Решение № 1587 от 30.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330203407 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-003827/ 29.05.2024г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Й. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят, Й. Д. Г., с жалбата си прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, твърдейки съвсем различна фактическа обстановка от установената.

Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Редовно уведомен, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си представител адв. М., който поддържа жалбата.

Началник Група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника, който моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли съда да го намали до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет, при евентуално уважаване на жалбата.

1

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 01.05.2024г. около 08:30 ч. бил получен сигнал от ОДЧ за настъпило на път ІІ 56, 96 км ПТП между две МПС-та – едното с рег. № **, а другото – „Киа Соренто“ с рег. № **, като виновен бил водачът на първия автомобил, поради неспазване на дистанция. Водачът на втория автомобил, преценил че няма щети по колата му и си тръгнал. Въпреки това виновният шофьор подал сигнал до органите на МВР, и от информацията по регистрационния номер на МПС „Киа Соренто“ с рег. № ** управлявана от другия участник в ПТП, било установено, че е собственост на жалбоподателят Й. Д. Г.. С оглед изясняване на обстоятелствата свързани с настъпилото ПТП, жалб. Г. бил потърсен от органите на МВР на личния му адрес и призован да се яви с процесния автомобил в сградата на Шесто РУ при ОДМВР Пловдив, за да даде обяснения по случая и да се установят щетите. Г. се отзовал. Около обяд на същия ден, жалбоподателят изчаквал пред сградата на районното управление пристигането на полицейските служители – свид. Д. Х. И., на длъжност „**“ при сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Пловдив, и свид. П. Д.

Д.. Автомобилът вече бил паркиран на кръстовището на районното управление с пресечната му улица. По това време изпълнявал служебните си задължения като ** свид. А. Д. Д., който записвал лицата, подлежащи на разпит в сградата при следователи, районни инспектори, както и лица влизащи в районното управление за паспортна служба. От поста на последния нямало видимост към местата, където спирали частни автомобили за районното управление. На място пред сградата дошъл и виновният участник в ПТП. Снети били обяснения. Потърсена била отговорност и от двамата участници за станалото ПТП сутринта и задълженията, произтичащи от това.

В хода на проверката около 12:34ч. осезаемото лъхане на алкохол, накарало свид. Д. да покани жалбоподателят Г. да бъде тестуван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARPM-0720, който отчел положителен резултат от 0.99 промила алкохол в издишания въздух.

Същевременно от свид. И. бил съставен АУАН Серия GA № 1291956/01.05.2024г. срещу жалбоподателя Й. Д. Г., за това че последният на 01.05.2024г. в 12:34 часа в гр. Пловдив, на ул. „Капина“ до сградата на Шесто РУ Пловдив, управлява личния си лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № **, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARPM-0720. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 071260 със залепени холограмни стикери 8 броя А092891. Нарушението било подведено под нормата на по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от акта.

Жалбоподателя Г. не дал кръвна проба за изследване наличието на алкохол.

Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП № 24-1030003827/ 29.05.2024г., с което на Г., на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за 2 движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание Наредба № I-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.

Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства – от показанията на актосъставителя Д. Д. И. и свидетеля по акта П. Д. Д., на чичото на жалб. Г. – И.С. Г., изцяло от показанията на свид. А. Д. Д..

В показанията си свид. И. потвърждава авторството на АУАН, извършената проверка по случая с ПТП-то, както и впоследствие тестуването за употреба на алкохол спрямо жалбоподателя. Заявява, че лично не е видял жалбоподателят Г. да управлява лек автомобил преди проверката в двора на Шесто управление. Показанията на актосъставителя в тази част се подкрепят и от тези на свид. П. Д. /свидетел по акта/, който също потвърждава за извършената на място проверка на ПТП, за потърсването на жалбоподателя на адрес от патрул на Шесто районно управление, за това че не е видял как жалбоподателят е пристигнал в полицейското управление, включително за обстоятелствата около извършената впоследствие проверка с дрегер, тъй като жалбоподателят лъхал на алкохол и последният сам си признал, че е пил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в тази част, доколкото са непротиворечиви, взаимодопълващи се, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и доколкото служат за установяване на обективната истина.

