Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 355 от 23.12.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 369/2023
Вид
Решение № 355
Подписан
23.12.2025
В сила
21.01.2026
Състав
НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Ловеч, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20234310200369 по описа за 2023 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ №22-0906-001195 от 07.12.2022 год. на Д. П. Д., на длъжност Началник група в ОДМВР Ловеч, Сектор ПП Ловеч, упълномощен с 8121з1632/02.12.2021 год., е наложено на М. М. М., ЕГН-********** от гр.Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за това, че на 03.11.2022 год., около 14.35 часа в гр.Ловеч, *** с посока на движение към площад Антогара е управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег.№***, придобит чрез договор за покупко-продажба на МПС с №*** год., като автомобила е със служебно прекратена регистрация на *** год. по чл.143, ал.15 от ЗДвП. С Постановелние №5522/2022 год.

ЛРП-ТОТетевен отказва да образува досъдебно производство по преписка №5522/2022 год. и го изпраща за налагане на административно наказание. С това лицето виновно е нарушило чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Недоволен от НП останал жалбоподателят М. М. М. от гр.Ловеч, който го обжалва в срок и счита, че то противоречи на закона и е необосновано. Не отрича, че на посочените в НП дата и час е управлявал в гр.Ловеч собствения си лек автомобил. До този момент обаче твърди, че не знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Това обстоятелство научил от служителя на полицията, който му съставил акта. не му било известно до момента, в който му било връчено НП, че е имало образувано и досъдебно производство, което е прекратено с указания да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност.

С оглед изложеното намира, че НП е издадено в нарушение на материалния закон. Няма извършено нарушение от субективна страна, тъй като той не е знаел /не е е бил уведомен/ за служебно прекратената регистрация на автомобила. Предвид това той не е знаел и не е могъл да предполага, че управлявайки автомобила извършва нарушение, за което ще бъде санкциониран.

1

Моли съда след като се увери в основателността на изложените в жалбата аргументи, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП №22-0906-001195/07.12.2022 год. на Началник група в ОДМВР-гр.Ловеч, Сектор ПП.

Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик с дата 08.04.2025 год. е, че делото е преразпределено за разглеждане от съдия Наталия Райкова, тъй като досегашния съдия Галя М.а е освободена от длъжност на 01.04.2025 год.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, като съдът е счел, че са налице законовите предпостивки на чл.61, ал.4 от ЗАНН и е дал ход на делото, предвид факта, че М. М. М. е търсен на няколко адреса, но не е намерен.

Ответникът - ОД на МВР гр.Ловеч, Сектор ПП, редовно призован, не изпраща представител, но в съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да остави жалбата без последние и да потвърди наложеното наказание. Моли, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако уважи жалбата, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2024 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Й.

С. Й. и Ц. М. С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

На 03.11.2022 год. е съставен АУАН Серия GA АКТ №763380 от свидетеля Й. С. Й. на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Ловеч, Сектор ПП Ловеч, в присъствието на свидетеля Ц. М. С. от гр.Ловеч – служител СПП-Ловеч / очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта/ против М. М. М., на 24 години, с ЕГН-**********, дата на раждане *** год., живущ в ***, за това, че на 03.11.2022 год. в14:35 часа в гр.Ловеч, *** с посока на движение към плодащ Автогара, управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег.№***, придобит чрез договор за покупко-продажба на МПС с №*** год., като автомобила е със служебно прекратена регистрация на *** год. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежиня ред от ЗДвП.

С АУАН са иззети като доказателства контролен талон №7835567, СРМПС №010986518, брой регистрационни табели : 2 с №***.

Нарушителят се е запознал със съдържанито на акта, без да направи възражения по него.

АУАН му е връчен срещу подпис на 03.11.2022 год.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

Настоящият съдебен състав въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното НП относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи : Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че жалбата на М. М. М. е процесуално допустима за разглеждане.

Безпорно е, че настоящото производство е от административно наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява 2 административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП, и дали е извършено от него виновно. Затова и в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител - ППВС № 10/1973 год. Това произтича и от разпоредбата на чл.84 о т ЗАНН, препращаща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 о т НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. В административно наказателното производство следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. Видно е, че НП е надлежно връчено лично на нарушителя на 28.04.2023 год., а жалбата е подадена чрез административно наказващият орган до РС-гр.Ловеч с вх.№4086/05.05.2023 год., т.е. спазен е срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното НП и АУАН констатира следното : По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, включително са спазени и преклузивните срокове на чл.34 от ЗАНН.

От показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетели се установява, че актосъставителят Й. С. Й. поддържа написаното в акта. Спрели автомобила за проверка, като установили чрез справка в служебния таблет и чрез дежурния колега, че въпросният автомобил е със служебо прекратена регистрация, поради това, че същият не е регистриран в срок след придобиване чрез договор за покупко-продажба. Нарушителят е присъствал при съставянето на АУАН. Взели табелите на автомобила, регистрационния талон и копие от договор за покупкопродажба.

Свидетелят Ц. М. С. заяви в показанията си дадени пред съда, че поддържа всичко, написано в АУАН. Спрели автомобила за проверка в гр.Ловеч. Констатирали, че този автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради нерегистрирането му в срок след придобиването му.

Съдът анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели Й. С. Й. и Ц. М. С., включително и приетите и вложени по делото писмени доказателства, намира, че и от АУАН и от издаденото въз основа на него НП, с оглед обжалване на последното в настоящото производство, не се разбира точният законов текст, който М. М. М. виновно е нарушил. Видно е, че в АУАН е посочено, че е нарушен текста на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, а в НП се сочи само текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл според съда е налице нарушение на текта на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е точната юридическа формулировка на нарушението, за 3 което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение. АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на АУАН, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното и прецизно текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП. Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установи по безпорен, категоричен и несъмнен начин релевантният за спора факт, а именно, че е налице управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от страна на жалбоподателя М. М. М. на посоченото в АУАН и в НП и че именно той е виновно е нарушил текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като само на това основание съдът счита, че следва да отмени НП като незаконосъобразно, без да обсъжда всички други релевирани в жалбата възражения относно незаконосъобразността на НП.

По изложените дотук съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното от М. М. М. НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

При този изход на процеса съдебно-деловодни разноски от страна на жалбоподателя не са претендирани, а и доказателства за направени такива по делото не са представени, поради което не следва да му бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: