Протокол № 11 от 19.01.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. С., 18.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня А.. Маркова при участието на секретаря Пенка Сп. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня А.. Маркова Гражданско дело № 20212200100457 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Банката ищец, редовно призован, не се представлява от законен или упълномощен представител.

Ответник пореден № 2 - М. Д. А.., редовно призован, се явява лично.

Ответник пореден № 3 – Н. А.. А.., редовно призован, се явява лично.

Ответник пореден № 4 – Д. ХР. Ч., редовно призован, не се явява.

Тримата се представляват от адв. Н.М. от АК – Я., надлежно упълномощен по делото от 28.06.2021г.

Вещото лице М. Т. К., редовно призовано, не се явява.

Съдът констатира, че по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца – адв. К.И., в която уведомява съда, че е възпрепятстван да се яви в днешното с.з., но не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Заявява, че поддържа исковата молба и оспорва отговора на исковата молба. Твърди, че твърденията на ответниците за плащания и представеното извлечение от сметка не доказват погасяване на процесните задължения, тъй като кредитополучателят обслужвал няколко договорни задължения по същата разплащателна сметка. Това било видно от представеното извлечение, което представят към молбата и от което било видно, че по същата разплащателна сметка са постъпвали суми за погасяване на овърдрафт.

1

Моли делото да се отложи за изготвяне на експертизата.

Адв. М.: Нямам възражения, моля да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за давене ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛ И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

Адв. М.: Поддържам отговора на исковата молба. Считам исковата молба за неоснователна и недоказана.

На основание чл.146 ал. 1 ГПК, ПРИСТЪПВА към устен доклад по делото.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2020 г. банката-ищец депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение – изпълнителен лист, по което било образувано ЧГД №2021/20202 г. на РС – С..

По същото дело се снабдили със заповед и изпълнителен лист срещу тримата ответници, които дължали солидарно на банката сумите 53 263.25 лв. – главница; 89.66 лв. лихва върху просрочена главница за периода 15.01.2020 г.

– 16.07.2020 г.; 221,93 лв. – неустойка за просрочена главница за периода 05.01.2020 г. - 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 2 671.84 лв.

Твърди се, че след подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от длъжниците срещу заповедта, заповедният съд им указал да предявят настоящия установителен иск, който бил допустим поради наличие на правен интерес от предявяването му.

Твърди, че вземането на банката произтича от сключен на 04.05.2018г между банката и Н. А.. А.. – кредитополучател, Д. ХР. Ч. и М. Д. А.. солидарни длъжници, договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 473/0133/83237643. По силата на този договор, банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 54 800.00 лв., който трябвало да се погасява на месечни вноски с падеж 5-то число на текущия месец с краен срок на погасяване на кредита 04.05.2048 г.

Твърди, че банката предоставила на кредитополучателя сумата 54 800.00 лв., но същият, както и солидарните длъжници, не изпълнили 2 задължението си да изплащат в срок месечните погасителни вноски.

Направени били частични и ненавременни плащания, недостатъчни да компенсират възникналите просрочия, поради което банката начислила договорна лихва върху просрочена главница на основание чл. 11 т. 1, вр. с чл.

4 т. 1 от Договора и неустойка за просрочена главница на основание чл. 11 т.

1 т. 3, вр. с чл. 5 т. 8 от Договора.

Поради неизпълнението, на основание чл. 17 т. 1 от договора, вр. с чл.

30 т.2 от ОУ, банката се възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и пристъпи към събиране на сумите по принудителен ред.

Иска се постановяване на съдебно решение, в което бъде признато за установено, че тримата ответници дължат солидарно на банката сумата 53 263.25 лв. – главница по банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 473/0133/83237643 ; сумата 89.66 лв. - лихва върху просрочена главница за периода 15.01.2020 г. – 16.07.2020 г.; сумата 221,93 лв. – неустойка за просрочена главница за периода 05.01.2020 г. - 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 2 671.84 лв., за които суми по ЧГД № 2021/2020 г. на РС – С. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Тримата ответници са подали общ отговор на исковата молба, чрез своя процесуален представител, с който го оспорват като неоснователен и недоказан.

Не оспорват обстоятелството, че на 04.05.2018 г. е сключен процесния договор за банков кредит с банката-ищец, както и че сумата по договора е усвоена.

Твърдят, че кредитополучателят Н.А. е регистриран като земеделски производител и получавал субсидии, превеждани по банковата сметка, открита в банката - ищец, по която се обслужвал и ипотечният кредит.

