Решение № 5 от 06.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900334 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. П., ЕГН **********, с адрес: ******рещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано заедно от К.Ч. и Б. В. – изпълнителни директори, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 102 258,38 евро /сто и две хиляди двеста петдесет и осем евро и тридесет и осем цента/ или 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ – левова равностойност, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от смъртта на Д.Д.Г., ЕГН **********, починал на 30.12.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на автомагистрала „Тракия“, км. 243,800, по вина на водача на лек автомобил „БМВ Х5“, с peг. № ****** – И. Г. Й., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на застрахователната претенция - 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че починалият Д. Г. е съпричинил настъпването на леталния изход, доколкото бил насърчавал водача на процесния автомобил да 1 поддържа максимална скорост.

ИЩЦАТА твърди, че на 30.12.2021г., на автомагистрала Тракия, на км.

343+800, автомобил "БМВ Х5 ХДрайв 40 Д", с per. № ****** самокатастрофирал, като напуснал пътното платно, завъртял се неколкократно, вследствие на което настъпил удар с разделителната (средна за автомагистралата) мантинела, която навлязла в автомобила, разрязвайки го.

При така настъпилото ПТП е починал пътуващият на предна дясна седалка Д.Д.Г. с ЕГН **********. Във връзка с настъпилото събитие било образувано НОХД 312/2024г. по описа на Окръжен съд Сливен, приключило с влязла в сила Присъда, с която е призната вината на водача на автомобила И. Й..

Ищцата е била годеница на починалия Д. Г.. Изградили са стабилна връзка основана на взаимна любов и доверие. Скоро след запознанството си те заживели заедно, с планове и намерение да имат деца и да остареят заедно.

Непосредствено преди инцидента Д. подарил на А. годежен пръстен.

Споделил е и на своята майка, че тя е неговата избраница и скоро иска да сключат брак. Имали са мечти и планове за съвместния си живот, останали прекършени от произшествието. Смъртта на Д. оставила в живота на ищцата празнота, която никога нямало да бъде запълнена. Твърди, че бащата на починалия Д. й дарява наследените от сина си парични средства и част от недвижим имот считайки, че тя е човекът, който има право да наследи партньора си.

Към момента на ПТП, за автомобила БМВ „Х5 ХДрайв 40 Д", с per. № ****** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в Застрахователно компания „Лев Инс“ АД. Застрахователят е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 01.02.2022г, като в законоустановения срок ответникът не бил определил или изплатил обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. БМВ „Х5 ХДрайв 40 Д", с peг.

№ ******, сключена при ответника. Оспорва материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение от смъртта на Д. Г.. Счита, че за доказване фактическо съжителство, лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имало и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване на нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, тоест съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. Само установяване на връзка, която има траен, интимен характер между лицата, не била достатъчно да обуслови извод за определяне на ищцата като лице, което фактически съжителства с пострадалия и има право на справедливо обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Във връзка с изложеното счита, че не е налице 2 изключението предвидено в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Оспорва твърденията, че ищцата и пострадалия са живели във фактическо съжителство, в едно домакинство, както и че между тях е съществувала трайна и дълбоко емоционална връзка и че същата е търпяла неимуществени вреди в следствия на смъртта му. Твърди, че приложените писмени документи, за извършените в полза на ищцата дарения на парични суми и идеални части от недвижим имот са осъществени по-малко от месец след инцидента, което не можело да намери житейско и логическо обяснение в съществували трайни семейни отношения между страните, а дава основание за предполагаемо уреждане на финансови отношения между ищцата и пострадалия или направата им за целите на настоящото производство. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че същият е прекомерно завишен и в противоречие с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Твърди и че не е бил съобразен със социално икономическите условия в страната към датата на увреждането.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д. Г., като изразява становище, че механизмът на увреждането в еднаква степен е провокиран от субективните му действия. Видно в мотивите на решението на Апелативен съд Бургас пострадалият насърчавал водача на процесния автомобил да поддържа максимална скорост. Според откъслечните фактически данни, можело да се допусне и че най-вероятно осъденото лице водач на автомобила е бил и в неформални служебни отношения с пострадалия, а именно е бил негов шофьор, тоест на още по-голямо основание е бил длъжен да се съобразява с исканията на работодателя си, който за съжаление в крайна сметка е допринесъл в определяща степен за настъпилия необратим инцидент. Моли отговорността на застрахователя да бъде намалена, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Моли и за отхвърляне на претенциите

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти и обстоятелства:

– С влязла в сила Присъда № 23/24.09.2024 г. по НОХД № 312/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, на основание чл. 300 ГПК, е прието за установено, че на 30.12.2021 год. на автомагистрала „Тракия", км. 243,800, при управление на моторно превозно средство - автомобил „BMW Х5“ с peг.№ ******, И. Г. Й., ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал автомобила с непозволена скорост от 196 км/ч при максимална разрешена на автомагистрала от 140 км/ч, вследствие на което е настъпило внезапно увреждане и разкъсване на задната дясна гума, загуба на управление на автомобила и при последвалото ПТП по непредпазливост причинил смъртта 3 на Д.Д.Г., ЕГН **********.

