Решение № 697 от 11.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502838 по описа за 2023 година

С решение № 261036 от 28.07.2023 г. по гр.д. № 9751/17 г., СГС, 18 с-в, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на В. В. П. и З. Г. К. (П.а) срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 249, т. 3 КЗ (отм.) вр. чл. 25 от ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК, с които се иска осъждане на ответника да заплати на основание сключена от Ч. П. застраховка "Професионална отговорност на ЧСИ" вреди, причинени на ищците от незаконосъобразните действия на същия ЧСИ по изп. д. № 540/2012 г., както следва:

1.1. на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 190 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, 1.2. на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 8800 лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропуснат наем за периода 01.11.2013 г. - 01.08.2017 г.,

1.3. на ищеца В. П. сумата от 31 200 лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена.

1

С решението се ОТХВЪРЛЯТ като неоснователни исковете, предявени от В. В. П. и З. Г. К. (П.а) срещу Частен съдебен изпълнител М. П. с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати вреди, причинени на ищците от незаконосъобразните действия на същия ЧСИ по изп. д. № 540/2012 г. както следва:

2.1. на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 190 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, 2.2. на всеки от двамата ищци сумата в размер на по 8800 лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропуснат наем за периода 01.11.2013 г. - 01.08.2017 г.,

2.3. на ищеца В. П. сумата от 31 200 лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците В. В. П. и З. Г.

К., в която се поддържа, че ЧСИ е продал процесния имот на публична продан на цена по-ниска от действителната пазарна. Сочат, че взискател е лихварят С. Х.. Излагат оплаквания, че по нареждане на ЧСИ П. полицията ги е изхвърлила от имота. Намират за грубо нарушение факта, че ЧСИ сам е определил цената вместо да използва вещо лице. Твърдят, че изпълнителният лист също е незаконно издаден. Намират, че неправилно не са отчетени протоколи на ВСС за системно забавяне на производството от ЧСИ, както и че от съда не са отчетени данните за страданията на ищците. Според жалбоподателите ЧСИ не е взел предвид подавани до него предупредителни молби за извършени плащания. Излагат оплаквания за начина на определяне на таксите по изпълнителното дело. Считат, че в решението се съдържат неверни факти относно изпълнението (напр. участие на ключар). Молят решението да се отмени.

В писмен отговор „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД поддържа аргументите изложени в решението на СГС.

Ответникът Ч. Н. П. не взема становище в писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

2

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл.

25 ЗЧСИ и чл. 74 ЗЧСИ и иск по чл. 441 ГПК.

Ищците В. В. П. и З. Г. П.а твърдят, че пред Ч. П. е образувано изп.д. № 540/2012 г., с взискател "Барингтънс кълекшънс“, по което те са длъжници.

Поддържат, че на публична продан е продаден на занижена цена от 50 000 лв. техен съсобствен апартамент (в режим на съпружеска имуществена общност) като считат, че реалната му пазарна цена е била в размер на 65 000 евро.

Въведени са оплаквания, че ЧСИ сам е определил началната оценка на имота.

Поддържат още, че междувременно на 29.08.2013 г. по гр. д. № 31279/2011 г., СРС, 73 с-в, изпълнителният лист е частично обезсилен, като с постановление от 11.10.2013 г. (влязло в сила на 30.10.2013 г.) изпълнителното дело било прекратено. Сочат още, че подали жалби срещу действия на съдебен изпълнител, но същите не били придвижени от него до СГС. Като изтъкват, че от извършените от съдебния изпълнител действия са преживели стрес, емоционални страдания и са развили заболявания, претендират да им се изплати обезщетение от застрахователя на ЧСИ по застраховка „Професионална отговорност“ както следва: по 190 000лв., на всеки от ищците, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, на всеки от ищците по 8800 лв., като застрахователно обезщетение за пропуснат наем за периода 01.11.2013 г. -01.08.2017 г., а на ищеца В. П. сумата от 31 200 лв., представляваща застрахователно обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена на процесния апартамент и неговата реална цена. В случай, че исковете срещу застрахователя се отхвърлят, претендират посочените суми да се изплатят от ЧСИ, като се поддържа, че той е продал имота на занижена стойност, като сам е определил ниска начална оценка, без да използва вещо лице.

Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковете, като твърди, че няма данни за валидна застрахователна полица, както и поради това, че не са налице извършени нарушения от ЧСИ.

Ответникът Ч. П. оспорва исковете, като разяснява, че първоначалната оценка на имота от 60 000 лв. е съобразена с много лошото му състояние, както и че той не е продаден на първата публична продан, а на втората, при 3 намалена цена от 50 025 лв. Моли да се отхвърлят исковете.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че пред Ч. П. е образувано изпълнително производство (изп.д. № 31279/11 г.) по молба на „Барингтън Колекшънс“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист срещу С. Д. Х., който е цедирал вземането си (договор с нотариална заверка от 6.03.2012 г., съобщен на длъжника по изпълнението).

