Решение № 285 от 06.04.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 53/2023
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 06.04.2023
- Състав
- Петя Христова Манова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Кодекс на труда
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.190 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 213 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал.1, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 344 ал.1, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.68 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Сливен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230100053 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1 и 2 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 213 от КТ и цена 2130 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.09.2022 г. сключил трудов договор № 445/07.09.2022 г. с ответното дружество и бил назначен на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ на длъжността „общ работник, строителство”, с основно трудово възнаграждение от 710 лева.
Започнал работа на 08.09.2022 г., като му била връчена и длъжностна характеристика.
Трябвало да започне работа на височина - часовниковата кула над Община Сливен, но тази работа не съответствала на посочената в трудовия договор работа „общ работник, строителство”, по който трябвало да изпълнява рутинни задачи при строителството, а длъжностната му характеристика била за работник строителство, изпълняващ височинни дейности, което изисквало по-голяма квалификация и по-високо заплащане. Сочи, че работодателят не му бил предоставил необходимото оборудване и предпазни средства за извършване на дейността - въжета, колани, анкери, каски, карабинери, подходящо работно облекло и обувки, строителни инструменти за шпакловка и стъргане на боя и много други, без извършване на инструктаж. Самото място на работа също не било обезопасено.
Започнал да изисква от представител на работодателя обяснения и необходимите му оборудване и предпазни средства, но той не реагирал по никакъв начин.
На 16.09.2022 г. поискал първо оборудването и предпазните средства, за да започне работа, но тогава, а и след това работодателят не му ги бил осигурил.
На 26.09.2022 г. бил изгонен с неговия колега от работа и му било заявено, че нямало да работи повече там, тъй като други работници започнали работа на това място, като от 16.09.2022 г. до настоящия момент не бил допускан заедно с другия му колега на работното място от работодателя, като не му било заплащано и възнаграждение до тогава.
На 07.11.2022 г. била изготвена заповед № 330 от 07.11.2022 г. на основание чл.188 т.З от КТ, във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ и при спазени изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, с която му било наложено наказание „уволнение“, поради това, че бил 1
„.... извършил/а следното: Неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване на служителя във връзка с неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни през целия период 16.09.2022 г. - 13.10.2022 г.”.
Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и не отговаря на изискванията на чл.190 ал.1 от КТ, тъй като посоченото в заповедта нарушение не било посочено сред нарушенията в чл.190 ал.1 от КТ, за които можело да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта за уволнение по чл.195 от КТ следвало да бъде посочено точно нарушението, като наказанието се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвали нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налагало. При налагане на наказанието не бил спазен чл.193 от КТ, тъй като за описаното нарушение „неподаване на писмени обяснения и не явяване за изслушване на служителя“, не му били поискани обяснения и не са били изслушани негови обяснения.
Следователно, поради неспазване на изискванията на чл.190 ал.1 от КТ - да се посочи точно нарушението, за което може да се наложи дисциплинарно наказание, поради неспазване на изискванията на чл.195 от КТ - да се изпише точно нарушението и датата на нарушението, поради неспазване на чл.194 от КТ, поради неспазване на изискванията на чл.193 от КТ - да се поискат обяснения за посоченото в заповедта нарушение, обжалваната заповед била незаконосъобразна и следвало да бъде отменена.
Ищецът твърди, че не е извършил посочените нарушения.
Не бил давал обяснения, защото работодателят му не му бил осигурил нормални условия за изпълнение на работата по чл.124 от КТ и чл.127 ал.1 т.2, т.З, т.5, т,6 и ал.2 от КТ.
Наред с това, работодателят му бил отказал да му осигури необходимите оборудване и предпазни средства и с отказа си да му ги предостави, той бил станал причина за невъзможността му да си изпълни служебните задължения. Макар и сам работодателят да го бил допускал до работа след 16.09.2022 г. и да го е отстранил незаконосъобразно от работа, не му бил заплащал трудово възнаграждение по трудовия договор за работата до 16.09.2022 г. и обезщетение за недопускане до работа след 16.09.2022 г.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което:
Да отмени заповед № 330 от 07.11.2022 г., издадена от управителя „Р. СТРОЙ” ЕООД, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна.
Да бъде възстановен на работа в дружество „Р. СТРОЙ” ЕООД на длъжността „общ работник, строителство”.
Да бъде осъдено ответното дружество „Р. СТРОЙ” ЕООД, да му заплати на основание чл.128 от КТ, трудово възнаграждение от 08.09.2022 г. до 16.09.2022 г. и на основание чл.213 от КТ обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения общо от 2130 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Претендира за направените по делото разноски в размер на 710 лева - адвокатски хонорар.
В законоустановения срок от ответното дружество е депозиран отговор чрез процесуален представител, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че обстоятелствата, на които се основава иска не отговарят на действителното фактическо и правно положение.
Сочи се, че още с постъпването си на работа, ищецът имал претенции да му се закупят строителни материали и оборудване, което той лично искал да избере, тъй като трябвало да се ремонтира и боядиса часовниковата кула на Община Сливен. Управителят на ответното дружество го попитал как е по-удобно за него, ищеца да изготви списък на тези материали и оборудване или да му се предостави определена сума, с която той да закупи 2 необходимите материали за извършване на работата и след това да представи на ответника фактури на стойността им.
