Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 12.06.2019, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2815/2018
Вид
Решение № 341
Подписан
12.06.2019
В сила
10.07.2019
Състав
МИЛЕНА САВОВА РИБЧЕВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
  • чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12.06.2019 година град Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав

На седемнадесети май Година:

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател: МИлена рибчева

Съдебни заседатели:

Секретар:

МАРИАНА ПЕНЕВА

Прокурор: разгледа докладваното от районен съдия Милена Рибчева а.н.дело

№ 2815 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 18-1228-0002885 от 25.07.2018 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.

Жалбоподателят Т.И.Г. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представите поддържа направеното с жалбата искане.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

Издаденото НП макар изрично да не е посочено, е било издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление № 5006/29.06.2018 год. на РП Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1228-зм-503/2015 год. по описа на ОД на МВР Стара Загора, като е използван събрания в последното доказателствен материал, с който нарушителят бил запознат. От цитираното постановление на РП Стара Загора е видно, че то е било образувано срещу жалбоподателя за това, че на 30.10.2015 год. около 13.00 часа в град Стара Загора е управлявал МПС (моторно превозно средство) – лек автомобил марка ”БМВ 320 И”, с рег. № СТ 6321 ВР, черен на цвят, като е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на МПС, лек автомобил марка ”БМВ 330 ХД”, с рег. № СТ 7605 ВВ, собственост на Р.С.Х. – престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр.чл.342, ал.1 от НК. Съпоставяйки формулировката на двете обвинения (наказателното и административнонаказателното) помежду им и със съдържанието на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство може да се направи обоснован извод, че е налице е субективна и обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото административно наказателно обвинение.

В хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН процесуалната функция на АУАН – акт за установяване на административно нарушение, тъй като такъв не се съставя, се реализира от сезиращия административнонаказващия орган акт, в частност – постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Ето защо възприетите от прокурора фактически положения следва да обуславят нарушението, за което впоследствие се издава НП. В случая обаче, макар прокурорът да е приел в мотивите си, че извършеното деяние, поради липса на обективен признак от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”а” от НК и поради нарушения на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП и поради причиняване на имуществени вреди по лекия автомобил марка ”БМВ 330 ХД”, които не са значителни е прекратил образуваното наказателно производство. Тъй като по въпросите, изключващи отговорността, чл.11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, а ЗАНН не урежда кога едно нарушение е общественоопасно и кога не, приетото от прокурора означава, че деянието на жалбоподателя дори да е било извършено, не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъплението, но и на административното нарушение (разликата между тях, когато едно деяние осъществява едновременно състав на престъпление и на административно нарушение, се свежда единствено до степента на засягане на съответните, защитени от закона обществени отношения).

В случая обаче постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила, поради което и последващото санкциониране на жалбоподателя по административен ред за същото деяние пак е било недопустимо с оглед на принципа ”non bis in idem”.

Макар и то при условията на алтернативност прокурорът да е обсъждал в мотивите на постановлението си възможността извършеното от жалбоподателя деяние да съставлява административно нарушение, в крайна сметка той е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че извършеното не съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради липса на елемент от състава на престъплението, съставляващ обаче такъв и от състава на нарушението, за което впоследствие жалбоподателят е санкциониран с НП, а именно – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС.

В подкрепа на изложеното е и фактът, че в постановлението на прокурора не се съдържа извод за извършено конкретно административно нарушение и ако препис от него да е бил изпратен на административно-наказващия орган, това не е станало на основание чл.243, ал.3 от НПК, а въз основа на хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Ето защо възприетите от прокурора фактически положения изключват нарушението, за което впоследствие е издадено НП, и административнонаказващият орган не е могъл и не е следвало да издава обжалваното НП – чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.24, т.6 от НПК, поради влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство за същото деяние на основание, изключващо съставомерността на деянието не само като престъпление, но и като административно нарушение.

От друга страна, за същото нарушение е издадено наказателно постановление № 15-1228-003644 от 18.11.2015 год. на началник група в сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, което с решение № 1232 от 29.09.2016 год. по АНД № 328/2016 год. по описа на РС Стара Загора е отменено По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 18-1228-002885 от 25.07.2018 год., издадено от Началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора.

Решението подлежи на касационно обжалване в

14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: