Решение № 30 от 11.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Плевен, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20234400900071 по описа за 2023 година

Производство по чл.250, чл.247 и чл.248 от ГПК.

С решение №1/02.01.2025г., постановено по настоящето т.д.№71/2023г.

Плевенски окръжен съд е осъдил на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.266 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ЕТ „А.-Н.Я.“, ЕИК *** да заплати на „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД, ЕИК *** сумата общо в размер на 144 086,72 лв.

/сто четиридесет и четири хиляди осемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ с ДДС, от която: сумата в размер на 94 847,56 лв. с ДДС, представляваща остатък от вземането на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 30.04.2018 г. и Анекс към него от 06.08.2018 г. и издадена за остатъка фактура № 124/19.12.2018 г.; сумата в размер на 30 275,93 лв. с ДДС, представляваща вземане на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 08.10.2018 г. и издадената в изпълнение на договора фактура № 125/20.12.2018 г.; сумата в размер на 18 963,23 лв. с ДДС, представляваща вземане на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 29.10.2018г. и издадената в изпълнение на договора фактура № 126/20.12.2018 г., както и сумата общо в размер на 45368,76 лв. /четиридесет и пет хиляди триста шестдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.01.2020 г. до 08.02.2023 г., /както е 1 поискан в ИМ/ от която: лихва за забава върху главница от 94 847,56 лв. с ДДС в размер на 29864.73лв.; лихва за забава върху главница от 30 275,93 лв. с ДДС в размер на 9533,05 лв.; лихва за забава върху главница от 18 963,23 лв. с ДДС в размер на 5970.98 лв.

Със същото осъдил „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на ответника ЕТ „А.-Н.Я.“, ЕИК *** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 2497,00 лв., съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Постъпила е молба с правно основание чл.250 от ГПК с вх.

№1586/10.02.2025г. от „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.Р. П., с която се иска допълване на решение №1 от 02.01.2025г., постановено по т.д.

№71/2023г. по описа на Плевенски окръжен съд, като се постанови диспозитив относно искането за присъждане на законна лихва върху претендираните суми, считано от 07.03.2023г. – датата на подаване на исковата молба в съда до пълното им погасяване. Твърди,че искането е направено своевременно, но липсва произнасяне по него от страна на съда в решението. При условията на евентуалност моли решението да бъде поправено по реда на чл.247 от ГПК в същата част.

Със същата молба се прави искане и по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като се моли в диспозитива на постановеното решение да се отрази действителната формираната от съда воля касаеща отхвърляне на част от претендираните от довереното ми дружество претенции. Същото касае и претенциите за обезщетение за забава.

Сочи, че съдът е приел за недоказани претенциите за 2777.52лв., явяваща се част от претенцията на довереното ми дружество на обща стойност в размер на 97625,09лв. с ДДС по Договор за възлагане на СМР от 30.04.2018 г., анекс към него от 06.08.2018г. и фактура №124/19.12.2018г. и 25461,53лв., явяваща се част от претенцията на довереното ми дружество на обща стойност в размер на 63133,94лв. с ДДС по Договор за възлагане на СМР от 08.10.2018г. и фактура №125/20.12.2018г. Сборът на двете е 28 239,05лв, а не 35635.54лв., колкото е приел съда в решение №1 от 02.01.2025г. и решение №10/05.02.2025г. Също така счита, е неправилно в диспозитива на последното е включена и фактура № 126/20.12.2018 г. за сумата от 18 963,23 лв. с ДДС, за която няма оспорване за недължимост от ответника, както и се приема, че 2 дейностите по нея са изцяло изпълнени от експертизата. Счита, че има разминаване между двете решения и затова счита, че решение №10/05.02.2025г. е неправилно и следва да бъде отменено, съответно поправено в тези си части. Заявява, че поправката на ОФГ се иска доколкото е налице грешка в пресмятането на дължимите по отделните фактури суми, като вземането на дружеството е 37672.41лв. с ДДС, а не както е посочено в диспозитива на решението 30275.93лв. Ето защо, моли, на основание чл.247 от ГПК, да допуснете поправка на ОФГ, като с е отрази и в диспозитива на постановените решения формираната от съда воля, че общо дължимата сума е в размер на 151 483,20лв. от която: сумата в размер на 94 847,56 лв. с ДДС( 97625,09лв. с ДДС минус приетото от съда неизпълнение в размер на 2777.52.лв. с ДДС), представляваща остатък от вземането на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 30.04.2018 г. и Анекс към него от 06.08.2018 г. и издадена за остатъка фактура № 124/19.12.2018 г.; сумата в размер на 37 672,41лв. с ДДС (63133.94лв. с ДДС минус приетото от съда неизпълнение в размер на 25461,53лв) представляваща вземане на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 08.10.2018 г. и издадената в изпълнение на договора фактура № 125/20.12.2018 г.; сумата в размер на 18 963,23 лв. с ДДС, представляваща вземане на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 29.10.2018г.

