Решение № 491 от 11.06.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. гр. Хасково, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101504 по описа за 2025 година

Предявен е при условията на пасивно субективно съединение положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ от Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.*************** срещу В. К. Д. – М., ЕГН ********** и Е. Г.

М., ЕГН **********, двете с адрес: гр.Нови Искър, общ.Столична, обл.София, ул.***************, със съдебен адрес: гр.Хасково, бул.**********, адв. А.ТК. от АК – Хасково.

В срока за отговор на първоначалната исковата молба, по реда на чл.211, ал.1 ГПК е предявен насрещен иск от В. К. Д. – М., и Е. Г. М. срещу Б. И. Б., с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Ищецът по първоначалните искове твърди, че е собственик по наследство от баща си И.Б.Д, починал на 14.04.2016 г., притежаващ нот.акт № 71/20.12.1957 г. издаден му от ХНС, за покупка от Н.И.Б на нива от 2-два декара в местността "Бузлука", която е част от нива от 10 дка в м."Бузлука", придобита от продавача Найдю Боев чрез замяна на негова нива от 10 дка в местността „Кър-Карач" с нивата от 10 дка в местността „Бузлука".

Поземленият имот бил с идентификатор ********** по КК и КР на гр.

1

Хасково, ж.р."Изгрев", с площ от 2113 кв.м., при граници: ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, ПИ **********, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване. Поддържа се в исковата молба, че от придобиването на имота през 1957 г. бащата на ищеца И.Б.Д, а след смъртта му и ищеца като негов наследник го владеели явно, безспорно и като свой.

С получена от ищеца Заповед № 491/25.03.2021 г.на Кмета на община Хасково, било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.П.Я и З.М.Я върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор **********, ж.р."Изгрев", землище на гр.Хасково, с площ 2113 кв.м., при граници: ПИ **********, ПИ **********, ПИ ********** и ПИ **********. Ищецът Б. И. Б. обжалвал визираната заповед с твърдение, че тя не е произвела търсения юридически ефект, тъй като била постановена при пълна липса на предвидените законови предпоставки, което се отразило непоправимо на нейното съдържание относно процесния имот и я правело нетърпима от гледна точка на правовия ред и противоречаща на целта на закона, регламентирана в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ответницата В. К. Д. и наследник на Г.П.Я и З.М.Я, участвала в образуваното адм.д. № 845/2021 г. по описа на ХРС и оспорила жалбата с твърдение, че заповедта на Кмета е правилна и законосъобразна.

По подадена от ищеца жалба срещу заповедта на Областния управител на област Хасково под № ДС-28-1/11.06.2019 г., било образувано гр.д. № 2526/2021 г. по описа на ХРС, чието решение за отхвърляне на жалбата е било предмет на разглеждане от АС - Хасково по к.адм.д. № 262/2023 г. АС Хасково отменил решението и върнал делото за ново разглеждане с указания за категорично изясняване налице ли е идентичност между възстановения със заповедта на Кмета недвижим имот и процесния. С решение по гр.д.№ 1322/2023 г. ХРС обявил за нищожна Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, което решение било предмет на касационна жалба и с решението си по к.адм.д.№ 551/2024 г. АС - Хасково отменил визираното решение № 238/21.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 1322/2023 г.на ХРС и отхвърлил жалбата на ищеца, като е приел, че „между 2 наследниците на Я. и Б. Б. е налице спор за материална собственост върху имот 158, която следва да се реши в исково производство".

Изложено е по-нататък в исковата молба, че с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. издадено от ПК Хасково, е признато право на собственост на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 15.400 дка, находяща се в терен по §4 в местността „Помак чешме". Изрично в решението било посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влязлия в сила ПНИ по чл. 28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

По визираното гр.д. № 1322/2023 г.на ХРС било установено, че жилищен район „Изгрев", в който се намира процесния имот, е територия, в която има имоти, собствеността върху която се възстановява по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази територия обаче съдържала както предоставени за ползване имоти по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и МС, упоменати в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но така също и на имоти, върху които собствеността не е отнемана, на заменени от ТПК Комисии имоти на не членове на ТКЗС, на имоти придобити по давност.

За м."Изгрев" е бил изготвен план през 1988 г., одобрен със Заповед № 969/1988 г.,в който обаче не са били отразени границите на предоставените за ползване имоти в съответствие на чл. 28, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не са били обявени на заинтересованите лица корекции вследствие на последващо анкетиране границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС. Освен това, както към момента на обявяване на ПНИ за м."Изгрев", така и към настоящия момент в община Хасково липсвал оригиналът на този план.

Процесният имот обаче никога не е бил предоставен за ползване по силата на актовете на Президиума на НС, на ДС и на МС, т.е. визираните в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ органи. Изводът от казаното бил, че с ПНИ за м."Изгрев" са отредени и имоти за настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост върху имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е.тези, които никога не са загубвали своята собственост.

