г., а свидетелят Х. живее на семейна начала с ответника. И двамата познават търговския обект в гр. ***, ул. „***“ № 94. Предназначението му е било да бъде ски- гардероб. Бил е оборудван с машини и ски оборудване, внесени от „Балмакс“ ЕООД. Свидетелите посочват, каква дейност е извършвана в помещението. Имущество в него е на Б., който е едноличен собственик на „Балмакс“ ЕООД. Помещението е било собственост на К. У.. Свидетелите излагат личните си възприятия относно това кой е ползвал помещението, чие е било имуществото в него. Според свидетеля Х. ответникът не е ползвал помещението като физическо лице, тъй като в него винаги е имало търговски дружества, които са упражнявали дейност. Според този свидетел цялото имущество на "Балмак“" е изнесено от помещението на ул. „***“ № 94а.

Съдът кредитира показанията им като основаващи се на лични 4 впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Х. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, поради близките отношения между нея и ответника, но ги счита за убедителни.

При така събраните доказателства отхвърлил изцяло иска. първоинстанционният съд е

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД .

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по останалото е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Непозволеното увреждане произтича от нарушаване на записаното в закона правило да не се вреди другиму. Институтът на непозволеното увреждане е уреден в чл.45- 54 от ЗЗД. Той е сложен юридически състав и включва няколко елемента: деяние/ действие или бездействие/, то да е противоправно, вреда, причинна връзка между тях и вина.

Всеки гражданскоправен субект може да предяви иск за вредиимуществени и неимуществени, срещу този, който е нарушил общото правило, произтичащо от закона да не се вреди другиму. Деликтната отговорност, предвидена в чл.45 от ЗЗД, може да бъде ангажирана при осъществяването на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, което може да се изрази чрез действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и да е налице причинна връзка между тях. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ищеца, които извежда своето материално субективно право от деликт, е да докаже, че ответникът е реализирал деликт по отношение на него и че действието или бездействието му го е увредило. На доказване подлежат вредите и връзката между тях и деянието.

5

Пасивно легитимиран да отговаря за деликт е правен субект, за който ищецът твърди, че е нарушил правилото да не се вреди другиму. Деликвентът може да наведе в един процес всички правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, които го освобождават от отговорност.

Включително и такова за липса на вина. Негова е тежестта да ги докаже.

В исковата молба се твърди и не се спори, че между страните има влязло в сила решение на САС по гр.д. 3851/17г., с което К. У. е осъден да заплати на „Балмакс“ ЕООД сумата от 696 373лв., представляваща паричната равностойност на движимите вещи, описани в исковата молба, невърнати и незаплатени от него. Няма спор, че процесните и тези по влязлото в сила решение са идентични. По горното дело, са установени факти, релевантни за настоящия спор. Това са общи факти, които съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.297 и чл.299 ГПК, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшимост е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор.