Решение № 783 от 17.12.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000979 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби.

Ищецът „Уест солюшън“ ЕООД обжалва изцяло решение № 260944 от 10.06.2021г. по т.д. № 1051/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД, „Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“, искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите в несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на извършената от „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД апортна вноска в капитала на „Плаза уест 2“ ЕАД на недвижими имоти, вписана в търговския регистър на 02.02.2015 г., вписване 20150202131738, и на сключените между „Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ договор за особен залог на търговско предприятие от 27.02.2015 г., вписан в търговския регистър на 09.03.2015г., вписване №20150309101105, и договор за особен залог на търговско предприятие от 1

06.10.2015 г., вписан в търговския регистър на 14.10.2015 г., с вписване №20151014093910, отхвърлен е и предявения от „Уест солюшън“ ЕООД срещу „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ иск за връщане на сумата от 6 849 966,42 лв. в масата на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД и са присъдени разноски по делото .

Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно, тъй като е обосновано с доводите за недопустимост на исковете по отмененото по реда на въззивен контрол определение на първата инстанция за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК от 22.06.2020г. Излага последният съдебен акт да е отменен от въззивния съд с доводи по делото да се установява легитимацията на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност при условията на чл. 649 ГПК да предяви иск за установяване на основание чл. 135 ЗЗД на относителната недействителност на процесните увреждащи кредиторите на несъстоятелността сделки. Сочи указанията на горния съд да са задължителни за долната инстанция и само на това основание - предвид несъобразяване с указанията на САС и преразглеждане на въпроса за допустимост на исковете и правния интерес от предявяването им, обжалваният съдебен акт да е неправилен. Поддържа интересът от търсената защита в хипотеза като процесната да е и изрично признат с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 129 от 20.07.2017г. по т.д. 2481/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, като се позовава на правните съображения по последния съдебен акт. Сочи мотивите, обосновали крайното решение на първоинстанционния съд да отхвърли сезиралите го искове, да почиват на неправилно тълкуване и прилагане на закона, в смисъл, различен от дадения с т. 3 от ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Излага интерес от търсената защита да е налице и след продажбата на имотите, предмет на атакуваните сделки, на публична продан, тъй като след уважаване на предявените искове правото на ответника „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ на заложен кредитор и присъединен взискател ще отпадне и той ще дължи връщане на получената сума в последното си качество в масата на несъстоятелността като получена на отпаднало основание. Поддържа платената неоснователно от ЧСИ на този ответник сума да е част от имуществото на длъжника „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД и да следва да послужи за справедливо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД.

2

Излага уважаването на предявените искове да има за резултат попълване на масата на несъстоятелността, тъй като уважаването на иск за обявяване за относителна недействителност на действия и сделки в производство по несъстоятелност има за последица загубване на придобитото право от приобретателя, защото извършените действия и сделки отпадат с обратна сила, въпреки че до този момент са били действителни и обвързващи страните. Сочи резултатът да е възстановяване на правното положение отпреди сделките и връщане на полученото от приобретателя. Поддържа да е противен на закона и изводът на първоинстанционния съд, че предвид липсата на правен интерес от предявените искове за ищеца няма да обсъжда представените по делото доказателства и предпоставките за уважаване на предявените искове. Излага по делото да са доказани всички относими към основателността на исковете факти, предвид на което и същите да следва да бъдат уважени от съда. По отношение на атакуваните сделки за учредяване на особен залог от ответника „Плаза уест 2“ АД поддържа да са налице предпоставките за обявяване на относителната им недействителност и на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Предвид основателността на предявените искове по чл. 135 ЗЗД поддържа да е основателен и предявения обусловен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за възстановяване в масата на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на сумата 6 894 966,42 лв. По изложените доводи моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени като основателни.

Претендира присъждане на разноски по делото. Оспорва като неоснователна и недоказана претенцията за разноски на насрещната страна „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“.

Синдикът на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД – в несъстоятелност, обжалва изцяло решение № 260944 от 10.06.2021г. по т.д. № 1051/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 състав, с което са отхвърлени предявените от „Уест солюшън“ ЕООД срещу „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД, „Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“, искове по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите в несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на извършена о т „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на учредителна апортна вноска в капитала на „Плаза уест 2“ ЕАД на недвижими имоти, вписана в търговския 3 регистър на 02.02.2015 г., вписване 20150202131738, както и на сключените между „Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ договор за особен залог на търговско предприятие от 27.02.2015 г., вписан в търговския регистър на 09.03.2015 г., вписване №20150309101105, и договор за особен залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., вписан в търговския регистър на 14.10.2015 г., с вписване №20151014093910, отхвърлен е предявения от „Уест солюшън“ ЕООД срещу „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ иск за връщане на сумата от 6 849 966,42 лв. в масата на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД и са присъдени разноски по делото. Поддържа решението да е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага първоинстанционният съд да е изпълнил изискването на императивната разпоредба на чл. 649, ал. 3 ТЗ и конституирал синдикът като съищец едва с определение от 09.03.2021г. след реализирана процедура по размяна на книжа и в никой момент да не е разпоредил на синдика да се връчат преписи от същите. Поддържа последното да е в нарушение и на установените основни принципи в гражданския процес за служебно начало, състезателно начало, равенство на страните и установяване на истината. Излага в нарушение на процесуалния закон и съдът с обжалваното решение да е отхвърлил исковете, без да обсъжда предпоставките за обявяване на претендираната относителна недействителност, единствено с мотиви, че е налице липса на правен интерес предвид извършената публична продан на имотите преди подаването на исковата молба в съда. Поддържа при успешното провеждане на иска по чл.

