Решение № 3799 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3799 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330103670 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес:

******, срещу „Кеш Пойнт България” ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, частичен от 1223 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ******/21.03.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение в размер на предявения осъдителен иск от Е. Т. А. срещу „Кеш Пойнт България” ЕООД чрез увеличаване размера на същия от 50 лв. на пълния размер от 1223 лв.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от 50,00% и ГПР 62,42%. Съгласно чл.5, ал.1 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на описаните в договора условия.

В чл. 11, ал.1 от договора била предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 947,19 лева, която 1 завишавала общата сума по кредита до 2223 лева. Релевира се от ищеца, че усвоил изцяло заемния ресурс, като изплатил изцяло сумите по кредита, вкл. заплатил и сумата по процесната неустойка, но не дължал плащания на суми над главницата. Сочи се, че договорът за кредита бил недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като сумата за неустойка неправилно не била включена при изчисляването на ГПР по кредита, което водело до погрешно посочен процент на оскъпяване от реално приложимия. В тази насока развива съображения. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Кеш Пойнт България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на иска. От правна страна се посочва, че не е налице недействителност по ЗПК, доколкото неустойката не следвало да бъде включвана в ГПР. Същата се дължала след сключване на договора и единствено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. С оглед изложеното към момента на сключване на договора не било ясно дали същата ще бъде начислявана. Според ответника, неустойката била уговорена в съответствие с добрите нрави. Последното се потвърждавало и от факта, че ищецът сключил множество договори с подобни клаузи с ответника и свързано с него лице – „Сити Кеш“ ООД. По този начин било налице индивидуално договаряне на условията по всеки един от договорите. Липсвали доказателства за заплащане на претендираните суми по кредита. Поради изложеното се моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена, като в полза на ответника се присъдят сторените разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и е представен сключен между Е. Т. А., като кредитополучател, и „Кеш Пойнт България” ЕООД, като кредитодател, Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024г., за сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите – 62,42 %. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения – банкова гаранция и физическо лице – поръчител. При непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 11, ал. 1, се начислява неустойка в размер на 947,19 лв.

Сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024 г., с визирано в исковата молба съдържание, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Също за безспорно по делото е прието и че сумата за неустойка по чл.11 ал.1 вр. с чл.5 от договора за кредит не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора.

В тази връзка следва да се посочи още и че в хода на съдебното дирене е прието заключение по ССчЕ, което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице при изчисляване на ГПР от 2 ответното дружество са включили като разход по кредита единствено възнаградителната лихва в размер на 275,81 лв. С включването на неустойката от 947,19 лв. в обхвата на разходите при изчисляване на ГПР по процесния кредит, то процентът на оскъпяване на годишна база се променя на 712,33 %.

С оглед на изложеното съдът приема, че между ищеца Е. А. и ответника „Кеш Пойнт България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит от дата 21.03.2024г, с визираното по-горе съдържание, при което А. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Следователно се ползва и със законоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

Във връзка с горно съдът намира, че сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Безспорно е обаче между страните и видно от заключението на вещото лице, че тя не е включена при изчисляване на процента на разходите.

Невключването на неустойката при изчисляването води до некоректното и неточно посочването на ГПР в текста на договора, а от там и до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последица недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като непосочването на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на отразен ГПР. Длъжникът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

При съобразяване с изложеното съдът приема за основателно още и възражението, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора, което също води до недействителност на заемното правоотношение на основание чл. 22 ЗПК с визираните вече последици от това.

Следователно сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024г. е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от заключението по ССчЕ, 3 кредитополучателя Е. А. е заплатила по процесния кредит сумата от общо 2223 лв. или с 1223 лв. над главницата по кредита от 1000 лв. Следователно надплатената сума подлежи на възстановяване от кредитора, като получена без основание над главницата по недействителен договор за кредит.

При това положение осъдителния кондикционен иск се намира за основателен и доказан по размера, поради което ще се уважи изцяло. Като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва за забава върху присъдената сума от датата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца ще се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса и 180 лв. внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Р. Р. ще се присъди сумата от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, да заплати на Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 1223 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ******/21.03.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, да заплати на Е. Т. А., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 50 лева разноски за заплатена държавна такса и сумата от 180 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Р. Н. Р. от ****** със съдебен адрес ******, сумата от 360 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4