Твърдят, че на 10.03.2020 г. кредитополучателят получил ПДИ /поканата за доброволно изпълнение/ и уведомление по чл. 60 ал. 2 ЗКИ, че в 14-дневен срок до 24.03.2020 г. трябва доброволно да погаси задължение в размер на 1 369.45 лв.

3

Твърдят, че на 18.03.2020 г. по банковата му сметка са преведени субсидии на земеделски производител в размер на 3004.40 лв. От тази сума той изтеглил 1000 лв. на 19.03.2020 г. , но на 24.03.2020 г. пак получил превод в размер на сумата 226.41 лв. Така общата сума по банковата му сметка към 24.03.2020 г. била в размер на 2 230.81 лв., достатъчни да покрият просрочени задължения в размер на 1 369.65 лв.

Твърдят, че на 16.04.2020 г. постъпил нов превод по сметката му в размер на 202.41 лв., а на 01.07.2020 г. – превод в размер на 1 320.61 лв.

Независимо от това, банката обявила кредитът за предсрочно изискуем на 27.05.2020 г., като се позовавала на извлечение по банковата му сметка за периода 04.05.2018 г. – 05.08.2019 г., пропускайки да представи извлечение за 2020 г. Ответниците разполагали с извлечение от банковата сметка на кредитополучателя издадена от банката за периода 01.01.2020 г - 17.09.2020 г. От него било видно, че наличните по разплащателната сметка суми са достатъчни за погасяване на задълженията за редовна изискуема главница и възнаградителни лихви с настъпил падеж към дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Твърдят, че посочените задължения в ПДИ са в размер на 1369.45 лв., от които 410.59 лв. просрочена главница, 883.66 лв. –просрочена лихва и 75.20 лв. други разходи, а общата сума по банкова сметка към 27.05.2020 г. възлизала на 2 230.81 лв., достатъчна да покрие всичките му просрочени задължения.

Считат, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е налице обективен факт на неплащане на договорно задължение към 27.05.2020 г. и не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Правна квалификация на предявените права и възражения:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 т.1, вр. с чл. 124 ал.1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца спрямо тримата ответници- кредитополучател и двама солидарни длъжника, произтичащо от договор за банков ипотечен кредит от 04.05.2018г, които му дължат солидарно сумата 53 263.25 лв. – главница по банков ипотечен

4 кредит с пълна отговорност на физическо лице № 473/0133/83237643 ; сумата 89.66 лв. - лихва върху просрочена главница за периода 15.01.2020 г. – 16.07.2020 г.; сумата 221,93 лв. – неустойка за просрочена главница за периода 05.01.2020 г. - 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 2 671.84 лв., за които суми по ч.гр.дело № 2021/2020г на СлРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Обстоятелства, които се признават : че по ч.гр.д. № 2021/2020г на РС-С., банката- ищец се е снабдила със издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 417 т.2 ГПК за сумите, посочени в заповедта; че заповедта за изпълнение е връчена на тримата ответници от съдебен изпълнител, които са подали възражение по чл. 414 ал.1 ГПК срещу вземането по заповедта, че ищецът е предявил настоящия иск в 1-месечния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.

Разпределение на доказателствена тежест:

В тежест на ищеца е да докаже наличие на правен интерес от водене на установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, а именно, че в инициирано от него заповедно производство се е снабдил със заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците; срещу която заповед длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414 ал.2 ГПК; че съществува вземане, основано на представен документ по чл. 417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката; че вземането е изискуемо в заявения размер и на предявеното основание, че са настъпили основанията в договора за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, че преди да бъде обявена от банката и образувано заповедно производство, тримата длъжници са били уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост.

В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и твърденията, направени в отговора на исковата молба.

Указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочи доказателства.

Адв. М.: Нямам възражения по доклада. Поддържам отговора на исковата молба, като считам исковата молба на банката-ищец за неоснователна и недоказана. Моля делото да се отложи за изготвяне на 5 съдебно-икономическата експертиза.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е ЛИ :

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства ведно с представеното от ищеца с молбата му от 17.01.2022 г. извлечение от сметка за периода 12.08.2019 г. – 17.07.2020 г.

ПРИЕМА ч.гр.дело № 2101/2020 г. по описа на РС - С. и в.ч.гр.дело № 483/2021 г. по описа на ОС - С..

НЕ ПРИЕМА представеното с отговора на исковата молба извлечение от сметка за периода 01.01.2020г. - 17.09.2020г. тъй като е нечетливо.