Решение № 332 от 02.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000561 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба вх. 25867/21.08.2023 г. от „****“ ЕООД – ****, ЕИК *********, представлявано от Е.К.Г. - чрез пълномощник адв. И. Н. със съдебен адрес: **** против Решение №332 от 08.08.2023г., постановено по т. д. № 461/2023г. по описа на Окръжен съд – П., ХIХ състав, с което е потвърден отказ №**************-*/28.07.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление вх. №**************/26.07.2023г. за вписване на промени по партидата на „****“ ЕООД, а именно: увеличаване на капитала на дружеството и приемане на нов съдружник, който записва 49 нови равни дяла от капитала с номинал 2 лева. Иска се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а по същество постановено друго, с което да бъде отменен постановения отказ №**************-*/28.07.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление вх.

№**************/26.07.2023г., като бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото вписване.

Постъпил е отговор по жалбата от А.В. – ****, ЕИК ********* – чрез юрисконсулт Г. И., с който е изразено становище за неоснователност на 1 жалбата и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на представените по делото доказателства, както и на изложените доводи, съдът намира за установено следното:

Жалбата на „****“ ЕООД – гр. П. е допустима. Същата е подадена от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на съобщение за постановеното решение.

С Решение №332 от 08.08.2023г., постановено по т. д. № 461/2023г. по описа на Окръжен съд – П., ХIХ състав, е потвърден отказ №***************/28.07.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление вх.

№**************/26.07.2023г. за вписване на промени по партидата на „****“ ЕООД, а именно: увеличаване на капитала на дружеството и приемане на нов съдружник, който записва 49 нови равни дяла от капитала с номинал 2 лева.

За да постанови обжалваното решение, Окръжният съд е приел, че към момента на предприетите от молителя действия за промяна в капитала на дружеството и приемане на нов съдружник, който записва новите дялове от увеличението, в търговския регистър вече е бил вписан запор на притежаваните от едноличния собственик на капитала Е.Г. дружествени дялове. Приел, че забраната да се разпорежда с дружествените си дялове обхваща и членственото правоотношение на съдружника, респ. едноличен собственик на капитала. Намерил е, че запорът ограничава упражняването на всички видове права по повод притежаваните дялове – както имуществени, така и неимуществени. В тази връзка е цитирана и приложима съдебна практика.

Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на постановеното решение, потвърждаващо отказа на длъжностното лице за вписване на заявените обстоятелства, е неправилно и твърде разширително тълкуване от съда на разпоредбите, касаещи защитата на кредитора. Изразява становище, че едва при разглеждане на иск по чл.517 ал.3 от ГПК следва да се преценява какво плащане от дружеството следва да бъде направено на база част от капитала, определена по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ. Счита, че наложения запор на дружествените дялове не съставлява пречка за вписване увеличение на капитала чрез приемане но нов съдружник, който записва и новите дялове от 2 увеличението.

Настоящата инстанция констатира, че със заявлението за вписване на новите обстоятелства е представено Решение на едноличния собственик на капитала на „****“ ЕООД Е.Г., взето на 14.07.2023г., за приемане на Л.К. за съдружник в дружеството чрез записване на нови 49 равни дяла от капитала с номинал 2 лева всеки. Представена е молба от Л.К. за приемането и като съдружник чрез записван от нея на нови дялове – 98 дяла с номинал 2 лева всеки. Представена е вносна бележка за внесена сума в размер на 98 лева по сметка на дружеството. Тази сума би следвало да представлява сумата от дяловете, които записва новия съдружник. Според представената вносна бележка от 25.07.2023г. вносител на сумата от 98 лева за увеличението на капитала със стойността на записаните дялове не е новоприетия съдружник съгласно задължението му по чл.120 от ТЗ, а едноличния собственик на капитала.

Горното обстоятелство не може да се приеме за формално, доколкото с неизпълнението на задължението по чл.120 от ТЗ законът свързва много тежки последици, посочени в разпоредбата а чл.121 от ТЗ.

