Решение № 127 от 13.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 756/2023
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Блага Иванова, Даниел Луков, Мая Цонева
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 113 · Закон за културното наследство
- чл. 146 ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 2 · Закон за културното наследство
- чл. 2а · Закон за културното наследство
- чл. 1, 2 и 7 · Закон за културното наследство
- чл. 7, ал. 1 и 2 · Закон за културното наследство
- чл. 7, ал. 1 и 2 · Закон за културното наследство
- чл. 8 · Закон за културното наследство
- чл. 97, ал. 6 · Закон за културното наследство
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 278а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 278а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 152 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.347, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 5, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Блага Иванова
Членове:
Мая Цонева
Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200756 по описа за 2023 година Настоящото производство е трето по ред пред касационната инстанция, която предвид разпоредбата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК разполага и с правомощията на въззивна такава.
Образувано е по касационна жалба от адв. В., в качеството й на защитник на подсъдимата А. П., срещу въззивно решение № 99 от 13.03.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 500/2022г.
В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 - т. 3 от НПК. В синтезиран вид оплакванията се свеждат до следното:
Въззивният съд е приел на базата на предположение, че инкриминирания потир е на възраст над 100 години, като в тази част съдът не бил обсъдил извода на експертизата по внохд № 43/2018г., че е с датировка от 19-20век. Съдът бил игнорирал обстоятелството, че от страна на Република /държава/ към подсъдимата нямало никакви претенции във връзка с вещи и въпреки това съдът правел изводи относно съставомерността на деянието и отегчаващи отговорността й обстоятелства в нейна вреда. Съдът не бил съобразил решението си и с дадените при предходното разглеждане на делото от ВКС задължителни указания относно приложението на материалния закон и допуснатите процесуални нарушения. В тази връзка съдът не съобразил, че ЗКН касае само опазване на културното наследство на РБългария и неправилно съдът се позовал на международни норми с примат на вътрешното право в тази област, което е довело до нарушение на материалния 1 закон с осъждането на подсъдимата за обекти- ъглов мраморен фрагмент-гола детска фигура, напрестолен кръст, рипиди, потир и обков на икона Света Богородица с младенеца. Атакува се и осъждането на подсъдимата касателно вещта Библия-Москва, тъй като експертното заключение относно тази вещ не било подплатено с пазарни аналози за стойността на подобни вещи. Приетата стойност на библията в размер на 105 000лв. се дължи на предположенията на съда, а не на обективни данни и почива на експертиза, изготвена в нарушение на изискванията на чл. 152 от НПК. Съдът пропуснал да обсъди в мотивите си части от кой паметник съставляват и съответно са били разчленени след това от него напрестолния кръст, рипидите, потирът, обковът на иконата Света Богородица с младенеца, поради което и нямало как да се твърди, че те са движими културни ценности по смисъла на Категория № 2 от Приложение № 12 към чл. 21, ал. 4 от Наредба № Н-3/2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистър на движимите културни ценности.
Относно тези вещи също така за пръв път с въззивното решение подсъдимата разбрала, че те са движими културни ценности по смисъла на Категория № 2 от Приложение № 12 към чл. 21, ал. 4 от Наредба № Н-3/2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистър на движимите културни ценности, защото били част от църква, от която са били отделени, нещо, което липсвало в обстоятелствената част на обвинителния акт и срещу което тя не се била защитавала. Във въззивното решение не било установено тези вещи да са част от църква, нямало никакви характеристики на тази църква, нямало никакви доказателства вещите да са били в църква или интегрална част от нея, да са били част от нейната конструкция и впоследствие да са разчленени от нея, както и не било установено църквата дали е паметник или не. Също така не бил обсъден доводът на защитата, че по отношение на свидетеля Д. А. подсъдимата само е проучвала дали той би имал интерес да закупи вещите, като междувременно е водила комуникация със служител на НИМ за тяхната идентификация и регистрация, с други думи у нея отсъства субективното намерение да предложи за отчуждаване вещи, без те да са предварително идентифицирани и регистрирани. В резултат на всички тези нарушения на процесуалния закон се е достигнало и до неправилното осъждане на подсъдимата за престъпление по чл. 278а, ал. 1 от НК.
Претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание не се аргументира с конкретни доводи в негова подкрепа.
В допълнение към касационната жалба, изготвено от адвокатите В. В. и Д. В. като защитници на подсъдимата, отново се поставя акцент върху осъждането на подсъдимата за предлагането за отчуждаване на БиблияМосква, като се излагат съображения, че тя не е годен обект на това престъпление. Отново се излага тезата, че стойността й от 105 000лв., приета с решението на въззивния съд, почива на предположения. Дадената стойност на библията според изготвените експертизи е към датата на изготвянето им, а не към датата на инкриминирания период. Отново се твърди, че експертизата е изготвена в нарушение на чл. 152 от НПК, като направените от вещите лица изводи не могат обективно да бъдат проверени и се явяват необосновани, понеже при изготвянето на експертизата няма ползвани аналози на тази вещ, 2 няма посочване на методите, средствата, материалите и извършените изследвания, направени от експертите за определяне на нейната стойност. По отношение на библията се твърди, че подсъдимата никога не я е предлагала за отчуждаване на св. Д. М., а я е оставила за предлагане чрез нея на лица, проявяващи интерес. Не било установено по делото, че подсъдимата е възнамерявала да продаде тази библия без съответната идентификация. По отношение на напрестолния кръст, обкова на иконата Света Богородица с младенеца, потир и 2 броя рипиди, се набляга на обстоятелсвото, че в обвинителния акт не е описано части от кой паметник представляват и съответно са били разчленени тези вещи,, поради което чак с третото поред въззивно решение подсъдимата разбрала, че те представляват движими културни ценности по смисъла на Категория № 2 от Приложение № 12 към чл.
21, ал. 4 от Наредба № Н-3/2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистър на движимите културни ценности, защото били част от църква, от която са били отделени. За защитата не ставало ясно коя е църквата и по този начин подсъдимата била осъдена по непредявено й обвинение.
Изложени са и съображения, че тези вещи не могат да бъдат част от конструкцията на която и да било църква, следователно няма как да бъдат отделени от нея. По отношение на потира по пункт пети от продължаваното престъпление съдът приел неговата възраст от 100 и повече години на база експертиза от досъдебното производство, без да обсъди извода на експертите по внохд 43/2018г. по описа на САС, че потирът е с датировка от 19-20 век.
Съдът не обсъдил доводите на защитата и игнорирал доказателства по пункт пети от продължаваното престъпление, като приел, че подсъдимата възнамерявала да продаде на св. Д. А. напрестолния кръст, обкова на иконата Света Богородица с младенеца, потир и 2 броя рипиди, без преди това да ги идентифицира и регистрира. Развити са съображения, че тя не е отправяла предложение към него за тяхното отчуждаване, а само е проучвала наличието на интерес за тяхното закупуване. Според защитата, подсъдимата е разговаряла със свидетеля Д. А. след като е получила уверение от св. Б., че в рамките на десетина дни вещите могат да бъдат идентифицирани, което обстоятелство първо е игнорирано от апелативния съд и второ-изключва съставомерността на деянието по този пункт от обвинението. Нарушението на материалния закон относно напрестолния кръст, обкова на иконата Света Богородица с младенеца, потир и 2 броя рипиди, за които подсъдимата е призната за виновна, се изразяват в това, че липсва годен обект на престъплението, тъй като вито една от тези вещи не е интегрална част или разчленена част от паметник, част от тях нямат връзка с българската история, липсва субективната страна на престъплението-подсъдимата не е имала намерение да ги продава без преди това да ги идентифицира и регистрира, а дори и да е налице формално извършено престъпление, то неправилно не е бил приложен чл. 9, ал. 2 от НК. По отношение на голата детска фигурамраморен фрагмент съдът бил игнорирал обстоятелството, че в /държава/ делото срещу подсъдимата е архивирано, и предвид липсата на претенции от италианска страна, не може да се сподели извода на съда, че се касае за предмет, част от световното културно наследство, нуждаещ се от защита и в Р 3
България. За този фрагмент съдът следвало да обсъди доказателствата, от които се установявало, че подсъдимата не е съзнавала, че изнася мраморната фигура не по надлежния ред, а и св. Б. уверила подсъдимата, че за този предмет не се налага идентификация, понеже не произхожда от нашите земи, поради което и липсва умисъл у подсъдимата и по този пункт от обвинението.