Не се спори и че ищците са учредили ипотека върху процесния апартамент за сключения с Х. договор за заем. Видно от материалите по изпълнителното производство след извършен опис на имота, същият е оценен от ЧСИ на стойност от 80 000 лв., а като начална цена е определена сумата от 60 000 лв., (след намаляване със 25 % на стойността на вещта). В приложения протокол за опис е вписано, че жилището е в "много лошо общо състояние...подлежащ на основен ремонт". На първата редовна публична продан, насрочена за периода от 20.08.2012 г. до 20.09.2012 г. продажба не се е осъществила, не се е явил купувач и не са постъпили наддавателни предложения. При постъпилата молба на взискателя е насрочена нова продан като началната цена на имота е определена на 80 на сто от началната цена на първата продан.

Втората публична продан е извършена в периода от 22.10.2012 г. до 22.11.2012 г., като са постъпили три валидни наддавателни предложения, найвисокото от които е било за сумата от 50 025 лв. и имотът е възложен в собственост на предложилия купувач с постановление на съдебния изпълнител от 27.11.2012 г., влязло в сила на 04.01.2013 г.

По делото е представена полица за застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ, за периода от 13.03.2013 г. – 12.03.2014 г. – л. 275.

По делото е прието заключението на СОЕ, според което пазарната стойност на процесния апартамент към месец ноември 2012 г. е в размер на 99 844лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Исковата претенция насочена срещу застрахователя намира своето правно основание в чл. 226 КЗ (отм., но регулиращ процесните отношения).

Макар и да не е посочил това изрично в диспозитива на решението си, 4 първоинстанционният съд е дискутирал този въпрос в мотивите си, поради което не се касае до пропуск в произнасянето. Сочения текст гласи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В случая ищците претендират, че са понесли вреди от виновно и противоправно поведение на ЧСИ при изпълнение на неговата професионална дейност. Насочили са главната си претенция срещу застрахователя по задължителната застраховка, която всеки ЧСИ следва да поддържа активна съгласно чл. 25 от ЗЧСИ. В първото по делото заседание, проведено в о.з. на 13.08.2020 г. (л. 315 от т. І), съдът е указал изрично на ищците, че в тяхна тежест е да установят, че отговорността на ЧСИ е била предмет на застраховка „Професионална отговорност“, сключена с ответника. Представената по делото полица не удостоверява валидна застрахователно правоотношение към датата на твърдения професионален деликт. Публичната продан е приключила на 4.01.2013 г., полицата, която се намира по делото установява застрахователно покритие след 13.03.2013 г. В този смисъл липсва основание да се приеме, че за застрахователя е възникнало каквото и да е задължение за обезщетяване на вреди от действия на ЧСИ П., тъй като последният няма сключена застраховка за това. В тази връзка следва да се посочи, че доказателствените искания на жалбоподателите, свързани с представяне на нова полица, на първо място са преклудирани (те са обусловени от резултата по обжалваното решение) и на второ място са неоснователни (доколкото застрахователят би представил отново същата полица, тъй като към датата на твърдения професионален деликт той не разполага с такава).

Дори да се приеме и установи, обратно на посоченото по-горе, че към релевантния момент (4.01.2013 г.) е била налична застраховка при ответниказастраховател, искът отново е неоснователен по изложените по-долу в мотивите съображения относно липсата на противоправно поведение.

По отношение на иска предявен пряко срещу ЧСИ, въззивният съд приема следното:

В закона се съдържат правила регулиращи отговорността на ЧСИ.

Правилото в чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е общо и според него за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, ЧСИ носи отговорност. В нормата на чл. 441, ал. 1 от ГПК е уреден специален вид 5 отговорност, като предпоставките за нейното реализиране са по-детайлно визирани, а именно противоправно поведение при осъществяване на процесуални действия от съдебния изпълнител, вина, имуществени вреди, причинно-следствена връзка между деянието на ЧСИ и вредите. И в двата случая се касае до деликтна отговорност, реализирана по относимите за това предпоставки. (Така решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

В случая искът на жалбоподателите се основава на правило в чл. 441 ГПК, тъй като се твърди нарушение на процесуалните изисквания, гарантиращи законосъобразното протичане на изпълнението. За да се ангажира отговорността на ЧСИ следва да се установи, че същият е осъществил незаконосъобразно процесуално действие или е пропуснал да извърши действие, което му е вменено от закона като задължение, то е неправомерно и виновно, и като пряка последица от същото е настъпила сочената вреда за ищците.

Настоящият състав приема, че визираният фактически състав в случая не е установен в цялост, поради което претенциите са неоснователни, по следните съображения:

От събраните доказателства в настоящия процес се установява, че ЧСИ не е имал нормативно установено задължение да назначава вещо лице, което да оцени продавания имот. Съгласно чл. 485 ГПК, в редакция преди изменението от 2015 г. съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468. Последният на свой ред предвижда, че съдебният изпълнител определя цената на вещта, като началната продажна цена, от която да започне наддаването е 75 на сто от стойността на вещта. Съгласно ал. 2 на текста по искане на страната за оценката може да бъде назначено вещо лице за определяне на стойността на вещта, а ЧСИ го назначава служебно, ако за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Безспорно в случая се установява, че съдебният изпълнител не е използвал експертно лице в хода на изпълнението, а сам е дал оценка на имота (с оглед установеното му общо лошо състояние), в размер на 80 000 лв.