Изолирани и противоречиви обаче останаха показанията на свидетелите И. и Д., по отношение на това, че ** – свид. А. Д. бил видял жалбоподателят да шофира автомобила преди паркирането му в двора на районното управление. От своя страна свид. Д. си противоречи, че фактът на шофиране се виждал на камерите, но пък не е гледал записите от тях.

Всъщност в тази част показанията им противоречат най-вече на посоченото от самия свид. Д., който в съдебна зала заявява, че не е виждал в процесния ден жалбоподателят да управлява МПС, допълвайки,че дори няма видимост към местата в двора на полицейското управление, където паркират частни автомобили.

Що се отнася до показанията на свид. И.С. Г., то съдът ги преценява изцяло на плоскостта на тяхната заинтересованост, предвид установените близки родствени отношения с жалбоподателя, и предвид тяхната изолираност, поради което също се изключват от доказателствата по делото.

Свидетелят сочи, че той е шофирал процесния автомобил до районното управление, а жалбоподателят е бил пасажер в колата. Последния изчакал сам идването на полицаите, докато свидетелят отишъл да си върши работа. Тогава дошли и полицейските служители, които тествали за алкохол жалбоподателя.

Тези обстоятелства не се подкрепят от останалия доказателствен материал, дори от посоченото от жалбоподателя в жалбата си, че колата била паркирана 3 до районното управление от предния ден.

Същевременно, видно от писмо от Началника на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив с вх. № 77926 от 23.07.2024 г., се установява, че в книгата на Шесто РУ от 01.05.2024 г. не са отбелязани лицата Й. Д. Г. и И.С. Г.. От писмо от Началника на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив с вх. № 77927 от 23.07.2024 г., пък става ясно, че на 01.05.2024 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на работа е бил служителят ** А. Д. Д., изпълняващ задълженията си на ** и ** И.К.С. – същият свидетел, който категорично заяви,че не е виждал жалбоподателят Г. да управлява МПС, още повече че няма видимост към тези места за паркиране на частни коли в полицейското управление.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Дадена е правилна квалификация на нарушението, чието описание е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му. Актът е съставен в негово присъствие и му е дадена възможност да възрази непосредствено след това, както и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въпреки това, съдът намира, че по делото не се доказа по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № ** на 01.05.2024г. в 12:34ч в гр. Пловдив, на ул. „Капина“ до сградата на Шесто РУ при ОДМВР Пловдив. Като водач, управляващ МПС лек автомобил, лицето-водач е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства. В кръга на тези задължения от императивен порядък е и предвиденото в чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която разпоредба, изрично сочи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта. Действително, а и не се спори по делото, че жалбоподателят е бил пил – този факт е бил установен с техническо средство – Дрегер 7510 с фабичен номер ARPM-0720, който е отчел 0.99 промила алкохол в издишания от него въздух. Не се спори и че действително процесния автомобил е бил вече паркиран до Шесто районно управление преди осъществената служебна проверка за употреба на алкохол. Няма спор и относно факата че жалбоподателя не е дал кръв за медицинско изследване за 4 употреба на алкохол.

В случая, обаче, по делото, остана недоказан фактът, свързан с поведение и действие на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на обсъжданото задължение, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. В тази насока, свидетелските показания на полицейските служители И. и Д., напълно се обориха от тези на самия свид.

Д. също полицейски служител, в частта, в която последният заявява, че не е виждал жалбоподателят да шофира автомобила пред полицейското управление в процесното време и няма видимост към местата, където се паркират частните коли на гражданите. Същевременно и в писмото на Началника на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив с вх. № 77926 от 23.07.2024 г., се установява, че в книгата на Шесто РУ от 01.05.2024 г. не са отбелязани лицата Й. Д. Г. и И.С. Г.. Т.е не са били записани от свид. Д., който е изпълнявал служебните си задължения по това време на **. Съдът не кредитира и изолираните показанията на заинтересования свидетел Г., че той бил действителният шофьор на автомобила към полицейското управление, а жалбоподателят бил пасажер, които показания не се подкрепиха дори и от защитната теза на жалбоподателя в жалбата му. Тъй като свидетелите И. и Д. са категорични че не са видели жалб. Г. да управлява МПС, а св. Д. също отрича да го е видял, то и недоказан по делото остана факта на управление на МПС което е задължителен елемент от обективната страна на извършеното нарушение.