Решение № 2092 от 24.10.2019, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 2092 град Пловдив, 24.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА

Ц.А като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2471 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

Делото е образувано по жалбата на В.Г.Д., действащ като Едноличен търговец с фирма - ЕТ "В.Д. - 55", с ЕИК ********* , срещу Решение №

2153-15-203 от 24.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00559292 от 30.04.2019 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал.

1, т. 3 от КСО .

В съдебното заседание – В.Г.Д., действащ като

Едноличен търговец с фирма - ЕТ "В.Д.

- 55", не се явява, не се представлява.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.

Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.

Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:

Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Със

Заповед № ЗР-5-15-00539492/19.03,2019 г. на Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив е била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на търговеца – жалбоподател, той и осигурител - ЕТ "В.Д. - 55", с оглед необходимостта от установяване коректността на данните, подадени в Регистър на осигурените лица отнасящи се за А.С.Ц., за периода от 03.12.2018 г. до 18.12.2018 г.

В хода на проверката били представени ведомости за заплати за месец декември 2018 г. на ЕТ "В.Д. 55", справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда – вх. №16388183170754/28.11.2018 г., длъжностна характеристика за длъжността "Юрисконсулт" и трудов договор №160 от 28.11.2018 г., за които изрично в административното производство, при издаване на оспорените предписания, административният орган е констатирал, че не са подписани от А.С.Ц..

В допълнително дадените "Обяснения на задължено лице" /л.48/ от В.Г.Д. били представени копие на трудова книжка № 25 на А.Ц., удостоверение обр. УП-3 от 19.12.2018 г., удостоверение обр. УП-2 от 19.12.2018 г., заповед за прекратяване на трудов договор №143/19.12.2018 г., копие от платежно нареждане за изплатена заплата и автобиография.

По административната преписка по повод писмо изх. № 1130-15-241#2 от 27.03.2019 г. на ТП на НОИ-Пловдив, от ТП на НОИ - София град са изпратени и писмените обяснения - вх. № 1130-15-241#3/25.04.2019 г. /л.62 и сл./ дадени от А.Ц. относно упражняваната от него дейност в предприятието на ЕТ "В.Д. - 55", съгласно които работата му се е състояла в разработване на план за преобразуване на едноличния търговец и други свързани с това документи, съгласно Търговския закон и други текущи задачи, а работното му място е било в гр. София, ул. *** Б.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че адресът - гр. София, ул. *** Б има отношение към трудовото правоотношение, което се твърди, че е възникнало между А.Ц. и ЕТ "В.Д. - 55". Този адрес не е адрес на управление на едноличния търговец, а освен това в трудов договор №160 от 28.11.2018 г. /л.46/ изрично е посочено мястото на работа – Пловдив, ***. Мястото на работа е от съществените елементи на трудовото правоотношение. Адресът - гр.

София, ул. ***, не е и адрес по местоживеене на А.Ц., ако се защитава тезата, че последният именно от своя дом е разработвал преструктурирането на предприятието на ЕТ "В.Д. - 55", за каквато трудова дейност също не са ангажирани никакви доказателства.

Нормативната уредба на търговските дружества се съдържа в ТЗ. Общите положения са уредени в чл.чл.63-75 от ТЗ, а в отделните глави на закона е систематизирана регламентацията на всеки отделен вид дружество.

Основно значение има разграничаването на търговските дружества на дружества на личността /персонални/ и дружества на капитала /капиталови/. Съгласно чл.65, ал.1 от ТЗ учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни ФЛ или ЮЛ. Дееспособни са ФЛ, които са навършили пълнолетие и не са поставени под запрещение. Няма пречка ФЛ да участва като съдружник в ТД в качеството му на едноличен търговец.

Горното изложение е дадено само за пълнота.

По делото няма едни лист, една обосновка, една докладна записка или по друг начин обективирано изложение от юрисконсулт Ц., в обхвата на възложените му задачи по силата на сключен трудов договор.