Ищецът Б. Б. се легитимирал на самостоятелно основание като 3 собственик на процесния имот, придобит по наследство. Видно било от н.а. № 71/20.12.1957 г.издаден от ХНС е, че неговия наследодател И.Б.Д е придобил чрез покупко-продажба от Н.И.Б собствеността върху нива от 2 дка в местността „Бузлука", Хасковско землище, която била част от нива от 10 дка в същата местност -„Бузлука", която продавачът Боев придобил чрез замяна с негова нива от 10 дка в местността "Кър-Карач" /Протокол № 25 от 13.11.1957 г. на ТПК Комисия/. Това изключвало възможността получената по замяна нива в м."Бузлука" да е била предоставяна за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно да е била придобита по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На наследодателите на ответниците Г. и З. Я. с решението № 3651/01.04.1998 г. на ПК Хасково било признато право на възстановяване в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот, находящ се в местността "Помак чешме", местност, съвсем различна от тази в която се намира процесния имот-м."Бузлука", което налагало категоричния извод, че липсва идентичност между процесния имот, собственост на ищеца, който се намира в м."Бузлука" и имота на ответниците с признато право на възстановяване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в м."Помак чешме". До този извод се стигало и въз основа на представеното пред ПК Хасково Заявление от 10.09.1991 г. от наследниците на Г. и З. Я. за възстановяване собствеността на земеделски земи в гр. Хасково, в което били посочени местн. „Помак чешме"/ т.1/, за която е представен н.а. № 175 от 1942 г. и м. „Бузлука" /т.5/ като две отделни и съвсем различни местности. Това още веднъж потвърждавало, че липсва идентичност между процесния имот и този на ответниците с признато на техните наследодатели право на възстановяване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Двата имота били с различно местонахождение и площ и били признати за възстановяване с различни решения на ПК Хасково. Изложеното налагало извода, че собствеността върху процесния имот ПИ № ********** никога не е била загубвана, защото той не е бил внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобит по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и ищецът се легитимирал като негов собственик на самостоятелно основание въз основа на надлежен титул за собственост.

4

От изложеното следвало да се направят следните правни изводи:

1.Ищецът бил собственик на основание правна сделка - Нотариален акт № ********** г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключена между неговия баща и наследодател И.Б.Д и Н.И.Б, който не бил оспорен по съдебен ред и не е бил отменен на законно основание.

2. Независимо от извършената сделка, в полза на наследодателя И.Б.Д и на неговия наследник и ищец по делото, изтекла предвидената в закона придобивна давност, която ги направила собственици и на оригинерно основание. Те били добросъвестни владелци на имота по смисъла на чл. 70, вр. с чл.68 ал.1 ЗС. Те са владяли имота на правно основание, годно да ги направи собственици, считано от датата на съставяне на нот. акт за покупко-продажба 23.12.1957 г., т.е.повече от пет години. Владението им е било непрекъснато и необезпокоявано. С оглед изложеното, в тяхна полза бил осъществен фактическия състав на чл. 79 ал.2, вр. ал.1 ЗС.

Изложеното по-горе налагал извод за наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на иска като съдът признае по отношение на ответниците, че той е собственик на процесния имот.

По тези съображения, в т.ч. и с оглед допълнителна молба с вх. рег. № 10723/12.06.2025 г. се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на описания по-горе недвижим имот.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран общ отговор на първоначалната искова молба от ответниците чрез надлежно упълномощен процесуален представител, като предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Поддържа се в отговора, че ответниците по първоначалния иска В. М. и Е. М. притежават право на собственост по реституция и наследство върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ********** по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев" с площ от 2113 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.); предишен идентификатор: няма, 5 номер по предходен план: 395, при съседи: № **********, **********, **********, **********.

Правото на собственост на ответниците произтичало от следното:

Съгласно Нотариаленъ актъ за собственостъ на недвижимъ имотъ купенъ на публична проданъ от 05.06.1942 г., ********** г. на нотариусъ при Хасковския Областен съд (Нот.акт ********** г.) - Г.П.Я е закупил на публична продан, проведена на 29.04.1942 г. недвижим имот, представляващ Нива от 15,4 дка в м. „Помак чешме", Хасковско землище, при граници: В.Д, дере и К.Р, принадлежаща на П.П.П.

С Присъда от 14.02.1947 г. Хасковския областен съд признава, че Г.П.Я е увеличил имотното си състояние за времето от 01.01.1935 г. до 12.09.1946 г., поради което на основание чл. 1, 2 и 4, ал. 1 от ЗКИ е конфискувано имуществото му, включващо 18 недвижими имота, машини, облигации, дялове и вземания, сред които под т.1 от присъдата - Нива от 15,4 дка, находяща се в землището на гр. Хасково, в м. „Помак чешме", при граници:

В.Д, дере и К.Р, описан в Нотариален акт ********** г.

Въз основа на подадено Заявление с вх. № 50147/1991 г. до ПК-Хасково за възстановяване собствеността върху земеделски земи е било постановено Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК -Хасково, с което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот - Нива от 15,4 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, в местността Помак чешме, без описани граници и съседи, описан с пореден № 1 от заявлението и установен с Нотариален акт 175. В решението на ПК-Хасково било посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

Разпечатката съдържа 36 от 175 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/966e31de-741c-41e9-800a-33aeed5609d3