При условията на евентуалност моли, на основание чл. 250 от ГПК да постановите акт, с който да се допълни Решение №1 от 02.01.2025г., постановено по т.д.№71/2023г. по описа на Окръжен съд- Плевен, като в диспозитива бъде включено произнасянето ви по искането на довереното ми дружество за осъждане на ответното такова за заплащане на сумата в размер н а 7396,48лв. с ДДС, явяваща се стойност на СМР – направа на бетонова площадка за автомивка със застроена площ от 180кв.м. по Договор за възлагане на СМР от 08.10.2018 г., приемателно –предавателни протоколи от 16.11.2018г. и издадената в изпълнение на договора и протокола фактура № 125/20.12.2018г.

Моли също за допълване на решението и в частта относно присъдената законна лихва за периода от 08.01.2020 г. до 08.02.2023 г. върху допълнените главници.

Със същата молба се моли и изменение на решението по реда на чл.248 3 ал.1 от ГПК в частта за разноските. Счита, че същите следва да са в размер както следва:

- ЕТ „А.-Н.Я.“, ЕИК *** следва да заплати на ищеца „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД, ЕИК *** направените деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и разноските в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.т.д № 10/2023 г. по описа на ПлОС в размер на 30 668,53лв., съобразно уважената част от предявените искове ( 83.76%) - „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на ответника ЕТ „А.-Н.Я.“, ЕИК *** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 2046,24лв., съобразно отхвърлената част от предявените искове. (16.24%)

В законния срок е постъпил писмен отговор от ЕТ „А. - Н.Я.“, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в Област-П., Община-Ч.Б., с.***, ул.“Л.Б.“№1, чрез адв. П. В. от САК, в който се изразява становище за недопустимост на исканията по чл.250 и чл.247 от ГПК, а при условията на евентуалност за неоснователност.

Заявава, че наведените в молбата с исканията по чл.247 и чл.250 от ГПК аргументи на насрещната страна по своята същност не касаят пряко наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановения съдебен акт, не касаят наличие на пропуск или непълнота при произнасянето от страна на решаващия съдебен състав по цялото искане на ищеца по делото.Дори и да има пропуски в решението аргументит е следва да се релевират по реда на инстанционния съдебен контрол пред следващата съдебна инстанция и касаят възражения по съществото на делото, а не процедурни пропуски, които да се отстранят по реда на чл.247 или чл.250 от ГПК. Началната дата на периода, за които следва да се начислява лихвата, е спорен по делото, по него са наведени възражения и е направено възражение за изтекла погасителна давност от страна на процесуалния представител на ответника своевременно, същият е предмет на оспорване във въззивната жалба, която са депозирали пред съда, в срок. Като въпрос по съществото на спора и по фактическия състав на доказване на акцесорния иск за лихвата, който следва да се атакува чрез въззивна жалба пред втората съдебна инстанция, а не да се преразглежда по реда на специалната процедура по чл.247 и чл.250 от ГПК. Това би било недопустимо и незаконосъобразно по същността си. Аналогична е и търсената 4 защита „....решение 10/05.02.2025 г. е неправилно и следва да бъде отменено, съответно поправено...“. Това е процесуално искане за въззивна жалба и касае решението по същество и неговото обжалване пред АС Велико Търново, а не допълването или поправянето на явна фактическа грешка. Посочени са аргументи по същество на спора, както и такива които касаят преценката на събраните доказателства и формирането на вътрешната воля и убеждение у решаващия съдебен състав и не е допустимо разглеждането на същите по този ред на ГПК.

Заявява, че не следва да се гледа по този законов ред искането на „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД, тъй като същият цели да си спести плащането на държавна такса за въззивната жалба и да заобиколи последващ съдебен контрол на постановения от ОС Плевен съдебен акт, при съществено нарушение на процесуалния закон и правилата, както и при очевидна злоупотреба с право.