В допълнително дадените "Обяснения на задължено лице"

/л.48/ от В.Г.Д. съществува непреодолимо вътрешно противоречие, което през призмата на събраните доказателства също води до извод, че А.Ц. не е престирал труд на длъжността юрисконсулт в предприятието на - ЕТ "В.Д. - 55". От една страна работодателят твърди, че е бил проведен подбор измежду 18 кандидатствали за позицията, а по същото време Ц. текущо работил в Министерството на финансите, като взимал сравнително висока заплата, но след като търсил възможност да реализира натрупания си опит в частния сектор, му била предложена нетна заплата в почти същия размер, който получавал лицето в министерството.

Така заявеният първоначално опит и стаж по никакъв начин не кореспондират с бързо проявената „некомпетентност“ и невъзможност по същество да се изпълняват трудовите задължения, довели до прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това по делото няма ангажирани никакви доказателства за предходен трудов и/или служебен стаж на А.Ц. в Министерството на финансите. Представената трудова книжка № 25 е издадено на 28.11.2018 г. от ЕТ "В.Д. - 55" и единствено отразеният трудов стаж е този от 03.12.2019 г. до 18.12.2018 г. /16 дни/.

За резултата от проверката в административното производство е съставен констативен протокол № КП-5-15-00559286/30.04.2019 г., обективиращ също горните факти и обстоятелства, с който е констатирано, че липсват достатъчно доказателства за упражняване на трудова дейност от А.Ц. при работодателя - ЕТ

"В.Д. - 55", за периода от 03.12.2018 г. до 18.12.2018 г.

В тази връзка на работодателя-осигурител са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-00559292 от 30.04.2019 г. от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив, с които на основание чл.

108, ал. 1, т. 3 от КСО, на ЕТ "В.Д. - 55", е вменено задължение, да заличи данните, подадени с декларация обр.№1 "Данни за осигуреното лице" по Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигурявашите се лица за А.С.Ц., с ЕГН ********** за периода от 03.12.2018 г. до 18.12.2018 г.

С жалба с вх. №1012-15-162/16.05.2019 г. ЕТ "В.Д.

- 55", е оспорил задължителните предписания № ЗД-1-15-00559292 от 30.04.2019 г. и е формулирал молба - уточнение вх. № 1012-15-162#6,7 от 24.06.2019 г. /л.27/ като е представил и незаверено копие на трудов договор от 21.11.2018 г., различаващ се от по-рано представения договор № 160 от 28.11.2018 г. /л.46/ пред административния орган.

Трудов договор от 21.11.2018 г. е с недостоверна дата и не следва да се цени като доказателство относно възникването на валидно трудово правоотношение. а удостоверените с него факти и обстоятелства, не се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.

Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване "осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и.".

Според чл.4, ал.1, т.1, изречение първо от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1.

Съгласно чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва в писмена форма. Следователно необходимо е писмено отразяване на волеизявлението и на двете страни но договора, за да се приеме, че изискваната от закона писмена форма е осъществена и като цяло, че е налице валидно трудово правоотношение, а това не се установява от събраните по делото доказателства.

В хода на административното производство, не са предоставени други документи и данни, сочещи информация за извършвана от А.Ц. трудова дейност в ЕТ "В.Д. -55". Доказателства обосноваващи и подкрепящи подобно твърдение не се представиха и в съдебното производство.

Легално определение за понятието

"осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.

9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение.

Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение – така напр.

Решение № 211 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 13316 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2012 г., Решение № 13914 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2014 г., Решение № 7164 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2014 г. и др. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, т. 1 ДР от КСО случаи по чл.

9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не се твърди наличието на нито една от тези хипотези, поради които изключението е неприложимо. За правилното решаване на правния спор в случая следва да се установи дали А.Ц. е осъществявал трудова дейност на длъжността, на която е назначен по трудовия договор с Едноличен търговец "В.Д.-55" и в какво се е изразявала тази дейност, както и през кой период от време е осъществявана дейността, за да се направи обоснован извод дали същият е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР от КСО.

В настоящото производство по аргумент от чл. 74 от Кодекса на труда въпросът за действителността на трудовия договор не може да се решава инцидентно по повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника да престира работната си сила. Това обаче, както бе посочено, не е достатъчно за да възникне осигурителното правоотношение и правото на парично обезщетение, произтичащо от него, а следва да се докаже и реалното извършване на трудова дейност в изпълнение на сключения трудов договор.