Протокол № 413 от 26.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 413 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Анна Д. С.ова и прокурора С. К. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600422 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. Х. /...../ – се явява лично и със служебния си защитник - адв. С. К. от АК - П..

В залата се явява преводач Г.Т.И.-В. от сръбски на български и обратно.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор Ч..

На преводача се разясниха правата и задълженията по НПК, както и наказателната отговорност.

Преводач Г.И.-В.: Със снета самоличност. Известна ми е наказателната отговорност по НК.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Х.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

1

Адв. К.: Поддържам жалбата.

Обвиняемият Х.: Поддържам жалбата.

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Адв. К.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Обвиняемият Х.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда, нямам и доказателствени искания.

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на адв. К., с която се иска вземане на по-лека мярка за неотклонение е неоснователна и като такава моля да я оставите без уважение.

Правилно и законосъобразно окръжният съд е преценил, че са налице всички законови изисквания по чл. 63 НПК за вземане на най- тежката мярка за неотклонение.

Обв. Х. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Това е престъпление, което не само, че предвижда лишаване от свобода, а е тежко умишлено престъпление по смисъла на закона.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че не е налице обосновано предположение, че именно обв. Х. е извършил това престъпление. По делото са налице гласни доказателства, претърсване на лекия автомобил в чиито тайници е намерено 10,250 кг. наркотично вещество, което е било опаковано в 10 пакетчета. В лекия автомобил обвиняемият е пътувал сам.

Считам, че независимо от ранния етап на разследването, авторството на престъплението е доказано и затова считам, че окръжният съд правилно е приел, че е налице обосновано предположение.

Налице е и третата предпоставка, а именно опасността обвиняемият да се укрие. Окръжният съд е приел, че алтернативната предпоставка да извърши престъпление не е налице, така че изложените в жалбата доводи в тази насока 2 са неотносими за настоящия казус. Обвиняемият Х. не е български гражданин, по неговите обяснения той преминава транзитно през България и се е прибирал след ваканция в неговата държава. Считам, че целта на мерките за неотклонение би била постигната единствено с най-тежката мярка за неотклонение. Няма никакви доказателства по делото, че обвиняемият има някакви познати и роднини на територията на България, така че считам, а освен това се касае за голямо количество високорисково наркотично вещество - над 10 кг., начина на извършване на престъплението, а именно укриване в тайници, говорят за една обмислена престъпна дейност и тази опасност се засилва. Затова ще ви моля да потвърдите определението на окръжния съд като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената частна жалба като твърдим, че определението на окръжния съд е незаконосъобразно и ще молим да бъде отменено.

Противно на становището на държавното обвинение считаме, че целите могат да се постигнат с всяка друга по-лека мярка. Имам предвид, че наложената мярка съществено ограничава правата и свободите на обвиняемия, който е чужд гражданин. Тежестта за доказване на предпоставките е на органите на досъдебното производство, което не е направено. Вярно е, че лицето е привлечено за тежко умишлено престъпление, но е вярно, че то не е осъждано. Деянието не е извършено повторно, нито съставлява опасен рецидив. Не можем да споделим мотивите на държавното обвинение, че се касае за една умишлено опасна престъпна дейност, защото количеството било укрито в тайник на автомобила, който управлявал той. Всъщност съществува ДНК експертиза, в която не е установено количеството и генетична информация на подзащитния ми.

Липсват и отпечатъци върху откритото вещество. Така че да говорим за извършено престъпление на този ранен етап е меко казано необосновано.

С оглед личността на подзащитния ми, за която няма данни той да е опасен престъпник, липсата на доказателства за авторство на деянието и с оглед постигане на целите на мерките за неотклонение, моля да отмените определението като незаконосъобразно и наложите една по-лека мярка за неотклонение.

3

Също от доказателствата по делото, които са анализирани от първоинстанционния съд и по-конкретно протоколите за разпит, те са от заинтересовани страни - полицейски служители и се долавя една тенденциозност.

Прокурорът /реплика/: Считам, че последното твърдение за тенденциозност на показанията на полицейските служители е неправилно.

Няма никакви данни полицейските служители да познават обвиняемия и да се твърди анблок, че всички полицейски служители, извършвайки своите служебни задължения е тенденциозно, е голословно. В своите показания те са изложили фактите във връзка със спирането, проверката и обясненията на обвиняемия.

Обвиняемият Х. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от моя защитник. Нямам обяснение за наличието на наркотика в автомобила.

Съдът

ОП Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

Обвиняемият Х.: Моля да ми замените мярката с по-лека, парична гаранция или забрана да влизам в страната за 5 години.

Моля да получа писмен превод от акта на въззивната инстанция.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът прие за установено следното:

Производство по чл. 64 ал. 8 от НПК.

Съдът след като се запозна с доказателствените материали по делото и обсъди доводите на страните, намира въззивната жалба за неоснователна.

Правилно първият съд е преценил, че макар на твърде ранния етап от разследването може да се направи в достатъчна степен обоснован извод за съпричастността на обв. Х. в извършване на инкриминираното деяние по чл.

354а, ал. 1 от НК. В тази връзка съдът правилно е акцентирал на показанията на полицейските служители Р. С.ов и Ж.К., които са присъствали при претърсването и изземването в автомобила на обвиняемия, при което са били намерени и иззети инкриминираните 10, 250 кг. наркотични вещества, за 4 които Експертната справка установява, че са ТХК.

Обвиняемият Х. се е възползвал от правото си да не дава обяснения по случая, като следва да се има предвид, че е пътувал сам в колата и е преминавал транзитно през територията на страната, а от друга страна окръжният съд е прав в изводите си, че е налице реална опасност при по-лека мярка за неотклонение обв. Х. да се укрие и тази опасност не е хипотетична, а действителна, тъй като същият е чужд гражданин на Р Черна гора, няма никаква връзка с нашата страна като местопребиваване и местонахождение, и както се посочи е преминавал транзитно през страната ни.

Съдът е приел, че липсва реална опасност същият да извърши друго престъпление, като двете предпоставки на закона са алтернативни и е достатъчно да се установи в случая наличието на реална опасност от укриване при по-лека мярка за неотклонение.

Предвид на изложените съображения и въззивната инстанция намира, че целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК могат да се постигнат към настоящия процесуален момент единствено с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обв. Х., за което са налице всички законови предпоставки на чл. 63 ал. 1 от НПК, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.