Определение № 3212 от 15.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3212 гр. София, 15.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002102684 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпили две касационни жалби от ищеца в производството П. С. Н., подадени чрез пълномощник адв. Г. Ч. от САК, с които се обжалват поотделно въззивно решение № 1496/13.03.2025 г. и въззивно решението по чл. 247 ГПК с № 2888/13.05.2025 г., двата акта постановени по в. гр. д. № 5076/2024 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.

С първото /основно/ въззивно решение № 1496/13.03.2025 г., СГС е отменил първоинстанционно решение № 3711 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 46488/2022 г. на Софийски районен съд, в частта, с която П. И. П. е осъден да заплати на П. С. Н. на основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до изплащането й, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на виновно противоправно поведение на ответника, който на 18.08.2021 г. в гр. София, ж.к. Илинден” пред бл. 146 му нанесъл удари с юмруци в лявата част на главата и лявата раменна става, като му причинил травматични отоци, кръвонасядания и болка на левия среден лицев етаж и на лявата мишница и прилежащите й области, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 436,67 лв. съдебни разноски, вместо което е постановено, че се отхвърля иска, предявен по исковата молба (с посочен вх. № по регистъра на СРС), от П. С. Н. срещу П. И. П. да се осъди ответника да му заплати на основание на чл. 45 и чл. 86 ЗЗД сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до изплащането й, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на виновно противоправно поведение на ответника, проведено на 18.08.2021 г. в гр. София, ж.к. Илинден” пред бл. 146, представляващо нанасяне на удари с юмруци в лявата част на главата и лявата раменна става, като му причинил травматични отоци, кръвонасядания и болка на левия среден лицев етаж и на 1 лявата мишница и прилежащите й области, стрес, страх, унижение и срам от преживяното. В останалата обжалвана част е посочено, че първоинстанционното решение се потвърждава.

По разноските въззивният съд е постановил осъждане на ответника да плати на ишеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 1000 лв. разноски за производството пред СГС, съответно е осъдил ищеца да плати на ответника сумата 1035,06 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството пред СРС и СГС.

С касационната жалба срещу първото решение се твърди, че то е неправилно и несправедливо, че съдът е допуснал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, че при определяне размера на обезщетението не е съобразил и публичния характер на нанесения побой, че има противоречие между мотиви и диспозитив на решението относно размера на предявения иск за неимуществени вреди, правещо неясна волята на въззивния съд по този иск, че на ищеца са присъдени разноски само пред СГС.

Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, претендират се и разноски пред касационния съд. С жалбата, инкорпорираща и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, според допълнителната молба от 12.05.2025 г. от адв.Ч. в процедурата по чл.285, ал.1 ГПК, се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, също и по чл. 280, ал. 2 ГПК- очевидна неправилност.

С последващо решение № 2888/13.05.2025 г. по същото въззивно дело, постановено в производство по чл. 247 ГПК, въззивният съд е отхвърлил като неоснователна молбата с вх.

№ 37016/25.03.2025 г. на П. С. Н. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото решение.

С касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК се твърди, че същото е недопустимо, а и неправилно, тъй като съдът е подменил волята на ищеца и се е произнесъл по непредявен иск, като е посочил и неверни факти относно размера на предявения иск за неимуществени вреди. Иска се отмяната на това второ решение. За основанията за допускане касационното обжалване на въззивното решение по чл. 247 ГПК, се сочи чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставен въпрос, като се препраща и към тези по повод първата касационна жалба тъй като въззивният съд е посочил, че двете решения са нераздели, съгласно молба от 17.06.2025 г. от адв.Ч. в процедурата по чл.285, ал.1 ГПК.

Насрещната страна– ответникът П. И. П., поотделно оспорва като неоснователна всяка от тях с писмени отговори, подадени чрез пълномощник адв. П. С. от САК.

Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Първоинстанционният съд е разгледал предявените от П. С. Н. срещу ответника П. И. П. искове с основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 9000 лв. ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на виновно противоправно поведение на ответника, който на 18.08.2021г. в гр. София, ж.к. Илинден” пред бл. 146 му нанесъл удари с юмруци в лявата част на главата и лявата раменна става, като му причинил травматични отоци, кръвонасядания и болка на левия среден лицев етаж и на лявата мишница и прилежащите й области, и е отхвърлил този 2 иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и е отхвърли изцяло предявеният от П. С. Н. срещу П. И. П. иск за заплащане на сумата от 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи от неполучен доход в периода 18.08.2021 г.-18.08.2022 г. поради невъзможност да вдига предмети по-тежки от 1 кг. и невъзможност да управлява МПС/, настъпили от виновното и противоправното поведение на ответника на същата гореописана дата и място, като му причинил травматично увреждане от удари с юмруци на лявата част на главата и лявата раменна става, със законната лихва от 18.08.20921 г. до плащането. Според този резултат, е определена и отговорността на страните за разноски, като ответникът е осъден да плати на ищеца 1310 лв. разноски, а ищеца на ответника - 1625 лв. разноски.