Отделно от това с необсъждането на разговори с № 30 и 31 от използваните СРС, както и № 4 от т. 1 с ВДС, проведен със св. Б., съдът допуснал съществено нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Нарушението на материалния закон по този пункт от обвинението се извежда от това, че мраморния фрагмент не е годен предмет на престъплението по чл. 278а, ал. 1 от НК, тъй като е с доказан произход от /държава/ и не попада под обхвата на чл. 1 и чл. 2 от ЗКН, липсва връзка на предмета с културното наследство на Р България, като неправилно въззивния съд се е позовал на нормите на международното право. Липсата на умисъл у подсъдимата за този инкриминиран предмет пък се извежда от обстоятелството, че пред служителя под прикритие тя обяснявала, че предметът не е свързан с българската история и че може веднага да бъде продаден, а и фигурата била внесена от /държава/ с надлежни документи за произход и способ за придобиване, поради което и не се изисквала идентификация на основание чл.
97, ал. 6 от ЗКН. По отношение на пункт трети от продължаваното престъпление се твърди нарушение на чл. 6, т. 1 е чл. 13 от КЗПЧОС, тъй като дори и да е налице съставомерно отчуждаване на вещ на служител под прикритие, то това е в резултат от провокация от полицията. За да аргументира тезата си за липса на такава провокация, апелативният съд отново допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като демонстрирал пристрастност към обвинителната теза, игнорирал доказателства в подкрепа на защитата и демонстрирал склонност към осъждане на всяка цена. Излагат се съображения защо е налице провокация от полицейските служители-действали са посредством трето лице-Л. И., която е действала като служител под прикритие и по поръчение на полицията се била свързала с подсъдимата, уговорила си среща с нея, заблудила я, че има хора, които искат да купуват гръцки книги, че ги познава отдавна и че може да им се има доверие. Така, в нарушение на законовата забрана, подсъдимата била поставена в условията на провокация към престъпление посредством това лице Л. И.. Развити са съображения, че служителите под прикритие не са се ограничили да разследват престъпната дейност по един пасивен по същността си начин, а са действали активно по отношение на подсъдимата и с действията си са я предизвикали тя да извърши вмененото й престъпление. Относно явната несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание се твърди, че без основание съдът приел като отегчаващо обстоятелство изнасянето на мраморния фрагмент без знанието и разрешението на италианските власти. Не били отчетени като смекчаващи обстоятелства чистото й съдебно минало, продължителността на воденото срещу нея наказателно производство,, опитвала се да продължи делото на монсеньор Е. и след смъртта му, самият монсеньор Е. искал част от вещите да се продадат след смъртта му, за да се продължи неговата дейност. В заключение се иска решението на апелативния 4 съд да се отмени и подсъдимата да бъде оправдана.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Подсъдимата взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция, като се представлява от своите защитници адв. В. В. и Д В.. В съдебно заседание те поддържат касационната жалба с направеното към нея допълнение. Допълнителен аргумент относно искането им за оправдаване на подсъдимата по пункт първи от продължаваното престъпление касателно Библия- Москва черпят от назначената пред касационната инстанция повторна тройна експертиза, съгласно която стойността на този предмет възлиза на сумата от 3000лв.