Дори и да се приеме, че на вписване подлежи само размера на записаните дялове от новоприетия съдружник, без да се държи сметка за реалното внасяне от негова страна на този дял, то са налице други пречки за вписване на новите обстоятелства, които пречки произтичат от вписан запор на притежавания от едноличния собственик на капитала Е.Г. дружествен дял.

Това е сторено с вписване в търговския регистър под номер **************.

Вписването на запора е от 24.04.2023г., т.е. преди решението на едноличния собственик на капитала от 14.07.2023г. за приемане на нов съдружник чрез увеличение на капитала посредством записване и внасяне но нови 98 дяла.

Запорът не е отменен и вписването му е факт, както към датата на решението на ЕСК от 14.07.2023г., така и към настоящия момент. Какви са последиците от това вписване?

Съгласно чл.401 от ГПК запорът и възбраната произвеждат действието, предвидено в чл.451-453, чл.456 ал.1, чл.508, 509 и 512-514 от ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл.451 от ГПК от момента на налагането на запора длъжникът се лишава от право да се разпорежда с имуществото или вземането, в случая с дяловете, - предмет на запора и не може да го изменя, поврежда и унищожава. Именно тази забрана на съдружника - длъжник да се 3 разпорежда с дяловете, по отношение на които е вписан запор, се цели да бъде заобиколена чрез заявеното увеличаване на капитала на дружеството и приемане на нов съдружник, който записва 49 нови равни дяла от капитала с номинал 2 лева.

В случая с правото на едноличния собственик на капитала да приеме нов съдружник в дружеството, който да запише нови дялове като бъде увеличен капитала, конкурира правото на кредитора, вписал запора върху дружествения дял на този едноличен собственик на капитала, да предприеме процедурата по чл.517 ал.3 от ГПК, да се постигне удовлетворяване на притезанието си.

Не може да се сподели становището на жалбоподателя, че за кредитора по чл.517 ал.3 от ГПК е без значение дали ще се удовлетвори от ликвидационен дял, отговарящ на размер на 1 % или на размер на 100 % от капитала. Ако бъде вписано увеличение на капитала като делът от увеличението бъде записан изцяло от новия съдружник, участието в капитала на досегашния едноличен собственик на капитала, би било променено. Това противоречи на разпоредбата на чл.451 от ГПК за последиците от налагането на запора.

Смисълът е дяловото участие да не се променя. Промяната чрез намаляването му би била в ущърб на кредитора.

Конкуренцията между правото на съдружника да приеме нов съдружник и да промени своето дялово участие при наложен преди този момент запор върху дружествения му дял и правото на кредитора да се удовлетвори от стойността на ликвидационния му дял след успешно проведена процедура по чл.517 от ГПК, следва да се разглежда в полза на кредитора.

С оглед на изложеното обжалваното Решение №332 от 08.08.2023г., постановено по т. д. № 461/2023г. по описа на Окръжен съд – П., ХIХ състав, с което е потвърден отказ №**************-*/28.07.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление вх. №**************/26.07.2023г. за вписване на промени по партидата на „****“ ЕООД, а именно: увеличаване на капитала на дружеството и приемане на нов съдружник, който записва 49 нови равни дяла от капитала с номинал 2 лева, се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

От страна на А.В.та е направено искане за присъждане на разноски за 4 юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно съдебно производство. В него А.В.та не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ. Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл.541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д . №2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на А.В.та за юрисконсулско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив. Като такова то следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №332 от 08.08.2023г., постановено по т. д. № 461/2023г. по описа на Окръжен съд – П., ХIХ състав, с което е потвърден отказ №**************-*/28.07.2023г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление вх. №**************/26.07.2023г. за вписване на промени по партидата на „****“ ЕООД, а именно: увеличаване на капитала на дружеството и приемане на нов съдружник, който записва 49 нови равни дяла от капитала с номинал 2 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.В.та - С. за осъждане на „****“ ЕООД – ****, ЕИК *********, представлявано от Е.К.Г. за заплащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6