Решение № 517 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Анна-М. М. Събева при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора М. Н. Т. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600096 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК С Присъда № 59/14.02.2023 г., постановена от СРС, 100-тен състав по Наказателно дело от общ характер № 20221110202361 по описа за 2022 годИ., съдът е признал подсъдимия Х. С. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2020 г., около 09:30 часа, в гр. София, ж. к. „********“, в района на бл. 126, съзнателно се е ползвал, като представил пред служител от сектор „Издирване“ в Отдел „КримИ.лна полиция“ при ГДНП - Е. Д. Д., от неистински официален документ - лична карта № ********, на която е бил придаден вид, че е издадена на 18.12.2012 г. от МВР- Пазарджик, на името на А. Д. П., като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на деянието е български документ за самоличност престъпление по чл. 316, предл. 1, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 316, предл. 1, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ като му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът, на основание чл. 57, ал. 1, т.

2, б. „б“ от ЗИНЗС, е ПОСТАНОВИЛ така наложеното наказание да бъде 1 изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Съдът е ПОСТАНОВИЛ приобщените като веществени доказателства - лична карта № ********, на която е бил придаден вид, че е издадена на 18.12.2012 г. от МВР- Пазарджик, на името на А. Д. П., приложена по досъдебното производство, да се отнемат в полза на държавата. Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Х. С. Д. (с установена по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР направените в хода на ДП разноски в размер на 217,10 лв. и по сметка на СРС сумата от 60,00 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

С Решение № 515/24.08.2024 г., постановено от СГС, НО, V – ти въззивен състав по Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601918 по описа за 2024 годИ. съдът е ПОТВЪРДИЛ ИЗЦЯЛО присъда № 59 от 14.02.2023 г., постановена по НОХД № 2361 по описа на Софийски районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 100-ен състав.

С Решение № 334/22.10.2024 г. на САС, 3-ти наказателен състав, постановено по Наказателно дело за възобновяване № 20241000601267 по описа за 2024 годИ., съдът е ВЪЗОБНОВИЛ производството по ВНОХД № 1918/24 г. на СГС, като е ОТМЕНИЛ постановеното по него Решение № 515/24.08.24 г. и е ВЪРНАЛ делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от стадия на закритото заседание по чл. 327, ал.1 НПК.

При новото разглеждане на делото, с Присъда Рег.№ 100 / 11.07.2025г., постановена по Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607145 по описа за 2024 годИ., съдът е ОТМЕНИЛ изцяло присъда от 14.02.2023г., постановена по НОХД № 2361/2022г. по опис на Софийски районен съд, наказателно отделение, 100тен състав, като вместо това е ПРИЗНАЛ подсъдимия Х. С. Д. за НЕВИНОВЕН и го е ОПРАВДДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, предл. 1, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е отнел в полза на държавата и е постановил унищожаването на вещественото доказателство лична карта № ********, на която е бил придаден вид, че е издадена на 18.12.2012 г. от МВР Пазарджик, на името на А. Д. П..

С Решение Рег. № 4 / 06.01.2026, постановено от ВКС, Трето Наказателно Отделение по Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200903 по описа за 2025 годИ., Съдът е ОТМЕНИЛ Присъда № 2

100/11.07.2025 год., постановена по ВНОХД № 7145/2024 год. по описа на Софийски градски съд и е върнал делото на СГС за разглеждането му от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателства.

Срещу постановената от СРС Присъда от 14.02.2023 г.. постановена по НОХД № 2361/2022 г., по описа на Софийски районен съд, е постъпила Въззивна жалба от адв. А. Г. П., от АК-Пазарджик, защитник на подсъдимия Х. С. Д. в която се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди се и недоказаност на обвинението. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В проведено на 29.01.2026г. разпоредително заседание въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истИ. по делото следва да бъдат разпитани свидетелите Ем. Д., Г. М. и Ст. Д..

В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия в лицето на адв. П. заявява, че въз основа на събрания доказателствен материал единствената присъда, която може да бъде постановена, е оправдателна такава. Застъпва тезата, че подзащитният му към инкриминирания момент не е използвал неистински документ, като не е представил пред полицейските служители фалшивата лична карта, като същата е намерена по-късно. Моли съдът да оправдае подс. Д..

Представителят на СГП пледира за неоснователност на подадената жалба, а постановената присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, авторството на деянието в лицето на п од с . Д. се доказва по категоричен начин. Моли съдът да потвърди атакуваната присъда на СРС.

В правото си на лична защита подс. Д. поддържа заявеното от защитника си, а в правото си на последна дума заявява, че по така повдигнатото обвинение е невинен, като по никакъв начин не е използвал въпросния документ. Допълва, че вече е на 70 години и желае да е със семейството си.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд намира, че изведената от първостепенният съд 3 фактическа обстановка е правилна, почива на вярно интерпретиран доказателствен материал, като не са игнорирани едни доказателства за сметка на други. Единствената ревизия по фактите, която настоящият съдебен състав смята за необходима, касае лицето, извадило личната карта на подсъдимия от портмонето му и причИ.та, наложила това. След обстоен анализ на доказателствените източници, най-вече – свидетелски показания и информационната им съпоставка с дадените в различните фази на процеса, съдът счита за установено, че свидетелят Д. е извадил личната карта от портмонето на подс. Д., а не самият Д.. Тази промяна във фактическите изводи обаче не разколеба изводите по съставомерността на инкриминираното деяние и престъпната съпричастност на подс. Д..

