Решение № 376 от 21.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Бургас, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120107782 по описа за 2023 година

Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. М. М.-Г.,ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., против ОУ„ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ – гр. Бургас , с Булстат: 000042565, с адрес: гр.

Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул. „Любен Каравелов“ № 69, със законен представител: П.М. – Директор, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата следните суми: 1482, 18 лева, представляваща дължима актуализация на основното трудово възнаграждение с минимум 15 % върху основното трудово възнаграждение за периода от *** год., включително; 50 лева – обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г.до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 21.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Трудов договор № ЛС- *** год. ищцата е изпълнявала в ответното училище длъжността „****“, като трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № *** год. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 01.08.2023 год. Отбелязва се, че ищцата е член на Синдиката на българските учители (СБУ), като за времето, през което е съществувало трудовото й правоотношение с ответника, е била синдикален член на синдикалната организация в същото училище. Сочи се, че с Анекс № до 1-192/10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022 год., страна по който е и СБУ, страните са постигнали съгласие и е изменен 1 текстът на чл. 27 от същото КТД в следния смисъл: „(1) За системата на предучилищното и училищно образование се определят минимални работни заплати, считано от 01.01.2023 год., както следва: т. 2 б „б“ *** – 1763 лв.; (2) Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 год. в размер на 524 млн.лв. се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 год., на индивидуалните работни заплати на заетите през този период в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя; (3) т. 2 Индивидуалните основни заплати на *** които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %“. Твърди се, че със Заявление вх. № *** год. и Допълнително заявление от 07.11.2023 год. до Директора ответното училище ищцата е поискалА да й бъде изплатена дължимата сума от актуализацията на работната заплата за периода от 01.01.2023 год. (от изменението по КТД) до 01.08.2023 год. (прекратяване на трудовото й правоотношение). Посочва се, че по направеното искане Директорът на ответното училище е постановил отказ с доводи, че липсва правно основание след прекратяване на трудовото й правоотношение едностранно да увеличи, начисли по ведомост и изплати дължимо трудово възнаграждение за минал период.

Навеждат се доводи, че този отказ противоречи на материалния закон – Параграф 2 от Наредба за изменение и допълнение на МОН на Наредба № 4 от 2017 год. на МОН за нормиране и заплащане на труда, чл. 22, ал. 3, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), чл. 118, ал. 3 КТ, както и на горепосочените уговорки от КТД. Сочи се, че ответникът дължи на ищцата и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното училище, което оспорва предявените искове по основание и размер, като моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Не се оспорват обстоятелствата, че в периода от *** г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***“, както със Заповед № *** г. е била освободена от длъжността поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа се, че предвиденото увеличение е дължимо само за служителите, които към датата на подписването на анекса – 10.08.2023 г., са били членове на някоя от синдикалните организации, страни по цитирания Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата е била освободена преди подписването на анекса и така е престанала да бъде член на синдикалната организация в училището. Излагат се доводи, че посочената в Анекса дата – 01.01.2023 г., не е дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. Отбелязва се, че в този смисъл са указанията, дадени с от заместник-министър на образованието и науката относно прилагане на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2023 г. за системата на предучилищното и училищното образование.

2

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника адвокат Р. Ц., като поддържа предявените искове, уточнява началото на периода на дължимост на обезщетението за забава, както и начина на формиране на размерите на претендираните суми, въз основа на което прави искане за изменението на исковете чрез увеличение на размерите им.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника адвокат Б., която моли за отхвърляне на предявените искове. Уточнява, че съгласно вътрешните правила конкретното увеличение на основните работни заплати на учителите в ответното училище е било в размер на 18 %, начислени върху основната работна заплата, която за ищцата е била в размер на 1662 лева, като върху получена сума се начислява допълнително възнаграждение за трудов стаж. Твърди се, че за исковия период от месец Януари до месец Юни 2023 г. трудовият стаж на ищцата е бил 38 години и съответно увеличението на брутната заплата за прослужено време би било в размер на 38 %, а за месец юли има навършени 39 години и съответно увеличението би било 39 %.

С протоколно определение от 07.02.2024 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.

1 ГПК изменение на предявените искове чрез увеличение размерите им, както следва: искът за главница, първоначално предявен за сумата от 1482, 18 лева, се счита предявен за сумата от 2892, 87 лева, а искът за обезщетение за забава върху главницата, първоначално предявен за сумата от 50 лева, се счита предявен за сумата от 117, 03 лева и за периода от *** г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно осъдителни искове е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. съединени

По главния иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ:

За уважаване на предявения главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на трудово правоотношение между страните за исковия период; 2) ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в пълния му дължим размер.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че по силата на трудово правоотношение за исковия период от *** г. ищцата М. М. М. е заемала в ответното ОУ„ Любен Каравелов“ – гр. Бургас длъжността „***“, както и че със Заповед № *** г. трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от ***г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно са налице първите две предпоставки за уважаване на предявения иск.

Спорът между страните се свежда до наличието на третата предпоставка – неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищцата трудово възнаграждение в пълния му дължим размер. По делото не се твърди, че ответникът е изплатил на ищцата 3 увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период. Следователно спорен по делото е правният въпрос, дали ищцата има право на получи трудово възнаграждение в увеличен размер за исковия период от *** г.

От представената служебна бележка, издадена от Синдиката на българските учители към КНСБ, се установява, че ищцата е била член на синдикалната организация към ответното училище за процесния период, а от 01.08.2023г. е индивидуален член на Синдиката на българските учители, както и че редовно е заплащала членския внос.

Последното е установимо и от представените фишове за заплата, където са отбелязани удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата за синдикален членски внос към КНСБ.

Представен е по делото подписан Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати от друга страна. Клаузата на чл. 4 гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора.

Приложен е по делото и подписан от представителите на страните по горепосочения колективен трудов договор Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚б“ от анекса е определена минимална основна работна заплата за *** заемащи длъжността „***”, каквато е и ищцата, в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 от анекса индивидуалните работни заплати на *** които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на 4 трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. Разпоредбата на чл. 57 КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.