Протокол № 1675 от 07.10.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1675 гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова и прокурора Петя Сергеева Ташкова (РП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20215220200930 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият А.К. – редовно уведомен от предходното заседание, се явява лично и със защитника си адв. Любомиров – надлежно упълномощен от преди.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Т..

Свидетелят Н.А. – редовно призована, явява се лично.

Свидетелят А.Р.- редовно призован, явява се лично.

Свидетелят Ив. К. Анг. – по отношение на този свидетел съдът докладва постъпило съобщение от кметство с. С., затова че лицето е починало.

Свидетелят И.Н. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят Е.Д. – редовно призована, явява се лично.

Явява се вещото лице д-р П.М. редовно призован.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

1

АДВ.ЛЮБОМИРОВ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Съгласни сме да се промени хода на съдебното следствие и да се изслуша първо вещото лице.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

П. М. М. – 62 г., живущ в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М. – Представил съм писмено заключение което поддържам.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/- Нямаме въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на С М Е, определя възнаграждение на вещото лице д-р М. в размер на 20.00 лева, платими от бюджета на Районен съд Пазарджик.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

Н. Н. АНГ. - родена на ... г. в с. Г.М., живуща в с. С., общ. Белово, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, пенсионер, ЕГН **********.

Анг. Ив. Р. – ЕГН **********, роден в гр. Пазарджик, живущ в с. С., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, 2 работещ, без родство.

Ив. Люб. Н. – ЕГН **********, роден в гр. С., живущ в с. С., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство.

Ел. К. Д. – ЕГН – **********, родена в гр. П., живуща в гр. Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, живея на семейни начала с А.К., със средно образование, безработна.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала с изключение на свидетелката Н.А..

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Н.А. – Беше август месец, датата не мога да си спомня в момента. Имаме навес в нас, който е закрит. Там бяхме – аз, И., А., И. с двете деца и брат му на И.. Те си стояха под навеса- А. и И., имаме срещу входната врата пейка аз си стоях от страни с видимост от към улицата и децата покрай мен си играеха. Към 22.30 часа може и по -късно да е било, идва човек срещу нас - аз имам поглед към улицата. Идва човек пиян направо към нас и аз викам „Кой си ти бе?“, той отговори „Сега ще видиш, кой съм“. Аз с едната ръка за парапета съм се облегнала и с другата до вратата и той като изрита вратата и ме удари вратата в областта на главата и ми беше синьо, добре че бях до парапета и легнах върху парапета. Той - подсъдимият започна да ме удря с плесница, но децата се уплашиха, а желязната врата ме удари в главата. Децата припищяха и А. изскочи и каза „какво става, какво става“ и го позна, каза му „Т., може ли такова нещо, какво искаш от хората, къде си тръгнал да се биеш, заедно сме живели, от едно село сме“. Подсъдимият каза „Сега ще ви оправя, щи ви изтрепя“. А. го изведе навън там има канал за напояване там залитна и сам падна, стана, тръгна нагоре за към тях си и пак каза „ей сега ще ви обеся, отивам взимам пушката и ще дойда да ви изтрепа“. Никога не сме имали пререкания с него дори сме и роднини. Той е внук на моят мъж на брат му.