По повод подадена срещу първоинстанционното решение въззивна жалба само от ответника П. И. П., въззивният съд е разгледал само исковата претенция за неимуществени вреди в уважената част, като е приел че то се обжалва в тази част само. Посочено е какъв е изходът на спора пред първоинстанционния съд, както и какви са конкретните оплаквания на въззивника в обжалваната част – касаещи неправилност на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно процесното събитие и връзката му с посочените травми на ищеца, за нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, за прекомерност на присъдения размер на обезщетението, съответно и възраженията срещу жалба на насрещната страна-ищеца, според които решението е правилно, доказателствата сочели на нанесени удари на ищеца от ответника, и присъденият размер на обезщетението се явява справедлив. Отразени са и твърденията на ищеца по исковата молба и оспорванията на ответника по тях.

Въззивният съд е описал подробно събраните по делото писмени доказателства и установените от тях обстоятелства, също и сведенията, дадени пред съда от разпитаните по делото свидетели, както и заключението на приетата съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ относно възможните причини за описаното в медицинското удостоверение увреждания на ищеца и обективното настоящо състояние на движението на лявата му ръка.

По правните си изводи по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в обжалваната част, е приел за установено, че към 9,00 ч. на 19.08.2021 г. състоянието на ищеца е било според описаното в приетото по делото и неоспорено съдебно-медицинско удостоверение (530/2021 г. от УМБАЛ“Александорвска“), а именно разлят оток в областта на лявата скула и орбита, оформящ леко видима лицева асиметрия, на фона на който в областта на скулата и външната половина на долния кслепач има дифузно синкаво мораво кръвонасядане около 4 см./3 см., като мястото е болезнено при палпация ; предно външно в долната половина на лявата подмишница има интензивно мораво синкаво дифузно петнисто кръвонасядане на кръглова площ с диаметър около 8 см., съчетано с добре изразен локален оток, като мястото е силно болезнено при докосване; палпаторна болка по цялата лява предмишница, лакътна област и горна част на предмишницата; видимо болезнени и щадящи движения на лява раменна и лява лакътна става. За така описаното състояние въззивният съд е приел, че може да е причинено от удари с юмруци, както се сочи и в горепосоченото медицинско удостоверение и в приетата по делото СМЕ, неопровергани в тази част от 3 останалите доказателства и кредитирани от съда.

По спора дали това състояние на ищеца е било причинено от нанесени му от ответника юмручни удари, въззивният съд е приел за установено и следното : На 18.08.2021 г. около 18 ч. в гр. София, ж.к. Илинден, пред бл. 146 , прибирайки се в дома си, ищецът П. Н. видял ответника да седи на пейката пред вход Б, оставил си багажа на пейката като отправил реплики към ответника, с които изразил недоволство и несъгласие със седенето му на тази пейка, а ответникът му отговорил, че ищецът не може да му казва къде да седи. Тези обстоятелства съдът ги е приел за безспорни, а и установени от събраните по делото доказателства. От показанията на св. А. е установил, че след тази размяна на реплики, ответникът станал от пейката и се приближил към ищеца, като го доближил до степен да осъществи физически контакт с него - да го достигне с ръце. В тази част съдът е кредитирал показанията на свидетеля като резултат от личните му впечатления и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на св. С. е приел, че след това ответникът е нанесъл няколко удара на ищеца - в лицето и в лявата част, като е казвал „сега ще те нокаутирам”, че ищецът бил с вдигнати ръце, опитвайки се да се предпази. Приел е, че този свидетел е бил очевидец на събитието и не е заинтересован от изхода на делото, а показанията му са последователни, достатъчно подробни, като е наблюдавал ситуацията от сравнително близко разстояние в ясно време през август 2021 г. в светлата част на деня.

Въззивният съд надлежно се е мотивирал защо няма основание да не кредитира показанията на този свидетел за горните обстоятелства в контекста на други дадени от свидетеля данни /относно годината и часа на събитието, мястото, на което свидетелят е паркирал колата си/, като е ценил показанията му заедно с другите събрани по делото доказателства, които не ги опровергават, и сочат същия като свидетеля механизъм на увреждане на ищеца, както и предвид липсата на такива, които да сочат, че преди прегледа на ищеца на 19.08.2021 г. в 9,00 ч. сутринта последният е участвал в други събития, годни да му причинят описаното при този преглед състояние. Съобразил е и посочената от св. С. негова реакция на възприетото -„тръгнал си, защото бил стресиран и уплашен, че ще го разпитват за случилото се като свидетел”, за да обоснове извод, че възприетото от свидетеля събитие е имало потенциал за причина за образуване на съдебни дела, тоест то не е било само вербален конфликт, както твърди ответникът, съответно само „сбутване“, както сочи св. А.. В същата насока са ценени и показанията на св. Н., която е посочила, че този ден ищецът се прибрал в дома им със синина на лявата скула до окото, което е нейно обективно наблюдение, съответстващо на описаните в медицинското удостоверение увреждания на ищеца. Съдът е кредитирал показанията й, независимо, че е съпруга на ищеца, тъй като същите са били в подкрепа на показанията на св. С.. Същото описание на настъпването на вредите ищецът е посочил пред лекаря и на 19.08.2021 г. в 9,00ч. сутринта, както и в жалбата до СРП от 23.08.2021 г., както и в сведението по прокурорската преписка от септември същата година, а още на 18.08.2021 г. се е обадил на тел. 112, във връзка с които факти въззивният съд е приел, че е житейски неоправдано, при липса на доказателства в тази насока, да се приеме, че поведението на ищеца е било злоупотреба с право.