Определение № 607 от 19.02.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20261800500192 по описа за 2026 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 83, ал.2 от ГПК .

Образувано е по частна жалба, депозирана от С. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Ц. Б ...“ бл. 18, ет. 5, ап. 17 чрез адвокат В. Д. срещу Определение № 810/18.12.2025 г. по гр.д. № 1233/2025 г., постановено от Районен съд С., с което е оставена без уважение подадената от С. К. Н. на 20.06.2025 г. молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС С. в дължимия й размер от 144 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на определението, навеждайки бланкетен довод за незаконосъобразност на акта.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да откаже освобождаването на страната от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 96 (№ 115 по ЕИСС) от 02.06.2025 г. по гр. д. № 1233/2024 г. по описа на РС С. в дължимия й размер от 144 лева, районният съд е приел, че на жалбоподателя вече е била предоставена възможност в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК, включително четлива и прегледна декларация за имуществено състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК.

В този срок и до датата на постановяване на атакуваното определение жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелства, които са от значение за извършване на релевантна преценка от съда за освобождаването 1 му от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски.

Преценката за наличие на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от съобразяване на изброените в чл. 83, ал. 1, т.1 – т. 7 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

С молбата за освобождаване от държавна такса и разноски жалбоподателят не е представил документи, удостоверяващи невъзможността му да заплати дължимата държавна такса.

Такива не са представени и след дадените от страна на първостепенния съд подробни указания. Възможността за освобождаване от заплащането на държавна такса е регламентирана от закона като изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси – чл.71, ал.1 ГПК и като всяко изключение, следва да се тълкува стеснително – само за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на държавната такса, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие.

Имущественото състояние на молителя следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публичноправното задължение (правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК е проекция на чл.

60, ал. 1 КРБ).

В настоящия случай не са представени документи, от които да е видно, че положението на жалбоподателя е от такова естество.

Първоинстанционният съд е предоставил възможност, но жалбоподателят не е доказал онези обстоятелства, които го затрудняват да я плати.

Пропускът да се декларират тези обстоятелства правилно е преценен от първоинстанционния съд като препятстващ обосноваването на извод за невъзможността на молителя да заплати държавна такса за въззивно 2 обжалване.

Като краен резултат, и след съобразяване на всички данни, остават неизяснени съществени релевантни обстоятелства, въз основа на които би следвало да се направи преценка за имущественото състояние на молителя. За уважаване на молба по чл. 83, ал. 2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че е обоснован и законосъобразен извода в обжалваното определение, че по отношение на частния жалбоподател не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, а именно – констатирана невъзможност за заплащане на таксата, предвид затруднено материално състояние.

Ето защо СОС намира, че депозираната частна жалба против определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл.274, ал.3, т.2, предл.I от ГПК, вр. т.1 от Тълкувателно решение по дело № 5/2015 година, по описа на ОСГТК на ВКС, настоящото определение подлежи на частно касационно обжалване пред ВКС.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 810/18.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1233/2025 г., по описа на Районен съд С..

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3