Моят син И. той е неадекватен, зрението с едното око му е 7 процента, а с другото 9 процента. Ако не беше А. и И. щеше да ни утрепе на место. Аз съм трудно подвижна, синът ми не вижда и защо коя е причината. В съседство до 3 нас живеят баба му, вуйчо му и леля му. На предния ден наш племенник почина на моя мъж на сестра му син и моят син излезна отвън, седнал под навеса и плаче. Аз съм седнала на пейката и аз плача, а неговият вуйчо цяла нощ понеже всичко се чува си пие и горе си беше пуснал музика и в един момент вуйчо му Н. идва и вика на моят син „какво си се разлигавил, какво ревеш“ и синът ми вика „бате почина“, а той вика „знам, каквото е починал, голяма работа ще пием“, той „не искам да пия“. Моят син вика „на теб не ти ли е мъчно, той ми е като брат“, той каза „утре ще отида да си ходя по ливадите няма и свещ да му запаля“. Моят син каза „това е срамота“ и той взе да псува. Моят син И. каза „ставай и се махай от двора ми“, той каза „ти ли ще кажеш, кой си ти да ми кажеш“. И аз взех и аз да викам, той си тръгна и пак се връща обратно. И. му каза пак да става и да се маха. Там под навеса има и дърво и той взе едно дърво, но той не вижда, не може да улучи никой, няма никой пострадал. На другия ден дойде жена му на А. и баба му си говориха, аз ги чух за вчера „ей този боклук“ - те двете си говорят. За вечерта на 28.08.2020г. А. изтряска вратата и я разби и влезна в двора, парапета ни е така и аз паднах върху парапета, вече вратата беше отворена и тогава децата пропищяха и А. излезна. След това същата вечер ме вкараха вътре - А. ми помогна и влезнах вътре. Него абсолютно никой с пръст не го е пипнал. А. никой не го е бил. Ходихме да си вземем съдебно медицинско удостоверение веднага на другия ден сутринта.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А.Р. – Датата не си я спомням коя беше, мисля че беше в края на юни миналата година около 22.30 часа аз бях в Н., около 22.00 отидох там. Аз понеже бях със счупен крак, наскоро бях претърпял операция и седнахме да пийнем по ракия. Бяхме - аз, И. и И.. Аз когато отидох те бяха там, и на И. децата бяха, но бяха на вътрешния вход на къщата и не бяха седнали точно до нас. Около 22.30 часа А. дойде и започнаха нещо да говорят на по- висок тон. Ние сме вътре, той на вратата дойде и застана на самата входна врата. Вратата е желязна, входна външна до половината е плътна долната, а после са решетки. Долната част на вратата е плътна с ламарина, а после са решетки. А. идва и нещо взеха да се разправят, той да говори на висок тон. Там е тъмно, няма лампа 22.30 часа е тъмно. Вече по едно време нещо се сбутаха и с вратата я беше ударил тук, 4 защото където стояхме навеса е малко по отстрани на вратата и бях с гръб. Н. привика нещо каза „удари ме“, но аз не съм видял да я удря, защото е тъмно, тя имаше нещо синьо, червено. Аз станах и отидох да видя, но малко побавно, защото кракът ми беше със шина. След това И. и И. и те станаха. Аз помолих Т. да ходи да си почива и той каза добре. Аз отидох да видя, как е Н. и общо взето отвън нещо се разправяха, бяха малко отвън до вратата и И. нещо разговаряше с А.. След това И. отиде, но аз бях до Н. и точно не съм чул, защото аз по -бавно ходих защото бях с патерици. А.К. не съм чул да псува, просто на по- висок тон разговаряха, но думите не си ги спомням. Не съм видял А. да пада, просто го помолих два –три пъти, защото преди години сме работили заедно, аз го помолих и той ме послуша отиде си след това. А. беше пийнал алкохол, то и ние бяхме пийнали. Не мога да кажа, че е бил чак толкова пиян. Нещо са се скарали през деня с вуйчото, а аз не съм бил там. И. започна да ми разказва, че са се скарали през деня с някакви дървета са се гонили, имало е дрязги между тях, а те са първи братовчеди, някакви дрязги е имало между тях – това го знам от покойния И.. А за вечерта не си спомням изразите, просто се разправяха на по- висок тон. Не съм видял, но чух че се отвори вратата и че Н. е ударена, защото бях с гръб и е тъмно. После станах, за да видя какво става. Когато се обърнах с лице и се приближавах, не съм видял А. да нанася удари с юмруци или плесници на Н.. Той беше отвън на вратата, а тя беше отвътре на вратата. Тя беше малко се облегнала на страни на оградата и се виждаше, че е ударена имаше леко като надуто по лицето.