135 ЗЗД прехвърленото имущество да не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът ищец да получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в правната сфера на трето лице.

Излага в процесния случай да не следва да се провежда нова публична продан, защото такава вече е проведена, но от същата е бил удовлетворен само ответникът „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“, предвид на което последното дружество следва да бъде осъдено да върне в масата на несъстоятелността получената на отпаднало основание предвид уважения иск по чл. 135 ЗЗД сума. Сочи ТР 2/2017г. по описа на ОСГТК на 4

ВКС да не дава отговор на хипотеза като процесната, в която след увреждащите сделки е извършена публична продан на имота, предвид на което и разрешаването на настоящия спор поддържа, че следва да бъде извършено чрез извличане от съответните правни норми на духа и целта на закона на основание чл. 46 ЗНА. Излага предмет на делото да не е предявен иск по чл. 135 ЗЗД досежно проведената публична продан, а и последната да не може да бъде квалифицирана като последваща сделка на разпореждане по смисъла на същата норма, но сочи с извършените до публичната продан сделки, които се атакуват с предявения по делото иск по чл. 135 ЗЗД, безспорно да се увреждат кредиторите на маста на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД. По изложените доводи моли предявените искове да бъдат уважени като поддържа последното да се налага и от духа на закона, както и от изискването за справедливост.

Въззиваемата страна, „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“, регистрирано дружество в Гърция, с депозиран по делото писмен отговор оспорва жалбите като неоснователни. Оспорва доводите по жалбата на синдика да е налице допуснато нарушение от първоинстанционния съд във връзка с конституирането му на основание чл. 649 ТЗ като съищец и поддържа, че не всяко нарушение на процедурните правила е основание за неправилност на съдебното решение, а само същественото процесуално нарушение, каквото не се твърди нито се установява по делото. Поддържа изводът на съда за недопустимост на предявените искове предвид липсата на правен интерес да е правилен и обоснован, а изложените оплаквания в жалбите на ищеца и синдика в обратен смисъл да са неоснователни.

Поддържа изложеното в жалбата на синдика досежно духа и смисъла на закона да е опит законът да бъде дописан и да не съответства на фактите по делото, включително, че извършената публична продан е за удовлетворяване на вземания на трето за спора лице срещу длъжник „КБМ България“ ЕАД – в несъстоятелност, който длъжник също е трето за спора лице, а изпълнение е проведено върху имущество, което също не е било в патримониума на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД. Излага предложеното решение на спора с жалбата на синдика да има за реална последица извършване на ново разпределение след проведената публична продан при вече влязло в сила такова и приключило изпълнение, което законът не допуска. Поддържа правилно първоинстанционният съд да е стигнал до извода, че уважаването 5 на иска по чл. 135 ЗЗД не може да има за последица връщане на даденото по сделката, нито на заместваща престация, в правната сфера на длъжника, а последицата от иска съобразно съдебната практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения е само възможността кредиторът да насочи изпълнението си върху имуществото, прехвърлено с обявената за относително недействителна сделка на трето лице. Излага задължителната съдебна практика по ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС изрично да дава отговор на правния въпрос досежно интереса на кредитора при поредица от увреждащи сделки да атакува всичките с един иск, като искът следва да е насочен и срещу последния приобретател. В конкретният случай последният приобретател след проведена публична продан преди предявяване на иска в съда е дружеството „Пи ен джи пропъртис“, което не е страна по делото. Сочи съобразно непротиворечивата практика на ВКС публичната продан, макар да има за последица прехвърлянето на вещни права, да не е сделка и да не може да бъде атакувана с иск по чл. 135 ЗЗД. Цитира съдебна практика, която лимитативно очертава страните в изпълнителния процес и според доводите му изключва произволното предявяване на искове, с които да се търси промяна в правните последици от успешно проведено принудително изпълнение. Поддържа дори хипотетично да се приеме, че получената от него сума като присъединен взискател в приунудителното изпълнение следва да бъде върната, то тя следва да бъде върната на съдебния изпълнител, от чиято сметка е получена, а не предадена на масата на несъстоятелността. Оспорва и по същество по делото да са доказани законово изискуемите предпоставки за уважаване на предявените искове. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото.