Решение № 157 от 08.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Враца, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500305 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 39/04.02.2022 год. по гр. дело № 1029/2021 год. на Районен съдКозлодуй състав на съда е уважил частично предявения от Н. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща паричен заем по сключен между страните устен договор, и е отхвърлил иска за разликата над 1000 лева до претендираната сума от 14 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е ответника да заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на 50 лева.

С определение № 501/29.06.2022 год. по гр. дело № 1029/2021 год. на Районен съд - Козлодуй, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил Н. И. Н. да заплати на Й. И. Й. разноски по делото по компенсация в размер на 389.74 лева.

В частта, с която ответникът Й. е осъден да заплати на ищеца Н. сумата от 1000 лева решение № 39/04.02.2022 год. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Недоволен от решение № 39/04.02.2022 год. по гр. дело № 1029/2021 год. на Районен съд - Козлодуй е останал ищецът Н. Н. - въззивник в настоящото производство, който го обжалва в частта, с която искът м у е отхвърлен за разликата над 1000 лева до претендираната сума от 14 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

Счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и 1 постановено в нарушение на процесуалните правила. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че е налице погасяване на по - голямата част от паричната сума до размер на остатък от 1000 лева, както и че в периода от 2017 год. до 2020 год. заемът е погасяван на месечни вноски по 500 лева всяка, която сума е предавана на съпругата му. Твърди, че тези изводи не почиват на събраните доказателства и районният съд е игнорирал обстоятелството, че връщане на паричния заем се дължи само и единствено на ищеца, който е предоставил по банков път тази сума на ответника и договорните взаимоотношения са само и единствено между тях. Посочва, че няма данни за предоставени права на други лица, както и че липсват доказателства тези вноски да са предавани на съпругата му именно за издължаване на исковата сума, още повече, че между страните са съществували и други неуредени финансови взаимоотношения. В обобщение посочва, че връщането на заема се дължи на конкретното лице, което е предоставило същия, и това води до обоснован извод за основателност на исковата претенция.

Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск в цялост с присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

При същите доводи поддържа жалбата чрез пълномощника си адв.К. от АК Враца и с представена по делото писмена защита.

Въззиваемият Й. Й., чрез пълномощника си адв.С. от АК-Враца, е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира за правилен извода на съда, че е върнал по - голямата част от паричната сума - 13 000 лева, като от края на 2017 год. до месец март 2020 год. е връщал заема на равни месечни вноски от по 500 лева всяка, която сума е предавал на ръка на съпругата на ищеца. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че връщането се дължало само на ищеца и сумата не е трябвало да бъде предавана на съпругата му с доводите, че липсва писмен договор за заем, в който изрично да е уточнен начинът на връщане. Посочва, че правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелката В. С. - сестра на ищеца и майка на ответника, от чийто показания се потвърждава получаването на сумите за връщане на заема. Твърди, че нейните показания са ясни, точни и в унисон с твърденията на св.С. Н. - съпруга на ищеца, която е посочила, че сумата е връщана редовно до месец март 2020 год., като след обявяване на пандемията от Коронавирус и затваряне на закусвалнята, където е работил ответникът, същият е изпаднал в невъзможност да върне остатъка от парите. Впоследствие е починал и бащата на ответника, което е направило финансово му положение още по-трудно. Оспорва като недостоверни и голословни и твърденията на въззивника, че страните имат и други неуредени финансови взаимоотношения, породени от други суми, дадени в заем от ищеца на ответника. Иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв.С. моли обжалваното решение да бъде потвърдено както правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, а в обжалваната част – и допустим - първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения пред него осъдителен иск на заявеното основание.

Съобразно разпоредбата на чл.269,ал.1,изр.2 ГПК, въззивният съд дължи отговор на въведените с въззивната жалба конкретни оплаквания, относими към неправилността на решението в обжалваната част.

2

Като прецени тези оплаквания, относимите към тези оплаквания доказателства и доводите на ответника по жалбата, Окръжен съд - Враца приема за установено следното:

Гр. дело №1029/2021 год. по описа на РС-Козлодуй е образувано по искова молба на Н. И. Н., с която ищецът е предявил против Й. И. Й. осъдителен иск с правно основание чл.240,ал.1 вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000 лева, ведно със законна лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Според изложеното в исковата молба, ответникът е племенник на ищеца - син на сестра му, и е бил в затруднено финансовото положение. По молба на ответника и неговата майка ищецът му дал в заем 14 000 лева, които превел на 15.09.2016 год. по банков път. Уговорката между двамата била след няколко месеца ответникът да започне да връща заема на месечни вноски, според възможностите си. Оттогава изминали почти 5 години, но ответникът не върнал на ищеца парите, въпреки многократните срещи и обещания. Няколко месеца преди депозиране на исковата молба ответникът отказал да говори с ищеца и да му върне парите.

С исковата молба е представено платежно нареждане, с което на 15.09.2016 год. Н. И. е превел на Й. Й. сумата от 14 000 лева. Като основание за превода е посочено "захранване на сметка".

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В първото по делото открито съдебно заседание чрез своя пълномощник не е отрекъл, че е получил в заем от ищеца сумата от 14 000 лева по указания в исковата молба начин – чрез банков превод по банковата му сметка. Но е възразил, че заемът е върнат на вноски пред свидетели. В това първо с.з. по искане на ищеца е разпитана като свидетел съпруга му С. Н., която е заявила, че съпругът й е дал заем от 14 000 лева на ответника, тъй като последният е трябвало да погасява "бързи" кредити.

Съпругът й търсел ответника, но той не връщал парите, като междувременно взел от тях (от семейството) още пари и после започнал да връща тези пари, а не заема от 14 000 лева. Парите са връщани на ръка, ответникът е върнал около 13 000 лева, но тъй като им дължал 40 000 - 50 000 лева, свидетелката счита, че с тези 13 000 той е върнал част от тези пари, а не от заема от 14 000 лева. Във второто и последно по делото открито с.з. като свидетел е разпитана В. С. - майка на ответника и сестра на ищеца. Тя е потвърдила получаването на заема от 14 000 лева, но е заявила, че от декември 2017 год. синът й е започнал да връща заема на вноски от по 500 лева на всяка заплата, както са се били уговорили с ищеца. Плащал е до към месец март 2020 год., но тогава заради пандемията е останал без работа и е спрял на плаща. Плащал е "около две години и няколко месеца", като парите е давал на С. Н. (съпругата на ищеца) на работното й място, а свидетелката знае за това, тъй като е виждала предаването на парите или е била в колата със сина си, когато той е преброявал парите и е отивал в магазина при Н.а. В този период роднините са били в добри отношения, разговаряли са, събирали са се. Договорка за лихви и за краен срок за връщане на заема не е имало, като свидетелката С. не знае Н. да е давал на Й. други пари.

При така събраните доказателства РС - Козлодуй е постановил обжалваното решение № 39/04.02.2022 год., в мотивите на което е приел, че по силата на устен договор за заем ищецът е предоставил на 15.09.2016 год. в заем на ответника сумата от 14 000 лева, т.е. заемното правоотношение е възникнало с предаване на сумата. За да отхвърли иска за сумата от 13 000 лева, първоинстанционният съд е кредитирал показанията и на двете свидетелки като достоверни, отчитайки нормата на чл.172 ГПК.

И въз основа на тези показания, при липсата на доказателства за други парични задължения на ответника към ищеца и/ или съпругата му, е приел, че сумата от 13 000 лева е дадена от ответника за погасяване на задължението му по договора за заем от 3

15.09.2016 год.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част. Въззивният състав изцяло възприема изводите на първоинстанционния съд и препраща, на основание чл.272 от ГПК към тях, като по доводите във въззивната жалба приема следното:

Съгласно чл.75,ал. 1 ЗЗД точно изпълнение има не само когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено лице (от кредитора, от съда или от закона), на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. Точно е изпълнението още и към привиден кредитор (чл. 75, ал. 2 ЗЗД) - при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника той да има основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител. Кои са тези обстоятелства е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото ( решение№ 787 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр.дело № 1539/2009 г., IV-то г.о.).

По делото не е спорно, че ответникът е предал на съпругата на ищеца сумата от 13 000 лева. С. Н. е разпитана като свидетел по искане на ищеца Н. Н. в негово присъствие и е заявила,че е получила от ответника Й. сумата от 13 000 лева, като ищецът не е оспорил и не възразил на тези й показания. Същевременно в исковата молба няма твърдения на ищеца за други задължения на ответника спрямо него и/или съпругата му Н.а, освен заема от 14 000 лева. Такова твърдение е изложила свидетелката Н.а, но то не следва да бъде обсъждано, доколкото липсва в исковата молба, а и доказателства в тази насока нито са представени, нито е искано събирането на такива. Не са оспорени и показанията на свидетелката В. С., разпитана отново в присъствието на ищеца, че до март 2020 год. роднините са били в добри отношения, разговаряли са, ищецът е знаел за предаването на парите на съпругата му С. Н. и "не е възразявал нищо срещу връщането".

При тази фактическа обстановка и съставът на ОС-Враца приема,че предавайки на вноски сумата от 13 000 лева на съпругата на ищеца, който е знаел за този начин на плащане и не е възразявал в продължение на повече от 2 години, ответникът е погасил 13 000 лева от получения на 15.09.2016 год. заем от 14 000 лева. Налице е едновременно хипотезата на чл.75,ал.2,изр.1 от ЗЗД и чл.75,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД. А връщането на сумата от 13 000 лева води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.240,ал.1 вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД за тази сума.