От фактическа страна въззивният съд приема за установено следното:

Подсъдимият Х. С. Д., роден на ******** г. в гр. Разград, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, безработен, с адрес за призоваване - гр. Троян, Затворническо общежитие „Атлант“, с ЕГН **********. С присъда от 26.01.2015г. , постановена по НОХД № 462/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд, IV състав, изменена с решение № 1/11.07.2016г. по ВНОХД № 51/2015П на Апелативния специализиран наказателен съд, изменено с решение № 268/16.03.2018г. по НД № 1064/2016г. от 16.03.2017г. и влязла в сила на 16.03.2017г., подс. Х. С. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, вр. с ал. 354а, ал. 1, изр. 2, вр. с изр. 1, пр. 1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал.

1 от НК и престъпление по чл. 339, ал. 2, пр. 1, 2 и 6, вр. с чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказания „лишаване от свобода“ за срок от осем години, което да изтърпи на основание чл. 60, 61, т. 2 от ЗИНЗС ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 30 000,00 лева.

При привеждане на присъдата в изпълнение, местонахождението на осъденият не било установено, поради което Х. Д. бил обявен за общодържавно издирване. В ГДНП постъпила информация, че Д. обитава жилище в гр. София, ж. к. „********“, бл. 126, поради което, на 15.10.2020 г., свидетелите Е. Д., Г. М. и С. Д. - служители в сектор „Издирване“, отдел „КримИ.лна полиция“ при ГДНП извършили наблюдение в района на предполагаемия адрес на обвиняемия. Около 09:30 часа на горепосочената дата, подс. Д. излязъл от наблюдавания от свидетелите бл. 126 и тръгнал към лек автомобил марка „Тойота“, в който на мястото на водача, седял свидетелят Кольо Н.. Последният познавал Д. от 2019 г., но знаел, че той се казва „А.“, тъй като подсъдимият му се бил представил с това лично име. Полицейските служители се приближили до автомобила марка „Тойота“ и когато подсъдимият седнал на мястото до водача, пристъпили към извършване на проверка на намиращите се в превозното средство лица. Свидетелят Д. започнал да установява самоличността на водача на автомобила, а свидетелите Д. и М. се насочили към подсъдимия Д. и му разпоредили да излезе от 4 преводното средство и да ги последва до намиращ се наблизо друг автомобил, понеже допускали, че може да е въоръжен. Свидетелят Д. насочил оръжие към подсъдимия с оглед данните му за въоръжаване и след като подсъдимият слязъл от превозното средство, му поставил белезници. Свидетелят Д. попитал подсъдимият за името му, като той отговорил, че се казва „А.“. На зададения му въпрос дали носи у себе си документ за самоличност, подсъдимият отговорил, че има такъв във вътрешния джоб на якето си.

Поради факта, че бил с поставени белезници, свидетелят Д. пристъпил към изваждането на мъжко, черно на цвят портмоне, разгърнал същото и представил, намираща се в прозрачно джобче лична карта № ********, издадена на 18.12.2012 г., на името на А. Д. П. с ЕГН **********.

Подсъдимият Д. потвърдил, че това е неговата лична карта.

Свидетелят Д. взел показаната му от подсъдимия лична карта и я разгледал, като установил, че документът съдържа снимка на издирваното лице, но лични данни на друго лице, поради тази причИ. Д. бил задържан и отведен в сградата на ГДНП.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд приема за категорично установена въз основа на събраните в хода на наказателното производство, вкл.въззивно съдебно следствие, доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия (л.48 и л.50 от СП пред СРС, както и на л.54 от въззивното СП); свидетелските показания на Е.

Д. (л.48-49 от СП пред СРС и л.51-52 от въззивното СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.37 от ДП) и по реда на чл.281, ал. от НПК (л.61 от ВНОХД 7145/2024г по описа на СГС), на Г. М. (л.49-50 от СП пред СРС и на л.52-53 от въззивното СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 (л.38 от ДП) и по реда на чл.281, ал.1 от НПК (л.59 от ВНОХД 7145/2024г. по описа на СГС), на Ст. Д. (л.50-51 от СП пред СРС и на л.54 от въззивното СП), на К. Н. (л.51-52 от СП), на Ан. П., приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.50 от ДП); Писмени доказателства: справка за съдимост на подсъдимото лице, протокол за доброволно предаване; веществени доказателства: лична карта ******** на името на А. Д. П., както и от способи за доказване: заключение от изготвена технико – документна експертиза (л.62 от ДП), заключение от изготвена фото – съпоставителна и лицево – идентификационна експертиза (л.67 – 68 от ДП).

Спорът в случая е съсредоточен върху легитимацията на подс. Д. към момента на задържането му от полицейските служители и дали същият е използвал неистински документ за самоличност. Действително по делото са налице противоречия относно начИ. на задържане на лицето, използвани ли са били помощни средства и дали и по какъв начин полицейските служители са проверили самоличността на проверяваното лице – подс. Д..