Определение № 47 от 26.02.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Монтана, 26.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Частно наказателно дело № 20261630200184 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213 ал.5 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 09.01.2026г. на основание чл.213 ал.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е направен отказ да се образува досъдебно производство във връзка с подадена жалба от лицето Б. М. П., собственик и управител на ,,М.“ ЕООД с изложени в нея твърдения за извършени престъпни деяния „измама и принуда“.

Недоволна от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство П. подава жалба до Окръжна прокуратура град Монтана. Излага мотиви за наличие на престъпление от общ характер.

С Постановление от 05.02.2026 година представителят на Окръжна прокуратура град Монтана е приел, че постановеният отказ за образуване на досъдебно производство от РП Монтана е правилен и законосъобразен.

В законоустановеният срок за обжалване срещу постановлението на РП Монтана в РС Монтана е постъпила жалба от П. по реда на член 213, ал.4 от НПК. Същата отново излага доводи относно необосноваността и незаконосъобразността на постановлението на прокуратурата.

Доказателствата по делото са писмени – приложената преписка № 157/2026 година по описа на ОП Монтана, ведно със съдържащата се в нея пр. пр. № 6045/2025 година по описа на РП Монтана.

Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери 1 изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, със съдържание, което е съответно на закона и от лице което има право да обжалва, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съд намира за безспорно установена следната фактическа обстановка по случая:

След устна договорка между К. А. С. (съжителстващ на семейни начала с Б. П. и осъществяващ оперативната дейност на представляваното от нея дружество „М.“ ЕООД) от една страна и Д. Д. и Й. Д. (снаха и син на П. Г., управител и представляващ „В. Т.“ ЕООД) от друга страна, от „М.“ ЕООД бил осъществен превоз на шест автомобила от Република Германия до гр.

Монтана, за „В. Т. ЕООД, като същите били доставени на 09 и 10.11.2025г. на паркинга на автокъща „Т. А." в гр. М.. В следващите няколко дни цената за услугата в размер на 4 555 евро била платена частично, като за остатъка в размер на 6552,50лв. Й. Д. заявил, че няма да платят докато автомобилите не бъдат доставени до крайните клиенти (в случая единият от автомобилите до гр. Б. за А. М. а останалите до Г.) и клиентите си заплатят, тъй като такава била първоначалната уговорка и С. е запознат с условията на плащане, тъй като и друг път е работил с „В. Т.“ ЕООД.

Тъй като не получили остатъка от плащането на 15.11.2025г. К. С. и Б.

П., за да обезпечат вземането си, взели от паркинга на автокъща „Т. А.“ единия от транспортираните автомобили - този предназначен за гр. Б. с купувач А. М. и на собствен ход го транспортирали до място, което не сочат, но находящо се в общ. М.. За целта използвали табели издадени за друго МПС.

Действията им били заснети от охранителни камери на паркинга. На следващия ден Д. потърсили автомобила и след като не го намерили подали сигнал в полицията.

На 16.11.2025г. (неделя) следобеда съпругът на П. - К. С. бил призован да се яви в РУ-Монтана по повод жалба срещу него от Д. във връзка с липсващия автомобил.

На 18.11.2025 година Б. М. П. в качеството на управител на ,,М.“ ЕООД подава жалба до РП Монтана, въз основа на която е образувана пр. преписка 2

№ 6045/2025 година и която е предмет на настоящото производство. В жалбата по същество се излагат твърдения за правомерни действия от страна на съпруга й, свързани упражняване право на задържане по член 375 от ТЗ, породено от непогасени вземания произтичащи от превоза. Твърди се за „нищо необосновано и светкавично призоваване в полицията, в почивен ден, на съпруга и“. Видно от жалбата П. счита за възможно да са осъществени състави на престъпленията измама и принуда, като органите на РУ-Монтана са били „подведени да участват в принудата“ от лицето, подало жалба срещу съпруга и. Заявява, че желае да се установи сигнала, по който е призован съпруга и в полицията, от кого е подаден.

Впоследствие с протокол от 24.11.2025г. на служител на РУ- Монтана горепосоченият автомобил бил оставен на отговорно пазене на К. С.

В хода на проверката, съгласно докладната записка на извършилия я полицейски служител при ОДМВР-Монтана, било установено че във връзка със същия казус са депозирани и други жалби и сигнали, по които са образувани преписки:

- преписка рег. № 301 ЗМ-16555/17.11.2025г. по описа на РУ-Монтана (пр. пр. № 6236/2025г. на РП-Монтана), по която при извършената проверка автомобилът бил оставен на отговорно пазене на С.;

-преписка рег. № 301 ЗМ-330/2025г. (пр. пр. № 6172/2025г. по описа на РП- Монтана), възложена на сектор ПКП при ОДМВР-Монтана, по която с телеграма за издирване от 04.12.2025г. на ГДНП горепосоченто МПС било обявено за издирване;

- на 05.12.2025г. било образувано ДП № 344/2025г. (пр. пр. № 6401/2025г. на РП-Монтана) за това, че на 05.12.2025г., в землището с. Долно Белотинци, обл. Монтана, противозаконно е отнето чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка Б., модел ХХХ, с рама ХХХХХХ, от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение да го ползвапрестъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, в хода на разследването по което МПС било иззето по реда на НПК.

При така установеното прокурорът при РП-Монтана е приел, че пр. пр.

