Решение № 15688 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15688 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110153093 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу М. В. П. като наследник на П. Х. П., да заплати вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 1667.74 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „о.к.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, аб.№ *********.

С Определение № 48855 / 25.11.2025 г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба от ищеца в частта спрямо ответниците С. Д. С. и М. Д. Д..

Ищецът „Т.С.“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника М. В. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Моли М. В. П. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1314.99 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 349.26 лв. за периода от 15.9.2022 г. до 29.08.2024 г., мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 3.49 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 29.08.2024 г. Претендира разноски.

1

Ответникът М. В. П. е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, чрез особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наследството да е прието.

Третото лице – помагач "Д" ООД не изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответниците да са упражнили възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ От приетите в хода на съдебното дирене Нотариален акт № 20, том IV, дело № 424/2004 г. от 23.11.2004 г. се установява, че С. Д. С. и М. Д. Д. прехвърлят притежаваните от тях 2/6 идеални части от процесния недвижими имот находящ се в гр. София, ж.к. „о.к.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. От договор за продажба на държавен недвижим имот, ведомствен на ДФ „Стоманобетонови конструкции“ по реда на НДИ от 29.02.1992 г. се установява, че Д С.

Д. и П. Х. П. са придобили процесния имот в условията на СИО, което обстоятелство не се 2 оспорва. От удостоверение за наследници от СО, район о.к. /л.56 от делото/ се установява, че Д С. Д., починал на 07.11.2001 г. е оставил за свои наследници – С. Д. С. – син и М. Д. Д., които по силата на наследственото правоприемство са придобили притежаваната от техния наследодател идеална част от имота, която впоследствие са прехвърлили на П. Х. П., като по този начин тя е станала изключителен собственик на имота. От приетото по делото Удостоверение за наследници на Р Х. П.а се установява, че лицето е починало на 25.04.2022 г., като е оставила за свой законен наследник М. В. П. – син. Поради изложеното ответникът П. се явява наследник на П. Х. П. на основание чл.10, ал.2 вр. чл.8, ал.4 ЗН. Поради това изложените възражения за липса на облигационна връзка между М. В. П. и ищеца са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че не следва да отговарят по предявените искове поради липса на доказателства, че е приел наследството на П. Х. П.. Ответникът не твърди, че е вписал по предвидения в чл. 50, в р . чл. 49, ал. 1 ЗН ред отказ от наследството на починалия, нито са ангажирали доказателства за това. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл - Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. III г. о. на ВКС. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е оспорено приемането на наследството. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно. От момента на придобиване на правото на собственост до загубването му, по някой от законоустановените способи, и на основание чл. 153 от ЗЕ е възникнало облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото липсват доказателства, а и твърдения ответникът да се е разпоредил преди или по време на процесния период с притежаваното от него право на собственост в полза на трето лице за спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството "клиент" на топлинна енергия по силата на настъпилото универсално правоприемство.

Съдържанието на облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия е уредено от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен 3 всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл съобразно по-горните изводи ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб.

№ *********, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

С договор от 09.06.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е възложила на "Б." ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От събраните по делото писмени доказателства – Договор № **** от 21.05.2002 г., сключен между етажните собственици на сградата, в която се намира процесният апартамент, като възложител, и "Б.Б." ООД, като изпълнител, въз основа на взето решение от общото събрание на етажните собственици по протокол от 31.01.2002 г., се установява, че сградата, в която се намира имотът е топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение. От данните по делото става ясно още, че през исковия период "Д" ООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира имотът, от дружеството са съставяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните собственици не са се противопоставили.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № *********, предоставени от „Д” ООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. От СТЕ се установява, че дяловото разпределение в блока се е осъществявяло след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла 4 вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.202130.04.2022 г., Фирмата за ДР е отчитала уредите в имота , с изключение на един радиатор. За радиатора без уред е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61 т. 6.5 от НТ. По време на отчета е попълнен Формуляр за отчет.