– Към 30.12.2021 г. лек автомобил с марка БMВ „Х5“ с peг. № ******, е бил застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществените вреди, са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на двама свидетели, които са разпитани в о.с.з., проведени на 16.10.2025 г. и 09.12.2025 г.

Свидетелката П. твърди, че ищцата, нейна дъщеря, и починалият Д. Г. се познават от 2017г. Те били гаджета и живеели заедно в неговото жилище, което било под наем в гр. Варна. На 30.12.2021 г. те били на почивка и прибирайки се към гр. Варна претърпели катастрофа. По време на целия път поддържала връзка с дъщеря си чрез Viber, докато в един момент, ищцата спряла да отговоря. Ищцата написала, че са катастрофирали и се чули веднага.

Свидетелката казала на дъщеря си да провери жизнените функции на другите, тъй като чула ищцата да казва, че е цяла, но М. го няма. Ищцата казва, че шофьорът има пулс и кърви. В този момент, докато разговаряли, оператор на тел. 112 се свързва в колата и ищцата задържа разговора им, за да даде координати и тогава свидетелката чула, че пострадалите са между гр. Нова Загора и гр. Сливен, до някакво село. После ищцата затваря телефона, за да помогне на шофьора на автомобила. След това, почти през цялото време след инцидента, поддържали връзка. Свидетелката срещнала ищцата в спешното отделение в гр. Сливен на следващия ден към 6:00 сутринта. Посъветвала ищцата да поспи, но последната казала, че не може да поспи. Не можела и да плаче, защото била в шок. След това свидетелката и ищцата били в полицията, за да дават показания. На връщане по пътя, ищцата молила шофьора да кара бавно, да не изпреварва коли и да не се доближава до мантинелата. На моменти плачела без да казва нищо. Ищцата присъствала на погребението на Д., както и на разпръскването на праха му. Посещавала психолог преди катастрофата, но след нея е трябвало да посещава по-често психолога, като пиела антидепресанти и успокоителни лекарства. Мястото, откъдето се връщали преди инцидента, били изкарали на почивка. Починалият и ищцата ходили на зимни почивки, летни почивки, празнували общи празници, коледи, нова година, на рождени дни се събирали всички заедно.

Двамата се подкрепяли, обичали се, живеели заедно. Освен споделянето на едно жилище, те си били опора едни на друг, защото били млади.

Свидетелката е чувала за разговор между двамата за това кога е подходящо да имат деца. Дъщерята на свидетелката споделяла, че това е нейният мъж. С бащата на починалия свидетелката се запознала след погребението и са говорили. Той казал, че възприема ищцата като снаха и като жена на сина му.

Когато се срещали след инцидента, той я информирал, че иска да подкрепи ищцата финансово, за да може тя да се развие. Бил дарил сума пари и дял от имот, който бил на Д.. След погребението дъщеря си направила олтарче в нейната стая, с негови снимки, вещи, даже и от катастрофата, което върнали.

4

Ищцата иска да се пускат упокойни литургии всяка година. Събира се с неговите приятели на рождения му ден и на годишнината от смъртта му.

Ищцата поддържала връзка с приятелите на починалия, те били техни общи приятели и тя не е скъсала връзка с тях, включително и с шофьора. Ищцата избягва да се качва на автомобил, особено ако не е страшно належащо. Извън града не желае да се качва на автомобил. Дори и в града, в най-лява лента до мантинелата, не желае да се движи колата, иска да е по-далеч от мантинелата.

Свидетелката Проданова твърди, че познава Д. от 2010 г., а ищцата от 2020 г., когато от гр. Пловдив дошла във гр. Варна и живяла в жилището, държано от починалия, заедно с ищцата и Д. за период от два месеца. За настъпилото ПТП научила сутринта на 31-ви декември. Видяла се с ищцата същата вечер, тъй като дошла в апартамента . Изглеждала разтроена, в шок.

Била изключително стъписана. Заявява, че двете присъствали на погребението на М.. Ищцата била разстроена, плачела. Преди произшествието Д. и А. се обичали. Тази връзка била сериозна, двамата били в доста сериозни отношения. След произшествието всяка година ходили на датата на смъртта му в с. Казашко, защото там хвърлили праха му, за да почетат неговата памет.

Събирали се и на 29-ти март, когато е рождения му ден. С ищцата много често си говорили за починалия. В момента ищцата има момче до нея от края на пролетта, като преди това не е имала връзка. С ищцата се чували почти всяка седмица. Свидетелката знаела, че ищцата посещава психиатър както преди, така и след инцидента, защото имала проблем със съня.