№ 6045/2025 съдържа данни за извършено деяние, което е предмет на вече образувано и висящо досъдебно производство № 344/2025г. по описа на ОДМВР-Монтана и съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК 3 наказателно производство не може да бъде образувано за същото деяние и за едни и същи факти. На следващо място, че в останалата част материалите но преписката съдържат данни за спор между лицата, който е от частноправен характер и при нужда може да бъде разрешен по реда на гражданското законодателство.

По посочените съображение и на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК наблюдаващият пр. пр. № 6045/2025г. прокурор при РПМонтана е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката.

Горепосочената фактическа обстановка е правилно установена както от РП Монтана, така и от ОП Монтана. Същата се подкрепя от събраните материали по пр. пр. № 6045/2025 г. по описа на РП Монтана.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка настоящият съд намира за правилен и законосъобразен извода на прокуратурата, че в случая не са налице основания за образуване на досъдебно производство. Мотивите на съда за това са следните:

Настоящият съд ще мотивира направения от него извод, че настоящата жалба само по себе си не представлява законен повод за образуване на досъдебно поризводство по смисъла на член 208 от НПК, без да обсъжда мотивите на РП Монтана за наличие на ne bis in idem относно фактите в процесния случай.

По своето естество жалбата въз основа на която е образувана пр. пр. № 6045/2025 г. по описа на РП Монтана е срещу необосновано и светкавично призоваване в полицията, в почивен ден, на съпруга на П., по повод на твърдяно законосъобразно упражнено право на задържане по член 375 от ТЗ.

В обстоятествената част на жалбата, не се излагат каквито и да било конкретни факти, които да съдържат достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Бланкетно са посочени за осъществени състави на измама и изнудване, в които престъпления служителите на РУ Монтана, били подведени да участват. Същевременно гореизложената фактическа обстановка, безспорно налага извода за неуредени гражданскоправни /търговскоправни/ отношения между две фирми, едната действала като упълномощен представител /след устен договорка/ на другата по договор за превоз. В случая между страните е възникнал гражданскоправен 4 спор относно срока на изпълнение на задължението за плащане по устно договорената транспортна услуга. Така установените факти изцяло сочат на гражданскоправни отношения. Длъжникът по правоотношението и към момента на договарянето и впоследствие не отрича задължението си и че е изпълнил същото частично, но обвързва цялостното му изпълнение с допълнителен срок и условие, за което твърди, че са е била постигната уговорка предварително. Отказът на представителите на „В. Т.“ ЕООД да изплатят в цялост извършената транспортна услуга не води до извод за извършено престъпление.

Не е спорно в съдебната практика и в правната теория, че във фактическия състав на престъплението измама често се използват гражданскоправни отношения като способ за извършване на изпълнителното деяние. Такъв е и настоящият случай, при който на практика е налице сключен договор за транспорта услуга /спедиционен договор/.

За състава на престъплението измама в практиката на ВКС по този вид дела безпротиворечиво е прието, че за да бъдат действията съставомерни следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да причини имотна вреда. Тази хипотеза е налице, когато сключващият договора няма обективна възможност да го изпълни или да е установено, че макар и да и имал възможност за това, към този момент е бил взел решение да не го изпълнява, т.е. имал е субективно намерение да не го изпълнява. Именно това намерение, което следва да съществува преди и по време на сключване на договора е и критерия, който отграничава гражданскоправната измама от класическото престъпление (в този смисъл са Р 404-1995 г. 1 НО, Р 728-03.1 НО, Р 546-2008 г. 1 НО и др.). Само и единствено в тези случаи е възможно и допустимо да бъде носена наказателна отговорност.

От установените факти по делото не е налице изначална липса на воля да се изпълни поетото задължение с оглед частично изплатената сума съгласно първоначалната уговорка, признаването на остатъка от задължението, както и твърдението че неговото изплащане е свързано с определени допълнителни условия, предварително известни на страната жалбоподател.

5

Досежно твърдяното престъплението изнудване, свързано с осъщественото от жалбоподателя право на задържане на единия от доставените автомобили, респ. подадената по този повод жалба от представители на контрагента им в полицията срещу Крум Стоянов, настоящият съд изцяло споделя изводите на РП Монтана, че изцяло липсват данни за осъществени каквито и да било действия, които да се субсимират по състава на престъплението изнудване по смисъла на Наказателния кодекс.

Правилно и законосъобразно наблюдаващият прокурор е посочил, че право на всеки гражданин в страната е да сезира съответните държавни органи и институции в случаите, в които счита, че са нарушени правата му и още повече да подава сигнали, ако счита, че е извършено престъпление.

Действията на представителите на „В.Т.“ ЕООД по подаването на сигнал в полицията по повод установена липса на един от доставените им автомобили от паркинга на „Т.А.“ - гр. Монтана, не могат да бъдат окачествени като изнудване нито в широк смисъл, нито в смисъла на разпоредбите на Наказателния кодекс.

Що се касае до твърдяното „необосновано и светкавично призоваване в полицията, в почивен ден“, настоящият намира, че действията на полицейските органи във всички случаи следва да бъдат светкавични, когото са сезирани със сигнал за тежко умишлено престъпление. Установената липса на МПС, както и приложените доказателства /запис от охранителна камера/, безспорно обосновават светкавичната реакция на полицейските служители, свързана с призоваване на лицето, съпричастно с липсата на автомобила.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура град Монтана от 09.01.2026 година, с което е направен отказ да се образува досъдебно производство като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.