При отварянето на вратата Н. беше седнала на един стол срещу вратата на една пътека. Тя не беше близо до нас, беше седнала до къщата там има пътека. Беше седнала на самият вход на къщата, която е на 5-6 метра по навътре от външната врата, а навеса на който бяхме ние се пада от дясната страна на вратата. Аз понеже бях при Н. и не съм видял отвън какво е станало. Покойния И. излезна с И. вън до вратата, А. и той беше отвън до вратата в този момент. Вратата беше отворена, но не напълно. Аз не виждах, защото както е вратата и навеса и вече не се вижда нищо и отвън не знам какво е станало. Прецених, че А. е пил по държанието, че говори на по- висок тон, така си мисля може да е пийнал може да не е. Там имаше и две деца, те се разпищяха, но те бяха по навътре, 7-8 метра по навътре, навън не са излизали, децата нещо бяха уплашени.

5

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И.Н. – Това беше доста отдавна, почти не си спомням точно как беше. Спомням си, че бяхме на гости с децата ми у леля Н. и синът й. Моите деца са на 8 г. и 6 г. тогава бяха на толкова, сега са на 9 г. и на 7 г. и са момчета. Първоначално бях с И.А., после дойде и А. и си приказвахме. Това е двор с един навес - дърварник, бяхме на сянка седнали и си говорихме и пийваме по някоя ракия. Н. влизаше и вътре и отвън, сядаше там на един стол, който беше по -навътре от входната врата. Там има стол и едно навесче и тя стоеше там, това е вратата за влизане в къщата, а навеса е на двора. В един момент нещо като викове чух, Н. нещо викаше отвън, нещо говореше и мисля, че Н. тръгна към вратата. Аз гледах към вратата, тя отиде нещо се развика към вратата, децата нещо се размрънкаха, стояха при нея. Аз отидох първо към децата, те не са свикнали на такива викове. Аз чух че тя нещо се развика „кой си ти, какво става“ и на мен вниманието ми отиде към децата. Там беше А. и покойния И., но той не виждаше и аз отидох да видя и аз какво става и смътно си спомням защото аз бях пийнал. Леля Н. говореше „той ме преби или удари“, но то там на входната врата е тъмно и аз не можах да видя. При децата е светло на лампата, а там е по- тъмно и после като отидох към вратата видях А.. Тя нещо каза че я бил ударил А. и аз мисля, че го бутнах, мисля че той не беше вътре, отвън беше и аз афектиран от децата и го бутнах навън да се маха. Той беше пред вратата, не беше влезнал вътре. Махай се или изчезвай му казах нещо такова. Там е малко грапаво песъчливо и го бутнах още веднъж и той падна.

След това се прибрахме вътре при децата. Това си спомням горе –долу.

Когато отидох до вратата Н. си стоеше права, но беше облегната на един парапет. Не съм видял да има следи от ударено, на другия ден вече. Те си размениха някакви обидни реплики един на друг. Децата бяха уплашени, те не са свикнали на такива викове – в смисъл за говорене на висок тон. Седнахме следобеда към 16.00 часа и пиехме ракия до към 22.00 часа, около 300-400 грама да сме пили. Съседи на Н. и покойния И. са роднини – на А. баба му. Аз присъствах на единия инцидент, който стана предния ден. И. ми се обади по обяд около 12.00 часа, попита ми „какво правя“ казах че слагам на децата да ядат каза ми да взема един галон бира и да отида. Аз знам, че той не вижда.

Аз отидох и седнахме пак там на това същото място и братовчед му не знам как се казва точно мисля, че е Н., те са първи братовчеди с И.. Н. живее в погорната къща, а И. в по -долната и ми се оплакваше че нещо се карали с 6 братовчед му и един съсед срещу тях ги разтървал и той се е прибрал, и тогава ми се обади да отида за бира. След колко време беше виждам идва отгоре Н., И. не беше изтрезнял и започнаха пак нещо да се псуват и аз застанах на вратата и не пуснах Н. да влезе. Н. излезе и тя и казах да взима И. да влиза вътре и баба Неша и тя чу разправията и каза на другия и той да се прибира. Н. мисля, че е роднина на А. мисля, че чичо или вуйчо му се пада.