Решение № 715 от 16.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Дамян Ив. Х.в при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Н. Д. Д. като разгледа докладваното от Н. Николов Въззивно административно наказателно дело № 20261100603657 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК

С Решение от 21.01.2026 г., постановено по НАХД № 12632/2025 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 121-ви състав е признал обвиняемия Х. К. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро /1000 лева/.

С обжалвания акт обвиняемия Х. К. С. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и писмено допълнение към нея от обвиняемия Х. К. С., чрез адв. М. – упълномощен защитник на последния. В жалбата и писменото допълнение се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че неправилно първата инстанция е приела, че деянието е извършено от подзащитения му по хулигански подбуди. Моли се обжалвания съдебен акт да 1 бъде отменен и въззивният съд да оправдае обвиняемия Х. К. С. за престъплението, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд.

С жалбата се прави искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели при довеждане.

В разпоредително заседание на 19.06.2026 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага на обвиняемия, свидетелите, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В открито заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба, като намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Обвиняемият Х. К. С. поддържа въззивната жалба. Излага доводи за недоказаност на обвинението, като твърди, че не е извършил вмененото му престъпление и намира показанията на пострадалата за противоречиви.

С правото си на последна дума обвиняемият С. моли за отмяна на първоинстанционния акт.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVI-ти въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Въззивният съд е задължен да извърши, съгласно разпоредбите на чл.

313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка на правилността на обжалвания акт. Въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност и обоснованост.

Законността обхваща преценката относно правилното приложение на закона /материален и процесуален/, а обосноваността означава, че приетите от първоинстанционния съд в мотивите си фактически положения, изцяло съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.

Въззивният съд констатира, че по делото първата съдебна инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви.

2

В задължителната съдебна практика, регламентирана в ТР № 3 от 20.11.2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г., ОСНК на ВКС и Постановление № 7/04.11.1985 г. на Пленума на ВС, са дадени зуказания относно въпросите, които съдът следва да обсъди в мотивите на съдебния акт, постановен по реда на глава 28 от НПК, във вр. с чл. 78а от НК. ВКС изрично е посочил, че решаващият съд при съставянето на мотивите си следва да се съобрази с изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, а именно да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречия на доказателствените материали да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Така изготвените от първата съдебна инстанция мотиви показват едно флагрантно неизпълнение на задълженията на контролирания съд, визирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, изискваща съдът да излага с достатъчна яснота, аргументираност и изчерпателност своите мотиви, подчинени на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което се явява гаранция за справедливостта на процеса.

Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации, логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и правилното прилагане на материалния закон. Същите са средство, чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до своите фактически и правни изводи, като същевременно служат и като гаранция за разкриването на обективната истина. Въззивният съд е в невъзможност от мотивите на първата съдебна инстанция да провери дали първостепенният съд при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите, е спазил логическите правила, тъй като е приел фактическа обстановка, без да обсъди доказателствата, както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им.

В първоинстанционните мотиви е отбелязано, че приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда доказателства, както и тези събрани на досъдебно производство № 226 ЗМК 462/2024 г. по описа на 02 РУ – СДВР доказателства, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК, а именно 3 показанията на свидетелите Ц.С.А., Д.В.С., И.С.Л., Ц. Д. Д., Н.А.М. и непосредствения разпит на вещото лице д-р К., изготвил заключенията по основната и допълнителната СМЕ.

Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че е дал вяра на показанията на свидетелите Ц.С.А. и Д.В.С., като намерил същите за последователни, логични, обективни и непротиворечиви, лишени от тенденциозност и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав намира анализа на районния състав за крайно недостатъчен. Първоинстанционният съд не е изложил конкретни съображения, покриващи елементарните стандарти на доказателственото право, тъй като не е налице обсъждане както поотделно, така и в съвкупност на доказателствата, доказателствените средства и способите, събрани и изготвени по реда на НПК в хода на досъдебното производство, които могат да се ползват от съда на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК, така и на тези непосредствено събрани в хода на проведеното от съда съдебно следствие, за да може да бъде извършена преценка относно обосноваността на изводите на първата инстанция.

Не са били обсъдени констатираните от съда противоречия в показанията на свидетелката А., дадени в хода да съдебното следствие с тези дадени пред органите на досъдебното производство, довели до необходимостта от прочитането им пред първоинстанционния съдебен състав по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, като не става ясно кои от тях кредитира като достоверни.

В първоинстанционните мотиви липсва и анализ на показанията на свидетелите Д.В.С., И.С.Л., А.М.И. и Ц. Д. Д., позволяващ не само на страните , но и на въззивния съд да направи извод, не само относно това дали въпросните гласни доказателствени средства възпроизвеждат относими към предмета на доказване факти, така и дали същите представляват достоверен доказателствен източник на такива факти.

Въззивният съд констатира и пълна липса на доказателствен анализ на обясненията на обвиняемия С., което от своя страна съществено нарушава неговото право на защита.

4

Липсата на доказателствен анализ както поотделно, така и в съвкупност на гласните доказателствени средства, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, особено на обясненията на обвиняемия не позволява на контролната съдебна инстанция да провери формирането от обективна страна на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по отношение на приетите от него фактически положения, а именно спазил ли е логическите правила, тъй като, след като е изложил в мотивите фактическа обстановка, на практика не е обсъдил доказателствената съвкупност, от която извежда приетите от него фактически положения.

Поради отсъствието в първоинстанционните мотиви на анализ на доказателствения материал съобразно изискванията на чл.305,ал.3 от НПК, то въззивният съд приема, че СРС е допуснал нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, а именно липса на мотиви. Описаният пропуск от контролираната инстанция е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, като неговата последица е отмяната на първоинстанционния съдебен акт и връщането на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Въззивният съдебен състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при новото разглеждане на делото.

В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи, че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 21.01.2026 г., постановено по НАХД № 12632/2025 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 121-ви състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6