Решение № 404 от 29.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100100774 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, предявена от Ж. Я.

Е., ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. Панайот Велков. от БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6 за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1 да заплати обезщетение в полза на ищеца в размер на 194 000 лева за причинените на последния неимуществени вреди при допуснато пътно-транспортно произшествие от застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите лек автомобил марка "Ландровер", модел „Фрийлендър“, с регистрационен номер А 2907 НК, ведно със законната лихва, считано от 10.2021г. до окончателното изплащане . Претендират се и направените по делото разноски.

С определение от 18.05.2023г. съдът е спрял настоящия процес, съобразявайки обстоятелството, че е налице връзка на преюдициалност между така повдигнатия, пред него, правен спор и производството по гр.дело №1770/22г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас.

По това дело междувременно е постановено влязло в сила решение, с което е уважена претенцията с правно основание-чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева- част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди /в общ размер на 220 000лв./, настъпили вследствие на причиняване на телесни увреждания при процесното пътно-транспортно произшествие, допуснато от посочения по-горе, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил. Последното обстоятелство е дало основание за възобновяване на процеса.

С уточняваща молба от 08.11.2023г. размерът на претенцията е намален до сумата от 150 000 лева.

1

Твърди се в исковата молба, че на 02.09.2018г. ищецът, докато управлявал в гр.Бургас мотоциклет марка „Сузуки“ с регистрационен номер А 4705 В, претърпял произшествие, причинено от застрахован при ответника лек автомобил и получил телесни увреждания като последица от неправомерното поведение на водача на леката кола З.К.. Последният на кръстовището на бул.“А.Г.Коджакафалията“ и ул.“Апостол войвода“ в к-с „М.Рудник“ предприел маневра преминаване от средна в лява пътна лента, без да е подал сигнал и да се е уверил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. В резултат на тези неправомерни действия пострадалият загубил контрол над мотоциклета и се блъснал в задната лява част на движещия се пред него автомобил марка „Ландровър“, както и в пътни знаци Г9 и С4 и съединяващата ги метална тръба. След инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛ-Бургас и настанен в интензивното отделение. По-късно бил преместен в отделение по ортопедия и травматология. Балничният престой продължил за времето от 02.09.2018г. до 12.10.2018г. Описани са изключително подробно нанесените на пострадалия травматични увреждания, проведените оперативни интервенции и извършената нефректомия /отстраняване на бъбрек/.Три месеца след изписването му от болничното заведение ищецът бил на постелен режим- без да може да се храни и обслужва и да извършва сам елементарни битови и санитарни дейности. Възстановяването се съпътствало от изключителни неудобства и затруднения- пълна зависимост от чужди грижи, обществена изолираност и невъзможност за реализиране на доходи. Освен физическите неудобства се появили отрицателни изживявания в психологически и емоционален план. Изменила се походката на десния му крак, а загрозяващите белези ежедневно му напомняли деня на злополуката.

Изброени са нарушените от виновния водач разпоредби на ЗДвП, което поведение, според ищеца, е в причинно- следствена връзка с противоправния резултат и нанесени вреди.

Гражданската отговорност на лекия автомобил, чиито водач виновно причинил произшествието била застрахована при ответника за времето 15.03.2018г.-14.03.2019г.

След предявяване на извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение ответното дружество постановило отказ да изплати претендираната сума.

С постъпилия отговор на исковата молба се оспорват предявените искове. Излагат се съображения, че със заплащане на сумата от 26 000 лева застрахователното дружество е погасило изцяло задължението си към ищеца. Освен неоснователни и недоказани претенциите се явявали прекомерно завишени по размер, като не отговаряли на критерия справедливост. Твърди се в тази връзка, че е налице съпричиняване на противоправния резултат, като последица от незаконосъобразното поведение на ищеца, а интензитета и продължителността на сочените от последния травми не се установявали от представените по делото медицински документи. Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица BG/30/ 118000757980 с покритие 15.03.2018г. - 14.03.2019г., както и извършеното плащане от ответника на сумата от 26 000 лева- обезщетение, присъдено с решението по гр. дело №1770/22г. по описа на Бургаски окръжен съд.