Или пък е изпуснал срокът да въззивното обжалване и затова търси ревизия на постановения съдебен акт от ОС Плевен по този специален ред на ГПК, като се има предвид, че срокът по чл.250 от ГПК е едномесечен от връчването т.е. два пъти по-дълъг от този за обжалването пред апелативен съд /двуседмичен от връчването на решението/! Във всеки от случаите, настоящата е недопустима законова процедура и молбата на „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД следва да бъде оставена без разглеждане.

Нещо повече, няма никакви данни и доказателства за наличие на ОФГ в решението на първоинстанционния съд, дори самият жалбоподател заявява в противоречие със своето становище, че доводите му касаят „в диспозитива на постановените от вас решения действителната формираната от съда воля касаеща отхвърляне на част от иска....“ т.е. решението на съдията по същество и неговото вътрешно убеждение, а това при несъгласие от някоя от страните по делото следва да се оспори пред горестоящия съд чрез въззивна жалба /по реда на чл.258 и сл. от ГПК/.

Счита, че твърдяните от „ВИТА ТРЕЙД 77“ грешки при пресмятането съща са във връзка със съдебния спор по същество, с предмета на доказването по това конкретно дело и съдията се базира на заключението на експертизата по делото т.е. е във връзка с преценката на събраните по делото доказателства.

Тези аргументи следва, правилно е и е законосъобразно да се релевират чрез въззивна жалба пред второинстанционния съд, по правилата и в сроковете на 5

ГПК, чрез заплащането на държавна такса върху обжалваемия интерес. Това също следва да се атакува с въззивна жалба пред втората инстанция, недопустимо е това да става под формата на промяна, допълване или поправка по същество по реда на чл.247 или чл.250 от ГПК.

В заключение моли искането на „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК да бъде оставено „без разглеждане“ като недопустимо, а при условията на евентуалност „без уважение“ - като незаконосъобразно, неоснователно и неправилно.

Съдът преценявайки доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

По молбата по чл.250 от ГПК за допълване на решението в частта за законната лихва, за отхвърлената част от вземането и за лихвата за забава.

Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът счита, че същата е частично основателна.

Действително още с исковата молба в т.3 от петитума е заявено искане за присъждане на законна лихва върху претендираните суми по т.1 и т.2, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до пълното им заплащане. В диспозитива на решение №1/02.01.2025г. по делото не се съдържа произнасяне по това искане. Поради това и съдът счита, че са налице предпоставките по чл.250 от ГПК, тъй като не се е произнесъл по цялото искане да допълни решението си. Ето защо следва да се допълни решение №1/02.01.2025г., като се осъди на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.266 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ЕТ „А.-Н.Я.“, ЕИК *** да заплати на „ВИТА ТРЕЙД 77“ ЕООД, ЕИК ***, законната лихва, считано от 07.03.2023г. – датата на подаване на исковата молба в съда до пълното заплащане на присъдените: сумата общо в размер на 144 086,72 лв. /сто четиридесет и четири хиляди осемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ с ДДС, от която: сумата в размер на 94 847,56 лв. с ДДС, представляваща остатък от вземането на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 30.04.2018 г. и Анекс към него от 06.08.2018 г. и издадена за остатъка фактура № 124/19.12.2018 г.; сумата в размер на 30 275,93 лв. с ДДС, представляваща вземане на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 08.10.2018 г. и издадената в 6 изпълнение на договора фактура № 125/20.12.2018 г.; сумата в размер на 18 963,23 лв. с ДДС, представляваща вземане на ищцовото дружество за осъществените от него СМР по Договор за възлагане на СМР от 29.10.2018г. и издадената в изпълнение на договора фактура № 126/20.12.2018 г., както и сумата общо в размер на 45368,76 лв. /четиридесет и пет хиляди триста шестдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.01.2020 г. до 08.02.2023 г., /както е поискан в ИМ/ от която: лихва за забава върху главница от 94 847,56 лв. с ДДС в размер на 29864.73лв.; лихва за забава върху главница от 30 275,93 лв. с ДДС в размер на 9533,05 лв.; лихва за забава върху главница от 18 963,23 лв. с ДДС в размер на 5970.98 лв.