Така още на 07.09.2022 г., страните се договорили управителят на дружеството да предостави на Л. Д. сума в размер на 5 000 лева, за да можел да закупи необходимите материали и оборудване по негова преценка за извършване на ремонта. На същата дата предал на ищеца сума в размер на 1 000 лева и 1 000 евро, а на 09.09.2022 г. и останалата част от уговорената сума в размер на 2 000 лева, до общия размер от 5 000 лева. За предаването на посочените суми между страните били подписани разходни касови ордери, а сумата от 5 000 лева била осчетоводена като разходвана в счетоводството на ответното дружество.
След получаването на горепосочената сума, ищецът няколкократно бил питан от управителя на дружеството през следващите няколко дни какво става с материалите, които той е следвало да закупи и да се отчете, а така също и да започне работа по обекта. Л. Д. отговарял уклончиво, че все още не можел да намери точно това, което му било необходимо.
Така на 16.09.2022 г., ищецът не се явил на работа и не вдигал телефона си. Няколко дни по - късно уведомил работодателя си, че бил на почивка и да не го занимава известно време.
От тогава от страна на управителя на дружеството били правени многобройните опити да се разбере защо ищецът не се явява на работа, но напълно безуспешни. Също така му бил търсил и обяснение какво се случвало с горепосочената сума в размер на 5000 лева, като поискал да му бъде върната доброволно от ищеца, но и до днешна дата това не се било случило.
За дължимата сума, посочена по-горе, било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като състав на PC - Ямбол бил издал Заповед за изпълнение срещу ищеца по ЧГД № 2725/2022 г. по описа на ЯРС. В предвидения срок ищецът бил депозирал възражение.
Възразява се изцяло срещу иска и обстоятелствата, на които същият се основава.
Твърди се, че работодателят на ищеца бил изпълнил всички изисквания по КТ при възникването и прекратяването на трудовите правоотношения между страните. Трудовият договор бил сключен на 07.09.2022 г., на 08.09.2022 г. на ищеца е била връчена и той се бил запознал без възражения с длъжностната си характеристика, като я подписал. Бил е напълно наясно с какъв тип работа ще бъде ангажиран.
На 08.09.2022 г., на ищеца бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, който също бил подписал. Впоследствие, включително до 15.09.2022 г., когато бил и последния ден, в който ищеца се бил явил на работа, ежедневно също бил инструктиран по безопасността на работата. На 08.09.2022 г., ищецът бил получил специализирано работно облекло - каска, очила, полугащеризон, обувки, жилетка, алпинистко въже и колан. Въпреки това, той бил поискал допълнително оборудване, което му било подсигурено от работодателя под формата на сума в размер на 5 000 лева за закупуването му.
Твърди се, че Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение на ищеца е законосъобразна, пределно мотивирана, а във връзка с издаването й са спазени всички изискуеми законови предпоставки на КТ. На работника била предоставена възможност да бъде изслушан или да даде своите писмени обяснения във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ. Същият не се бил явил в ответното дружество, за да бъде изслушан, нито бил депозирал в писмен вид обясненията си въпреки, че с препоръчано писмо получено от неговия баща на 20.10.2022 г., е бил надлежно уведомен за това.
Сочи се, че ищецът не се бил явил на работа в продължение на около 20 работни дни без уважителна причина, което било категорично нарушение на работната дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и основание за налагане на дисциплинарно наказание 3
„уволнение” по чл. 188, т. 3 от КТ.
Заповедта била връчена на ищеца на 21.11.2022 г., чрез писмо с обратна разписка, изпратено му на 07.11.2022 г., която той бил подписал, тъй като същият не се явявал в ответното дружество, за да му бъдела връчена лично.
В тази връзка се твърди, че искът е неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът редовно призован, се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи предявените искове.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който моли съда с оглед изложените в отговора аргументи и събраните по делото доказателдства, да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца, като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.09.2022 г. ищецът е сключил с ответното дружество трудов договор № 445/07.09.2022 г. и е назначен на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ на длъжността „общ работник, строителство”, с основно трудово възнаграждение от 710 лева. Започнал работа на 08.09.2022 г., като му е връчена и длъжностна характеристика.
На 08.09.2022 г. е проведен на ищеца начален инструктаж, видно от служебна бележка № 406/08.09.2022 г. Инструктаж е провеждан на 13.09.2022 г. 14.09.2022 г.
15.09.2022 г.
Ищецът сее подписал за получено работно облекло: каска, очила, полугащеризон, обувки, жилетка, алп. Въже, колан.
С разходен касов ордер от 09.09.2022 г. Л. Д. е получил 2000 лева аванс за часовникова кула и с РКО от 07.09.2022 г. 1000 лева.
На 13.10.2022 г. до управителя на ответното дружество е изпратена докладна записка от Вл. Паскалев с която го информира, че Л. Д. не се е явил на работа в течение на повече от два последователни работни дни. От 16.09.2022 г. до 13.10.2022 г. не се е явявал на работното място.
Със Заповед № 00022-61/18.10.2022 г. , управителя на Р. Строй ЕООД уведомява Л.
Д., че срещу него е образувано дисциплинарно производство за следните нарушения: неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно, за периода от 16.09.2022 г. до 13.10.2022 г., като е поканен в три дневен срок от датата на полечаване на заповедта да се яви в офиса на дружеството за изслушване или да представи писмени обяснения. Предупреден е, че при неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване ще бъде приложена разпоредбата на чл. 193, ал.3 от КТ.
Разпечатката съдържа 52 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9667b7a1-1938-4027-a1e1-2fe37ae10eee