Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9362 от 06.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1687/2023
Вид
Определение № 9362
Подписан
06.08.2023
В сила
06.08.2023
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Пламен Колев, Никола Чомпалов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9362 гр. София, 03.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20231100501687 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Производството е образувано по жалба на С.О., ЕИК **** срещу Постановление за определяне на разноските на ЧСИ М.Д. от 30.11.2022 г., издадено по изпълнително дело № 20227870400168, с което е оставено без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство направено от СО.

Жалбоподателят твърди, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ за образуване на изпълнително дело възнаграждението следва да бъде определено в размер на 200,00 лева. Счита че допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ не следва да бъде начислявано, тъй като е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело и за взискателя не са били необходими съдействие или защита за удовлетворяване на неговото вземане, предвид извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение.

Евентуално счита, че адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното делото не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа сложност.

Действието, извършено от процесуалния представител на взискателя е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено, без да са били необходими последващи действия от негова страна.

Моли де се отмени обжалваното постановление, като адвокатският хонорар в изпълнителното производство се намали от 900 лв. на 200 лева.

Взискателят, чрез пълномощника си, е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Посочил е, че адвокатският хонорар е изчислен съобразно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г.

ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ Издадена от Висшия адвокатски съвет Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., съгласно последното изменение и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г..на основание чл.38 от ЗА с начислено ДДС, тъй като 1 адв. е регистриран по ДДС. Длъжникът е имал възможност доброволно да заплати дължимото към взискателя и преди завеждане на изпълнителното дело, което не е направил.

Това действие на СО е довела и до изваждане на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело. Сочи, че при образуване на изпълнителното дело процесуалния представител е извършил три действия: изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело; образуване на изпълнително дело; и процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело. За тези три действия е предвидено и съответното възнаграждение съгласно Наредба № 1. Оспорва твърдениятя изложени в частната жалба, че не са налице извършване на действия по изпълнителното дело. Излага, че съгласно чл.36, ал.2 ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.

Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В конкретния случай е налице валидно сключен договор за правна помощ между клиент и адвокат на осн.чл.38 от ЗА, договорът е в изискуемата от закона форма, отговаря на извършените процесуални действия и е съобразен с минималните размери на АВ. Моли жабата да се отхвърли.

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Сочи, че по отношение на адвокатският хонорар на пълномощника на взискателя по изпълнението адв. Я.С. - САК, възлизащ на сумата от 900 лева с вкл. ДДС, не е налице прекомерност, тъй като същият е определен нормативно на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е и съобразен с разпоредбите на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Размерът на същият е определен съгласно действащите към момента нормативни актове, като не е прекомерно завишен и изчисляването на същия кореспондира с размера на задължението по делото, включващо главницата и изтеклите върху нея законни лихви. Във връзка с гореизложеното с Постановление с изх. № 00763/30.11.2022г., ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника по делото, като същото е надлежно връчено на длъжника на дата 02.12.2022г. Моли жалбата да се отхвърли.

Съдът намери от фактическа страна следното:

Изпълнително дело с № 20227870400168 е образувано по молба на взискателя Т. Ф.Т., чрез пълномощника адв. Я.С. - САК на дата 17.11.2022г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден от 120- ти състав на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение за сумата от 5105 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 18.10.2019г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски в размер на 1505 лева.

При образуването на изпълнителното дело пълномощника на взискателя е депозирал пълномощно. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.10, т.1 и т.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен от ЧСИ в размер на сумата от 900 лева с вкл. ДДС, посочено в молбата за образуване на изпълнителното дело.

2

Като способ за изпълнение в молбата си за образуване, е поискал да бъде изпратена до длъжника ,,С.О.” с ЕИК ****, покана за доброволно изпълнение и едновременно с това да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника „С.О.” с ЕИК **** на основание чл.450, ал.3 и чл.507 от ГПК.

На 17.11.2022г. на основание чл. 428 от ГПК на длъжника „С.О.” с ЕИК **** е връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за горепосочените суми, включващи 5 105 лева главница, законна лихва считано от 18.10.2019г. до окончателното й изплащане, съдебни разноски в размер на 1 505 лева и изпълнителни разноски в размер на 966 лева, от които 900 лв. адвокатски хонорар с вкл. ДДС, плюс 66 лева авансови такси с вкл.ДДС, ведно с начислена пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 676.65 лева, както и 135.33 лева — начислен върху нея ДДС или общо 811.98 лева.

На 17.11.2022г. на основание чл. 507 от ТПК в срока за доброволно изпълнение на длъжника „С.О.” с ЕИК **** е наложен запор върху банковите му сметки в банка„Общинска банка“ АД за сумите посочени в ПДИ, като на дата 23.11.2022г. банката /трето задължено лице/ е изпълнила запора и е превела същите по специалната сметка на ЧСИ.

На 06.12.2022г. в кантората на ЧСИ М.Д. от страна на длъжника „С.О.” с ЕИК **** е депозирана процесната жалба с вх.№ 01138/06.12.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и следователно е допустима.

Разгледан по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал.

2.

Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е съдържала посочване на изпълнителен способ, както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, предвид изявлението, че на ЧСИ се възлага определянето на начина на изпълнение.

Тя съставлява действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а изпълнителния способ се явява задължителен задължителна част от нейното съдържание.

Следователно подаването й не може да съставлява действие за процесуално 3 представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземани, а други такива не са предприемани.

Същевременно при наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, действията по проучване имущественото състояние на длъжника, правенето на справки, набавянето на документи, книжа и други, определянето на начина на изпълнението и пр., са предоставени да се извършват от ЧСИ. Това налага извода, че адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие не се дължи, тъй като такива не се извършват от пълномощника.

Дължимото възнаграждение за образуване на изп. дело е 200 лв. Фактът че адв. Симеонов е регистрирано като задължено лице по ЗДДС, подлежи на установяване . При лисна на доказателства за това не може да се направи обоснован извод, че в случая е налице основание за приложението на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 444 ОТ 12.06.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3660/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС)

По отношение на искането за присъждане на разноски в настоящото производство съдът намери, че такива не се дължат. Страните не могат да претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015 г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).

Тъй като предмета на настоящото производство е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото от ВКС разрешение.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление за отказ за намаляване на разноски на ЧСИ М.Д. изх.№ 90763/30.11.2022 г. по изпълнително дело № 20227870400168, като намалява разноските за адвокатско възнаграждение по постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ изх.№ 00738/17.11.2022 г. на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5