2

Ответникът се противопоставя на въведения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. По този повод са описани извършените, според застрахователното дружество, нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на ищеца. Във връзка с твърдението за наличие на съпричиняване обезщетението следвало да се намали значително, при съобразяване на поведението на пострадалия, допринесъл за настъпването на вредите. Оспорва се интензитета и продължителноста на неимуществените вреди, тъй като липсвала актуална консултация с лекар, а не били налице данни ищецът да е провеждал медикаментозно лечение след изписването му от болничното заведение.

Направено е възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, като се оспорва и акцесорният иск, включително началният момент, от който лихвите се претендират.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Не се спори по делото, че на 02.09.2018г. е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал ищеца Ж. Е., както и че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата- по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство марка “Ландровер“, което е било участник в произшествието. Не са налце противоположни позиции на страните и досежно заплащането на сумата от 26 000 лева от ответника, представляваща обезщетение, присъдено на ищеца по гр.дело №1770/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия, незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Съдът е обявил изрично на страните, че му е служебно известен факта на постановяване на решение по гр.д.№1770/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, с което е уважен предявения от ищеца частичен иск срещу ответника. След като с това влязло в сила решение са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, 3 осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Казаното несъмнено важи и за възражението за съпричиняване, което е било обсъдено в предходния процес, като изрично е отчетено наличието на такова поведение в причинна връзка с вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което и в тази част отново е формирана сила на пресъдено нещо и е недопустимо разглеждането на възражението в настоящото производство.

След като наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответния застраховател, настъпването на пътно-транспортното произшествие, включително механизма му, вида на вредите, противоправността и вината за допускането му са установени в предходния процес със СПН, то последващото им подлагане на съдебна преценка е недопустимо, на основание чл.299 ал.1 ГПК. И тъй като посочените факти не се нуждаят от доказване, по делото подлежат на разглеждане единствено въведените от страните твърдения и възражения относно размера на вредите.

За установяване причинените на ищеца телесни увреждания, характера и интензитета на търпените болки и страдания по делото е допусната съдебно-медицинска експертиза.

Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е формирало изводите си на базата на всички, представени в настоящия процес медицински документи, свидетелстващи за състоянието на ищеца, включително след извършен преглед на пострадалия. Детайлно са описани нанесените травматични увреждания в резултат на инцидента, като е изразено становище за пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.

Съдът се солидаризира с изводите на вещото лице, които е отговорило пълно, обосновано и изчерпателно на всички поставени въпроси, като в тази връзка кредитира изцяло приетото по делото заключение.

В показанията си Г.М. свидетелства, че познава ищеца и веднага след като разбрала за случилото се на 02.09.2018г., уведомена от съпругата му, дарила кръв. Твърди, че е видяла пострадалия след преместването му в отделението по ортопедия на УМБАЛ Бургас.

Там го посещавала често, като състоянието му не позволявало да говори и да приема храна.

Бил обездвижен с множество наранявания по главата и тялото. След изписването му от болничното заведение, Е. не можел да става и да се обслужва, имал затруднения при дишането, като за облекчаване на това положение, семейството му закупило болнично легло. В края на месец ноември започнал да се придвижва с инвалидна количка, а по-късно и с патерици. Едва в началото на месец април 2019г. изоставил помощните средства. След отстраняването на бъбрека му се наложило спазване на хранителен режим, а докато се възстановявал от травмите и контузиите по тялото, приемал постоянно обезболяващи. След 4 случилото се започнал да проявява агресия, тъй като се чувствал непълноценен и предизвиквал съжалението на хората. Продължавал и понастоящем да изпитва болки в областта на травмите, при влошаване на времето, както и да накуцва с десния си крак.

Проведена била рехабилитация с ищеца, но белезите по крака, снагата и лицето останали.

Р.Е.-съпруга на ищеца описва подробно състоянието му по време на болничния престой и след това, докато продължавал периода на домашно лечение, като отделя внимание включително на процедурите по възстановяване движението на крайниците.