Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7491 от 04.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43017/2021
Вид
Решение № 7491
Подписан
04.07.2022
Състав
ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 367 · Търговски закон
  • чл. 372, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 7491 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110143017 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от /ЮЛ/ срещу /ЮЛ/.

Предявени са обективно кумулативно съединени иска по чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

372, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и възражение за прихващане от страна на ответника по чл. 103 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че със Заявка за транспорт № 7304/11.08.2020г., Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г., Заявка за транспорт № 7381/28.09.2020г., Заявка за транспорт № 7402/12.10.2020г., Заявка за транспорт № 7423/26.10.2020г., Заявка за транспорт №

7430/30.10.2020г., Заявка за транспорт №

7440/10.11.2020г., Заявка за транспорт №

7449/17.11,2020г. и Заявка за транспорт № 7453/18.11.2020г. ответникът /ЮЛ/ възложил на /ЮЛ/ да извърши транспортни услуги при уточнени условия и цена.

Във връзка с възложените превози, ищецът оформил Товарителници и извършил транспортните услуги, като стоката била транспортирана и предадена на получателите. За извършените транспортни услуги /ЮЛ/ издало следните фактури: Фактура № 9000003193 от 21.08.2020г. на стойност 2229.65 лева с ДДС, Фактура № 74694 от 14.10.2020г. на стойност 1408.20 лева с ДДС, Фактура № 74987 от 17.10.2020г. на стойност 1502.08 лева с ДДС, Фактура № 75317 от 21.10.2020г. на стойност 2347.00 лева с ДДС, Фактура № 76837 от 11.11.2020г. на стойност 1800.00 лева с ДДС, Фактура № 76849 от 11.11.2020г. на стойност 1032.68 лева с ДДС, Фактура № 77773 от 23.11.2020г. на стойност 410.72 лева с ДДС, Фактура № 78459 от 30.11.2020г. на стойност 2065.36 лева с ДДС и Фактура № 78384 от 30.11.2020г. на стойност 3989.89 лева с ДДС, които били получени от платеца на навлото /ЮЛ/, заедно с придружаващите ги документи, касаещи извършените транспортни услуги.

Задължението по фактурите било частично платено от ответника. С платежно 1 нареждане от 05.01.2021г. ответникът заплатил сумата от 8442.10 лева, а остатъкът от навлото по извършения транспорт в размер на 8343.48 лева с ДДС и до настоящия момент не бил заплатен. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 8343.48 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и заплащането на обезщетение за забава, общо в размер на 582.17 лева, за периода от датата на падежа на изискуемото вземане до завеждане на исковата молба, както следва:

-по Фактура № 9000003193 от 21.08.2020г. на стойност 2229.65 лева е ДДС 21.09.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021 г.), сума 104.19 лева, -по Фактура № 74694 от 14.10.2020г. на стойност 1408.20 лева с ДДС -14.11.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 56.35 лева,

-по Фактура № 74987 от 17.10.2020г. на стойност 1502.08 лева с ДДС - 17.11.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 55.12 лева, -по Фактура № 75317 от 21.10.2020г. на стойност 2347.00 лева с ДДС - 21.11.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 91.67 лева, -по Фактура № 76837 от 11.11,2020г. на стойност 1800.00 лева с ДДС - 11.12.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 56.00 лева, -по Фактура № 76849 от 11.11,2020г. на стойност 1032.68 лева с ДДС - 11.12.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 34.22 лева, -по Фактура № 77773 от 23.11.2020г. на стойност 410.72 лева е ДДС - 23.12.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021 г.), сума 12.07 лева,

-по Фактура № 78459 от 30.11.2020г. на стойност 2065.36 лева с ДДС - 30.12.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 58.94 лева, -по Фактура № 78384 от 30.11.2020г. на стойност 3989.89 лева с ДДС - 30.12.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 113.61 лева, Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.

Потвърждава факта на сключени договори между страните за извършване на международен превоз на стоки по процесиите заявки.

Твърди, че превозът по заявка № 7381/28.09.2020г. бил извършен от ищеца със закъснение, доколкото камионът трябвало да бъде натоварен на 05.10.2020г. и разтоварен на 09.10.2020г. /ЮЛ/ не изпълнило условията на договора-заявка, тъй като стоката била разтоварена по-късно - на 12.10.2020г., вместо на 09.10.2020г. В т. 6 от сключения между страните договор, обективиран в заявка № 7381 от 28.09.2020г., било уредено, че при неспазване на указаните дати на товарене и разтоварване, /ЮЛ/ има право да начисли неустойка в размер на 500 евро на ден. С оглед на горното, /ЮЛ/ начислило неустойка за 2 два дни закъснение, обуславяща правото му на прихващане, в размер на 1000 евро (хиляда евро) - по 500 евро на ден закъснение. За извършеното прихващане ответникът уведомил ищеца по имейл на 04.01.2021 г. и издал Фактура № 0000006454/04.01.2021г. за сумата от 1000 евро без ДДС, която била изпратена по електронен път на 04.01.2021 г. на ищеца.

Ответникът твърди, че превозът по заявка № 7423 от 26.10.2020г. бил извършен от ищеца със закъснение, доколкото камионът трябвало да бъде натоварен на 30.10.2020г. и разтоварен на 05.11.2020г. /ЮЛ/ не изпълнило условията на договора-заявка, тъй като стоката била разтоварена в нарушение на уговореното, а именно четири дни по-късно - на 09.11.2020г., вместо на 05.11.2020г. С оглед уговорената в т. 6 от договора неустойка за забава в размер на 500 евро на ден, /ЮЛ/ начислило неустойка, обуславяща правото му на прихващане, в размер на 2000 евро за четиридневно забавяне - по 500 евро на ден. За извършеното прихващане ответникът уведомил ищеца по имейл на 04.01.2021г. и издал Фактура № 0000006455/04.01.2021г. за сумата от 2000 евро без ДДС, изпратена по електронен път на 04.01.2021 г. на ищеца.

С оглед на горното, ответникът прави възражение за прихващане по чл. 103 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД между сумата от 8343,48 лева - претендирана от ищеца за плащане на навло и задължението за заплащане на договорна неустойка от /ЮЛ/ към /ЮЛ/ в размер 5867.49 лева без ДДС до размера на по-малкото задължение.

Отделно ответникът оспорва да дължи заплащане на превозите, възложени със Заявка № 7440 от 10.11.2020г. /по Фактура № 77773 от 23.11.2020г. на стойност 410.72 лева с ДДС/ и със Заявка № 7449 от 17.11.2020г. /по фактура № 78459 от 30.11.2020г. на стойност 2065.36 лева с ДДС/, доколкото тези превози не били извършени от ищеца. Конкретно във връзка със заявка № 7440/10.11.2020г. твърди, че не заплатил издадената във връзка с нея фактура, тъй като от страна на ищеца не било представено и ЧМР към нея. Във връзка със заявка № 7449/17.11.2020г. твърди, че не осчетоводил издадената във връзка с този превоз фактура, тъй като ищецът не предоставил всички ЧМР към нея.

Претендира разноски.

Във връзка с предявеното възражение за прихващане, ответникът прави възражение за нищожност на клаузата на договора за превоз, касаеща уговорената неустойка, като противоречаща на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Позовава се и на изтекла давност по чл. 30, § 3 от Конвенцията, поради липса на предявена рекламация за претендираната неустойка в предвидения срок от 21 дни от доставката на стоката.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал.

1 ТЗ:

По иска с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен 3 автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти: сключен между страните валиден договор за международен автомобилен превоз на стоки; точно изпълнение от ищеца на възложения превоз; доставяне на получателя на превозената стока, получаването и от последния без забележки.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства, да докаже изпълнението на задължението си по сключения договор.

Съдът счита, че от така представените от двете страни писмени доказателства, а именно: Заявка за транспорт № 7304/11.08.2020г., Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г., Заявка за транспорт № 7381/28.09.2020г., Заявка за транспорт № 7402/12.10.2020г., Заявка за транспорт № 7423/26.10.2020г., Заявка за транспорт № 7430/30.10.2020г., Заявка за транспорт №

7440/10.11.2020г., Заявка за транспорт № 7449/17.11,2020г. и Заявка за транспорт

№ 7453/18.11.2020г. се установява наличието на възникнали търговски договорни взаимоотношения между страните по делото, по силата на които ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да извърши съответните превози при параметри във времево отношение, уговорени в самите договори /заявки/, а именно всеки превоз до конкретен адрес на разтоварване, с конкретно уговорена дата на натоварване и разтоварване.

Тези писмени доказателства не се оспорват от ответника, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите не се оспорват и от ищеца от гледна точка на тяхното съдържание, като единственото възражение, което прави ищеца във връзка с уговорените клаузи между страните е за нищожност на уговорката по т. 6 относно дължима неустойка в размер на 500 евро на ден при закъсняла доставка на стоката от страна на ищеца. Това възражение ще бъде разгледано по-долу в изложението.

В тази връзка съдът още ще посочи, че приетите копия на международни товарителници /CMR/, неоспорени от страните, както и самите заявки за транспорт, съставляват доказателство за сключването на договор за международен автомобилен превоз, съгласно чл. 4, изр.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Заявките, ведно с товарителниците удостоверяват валидно сключен договор за превоз с всички индивидуализиращи го белези - превозваната стока до определено място и размер на дължимото за това възнаграждение.

Не се спори между страните също така, че част от превозите били извършени от ищеца своевременно и това са превозите по следните заявки: Заявка за транспорт № 7304/11.08.2020г., Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г., Заявка за транспорт № 7402/12.10.2020г., Заявка за транспорт № 7430/30.10.2020г. и Заявка за транспорт № 7453/18.11.2020г. Този факт се установява и от представените от ищеца писмени доказателства, които не се оспорват от ответника, а именно: Заявка за транспорт № 7430/30.10.2020г. /л. 7 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на натоварване 30.10.2020г. и дата на разтоварване 06.11.2020г., 5 бр. международни товарителници към тази заявка /л. 9-13 от делото/, видно от които в същите не е отбелязано възражение за 4 закъснение на товара; Заявка за транспорт № 7453/18.11.2020г., /л. 21 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на натоварване 20.11.2020г. и дата на разтоварване 26.11.2020г., 1 бр. международна товарителница към нея /л. 26 от делото/, видно от която в нея е отбелязана дата на разтоварване, съответстваща на уговорената; Заявка за транспорт № 7304/11.08.2020г. /л. 30 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на товарене 14.08.202г. и дата на разтоварване 21.08.2020г., 1 бр. товарителница към нея /л. 33 от делото/, видно от която в нея е отбелязана дата на разтоварване 19.08.2020г., която предхожда уговорената; Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г. /л. 34 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на натоварване на стоката 28.09.2020г. и дата на разтоварване 05.10.2020г., 1 бр. товарителница към нея /л. 36 от делото/, видно от която в нея е отбелязана дата на разтоварване на стоката 05.10.2020г., отговаряща на уговорената; Заявка за транспорт № 7402/12.10.2020г. /л. 42 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на натоварване на стоката 13.10.2020г. и дата на разтоварване 21.10.2020г., 1 бр. товарителница към нея /л. 44 от делото/, в която, въпреки че не се съдържа подпис на получател и дата на разтоварване, съдът съобрази, че ответникът не оспорва своевременната доставка на тази стока.