Решение № 136 от 28.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300601269 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н., в качествето на повереник на тъжителите и граждански ищци – Р. Ф. и А. И. против Присъда от 12.04.2022г. по НОХД № 1435/2022г. по описа на Районен съд гр. Асеновград.

Със същата подсъдимата по делото – В. И. Ц. е призната за невинна в това, че на 07.07.2021 г. в град Асеновград е причинила на частната тъжителка Г.А. Ф. ЕГН ********** леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на двете очни ябълки, изразяваща се в зачервяване на конюктивите и охлузвания по роговиците, контузия на дясната мишница и предмишница, кръвонасядане на дясната предмишница, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

Със съдебния акт е отхвърлен предявения от частната тъжителка Г.А.

Ф. граждански иск срещу подсъдимата В. И. Ц. в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съдът е осъдил и частните тъжители А. Н. И. и Р. Н. Ф. - встъпили в процеса като частни тъжители, в 1 качеството им на наследници на починалата частна тъжителка Г.А. Ф. на основание чл. 190 ал.1 от НПК солидарно да заплатят на подсъдимата направените от същата разноски по делото.

В жалбата се прави искане за осъждане на В. Ц. по предявеното й обвинение и уважаване в цялост на предявения граждански иск.

В разпоредително съдебно по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на частните тъжители – адв. Д. моли въззивната жалба да бъде уважена, като счита, че са налице достатъчни по своя обем доказателства за осъждането на подъсдимата.

Защитникът на подсъдимата – адв. Д. моли по подробно развити съображения, да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Редовно призована, подсъдимата не се явява в съдебно заседание.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Без да променя изводите на районния съд, ОС Пловдив приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата В. И. Ц. е родена на ** г. в гр. П., б., българска гражданка, неомъжена, с основно образование, неосъждана, живуща в гр. А., ЕГН **********.

Подсъдимата В. Ц. живеела в гр. П.. След като забременяла през 2020 г. се преместила в гр. А. на ул. *** за да изкара една по-спокойна бременност.

Скоро започнали проблемите й с тъжителката Г. Ф. /починала/, която живеела на приземния етаж заедно със съпруга си св. Н. Ф.. Между двете по 2 чисто битови поводи започнали пререкания и скандали, които прераснали в непоносимост. Тези неприязнени отношения продължили и след като подсъдимата Ц. родила детето си. По повод на елементарни битовизми между двете, като например незатваряне на входната врата, забележки, обвинения, обиди, крещене, задръстване на тоалетни, използване на пелети за огрев с повод и без повод се сигнализирала полицията и на адреса многократно идвала полиция основно по сигнали на подсъдимата В. Ц..

При посещение на место, по повод на битовите скандали полицейските органи обикновено съставяли протоколи за предупреждение по ЗМВР и на двете страни. Около 10 дни преди процесните събития, описани в тъжбата бил поредния битов скандал, а именно на 26.06.2021 г., когато подсъдимата В.

Ц. повикала полиция, с оплакване, че Г. Ф. я блъснала като била с детето и я обидила, като поводът за това бил, че не затворила входната врата.

Пристигналите на место полицейски служители съставили протоколи за предупреждение както на тъжителката Г. Ф. да непредизвиква скандали, да не отправя обидни думи и закани и да не влиза във физическа саморазправа с подсъдимата В. Ц., така и на последната да не отправя обидни думи и да не извършва самоуправни действия.

Според фактическата обстановка описана в тъжбата и поддържана като фактология в процеса на 07.07.2021 г. тъжителката Г. Ф. около 21.00 часа била на двора и поливала цветята. Тогава според тъжителката Ф. от терасата на третия етаж, подсъдимата В. Ц. изляла върху нея гореща солена вода и в следващия момент нещо я ударило по ръката, като усетила силна болка.

В тъжбата не се сочат факти, дали двете са разговаряли или са си разменили реплики преди този момент и не е описано дали тъжителката е видяла, че именно подсъдимата Ц. е изляла водата. По никакъв начин не е посочено и какво точно я е ударило по ръката, нито какъв предмет, нито от къде се е появил той. За инцидента тъжителката Г. Ф. споделила със съпруга си Н. Ф., който по това време бил в апартамента и гледал телевизия,след което се обадила на тел. 112 и повикала полиция.

На място бил изпратен автопатрул в състав *** Л.П. и *** Д.Б.. Пред тях тъжителката Г. Ф. заявила, че съседката й В. Ц. я заляла с гореща вода и е изгорила лицето и дясната й ръка. Полицаите обаче констатирали, че същата няма никакви видими наранявания освен леко зачервяване на дясната ръка.

3

Същата категорично отказала медицинска помощ и според полицаите същата видимо нямала нужда от такава.

Същите установили подсъдимата В. Ц. на адреса и на третия етаж, като била сама в къщи с бебето си, което било на около 6 месеца. Тя категорично отрекла да е влизала в разправия с Г. Ф. през въпросния ден, както и да я е заливала с гореща вода.

И на двете били снети обяснения и били съставени протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

По-късно същата вечер, тъжителката Г. Ф. след 23.30 ч. отишла в гр.

Пловдив и посетила УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, където се оплакала от дразнене в очите. При снемане на анамнезата от медицинските лица, заявила, че сутринта е била полята с гореща вода. Въпреки, че била в медицинско заведение със спешен кабинет в гр. Пловдив, тъжителката Ф. при това посещение не заявила нищо за нараняване в областта на десния горен крайник. При този преглед, медицинските лица констатирали двуочно леко зачерваване и фини ерозии по роговиците в долната трета и й предписали капки за очи, след което същата се прибрала в дома си.

На следващия ден 08.07.2021 г. около обяд същата отново отишла в гр.

Пловдив и посетила отново УМБАЛ „Св.Георги“, като този път се оплакала от болки в дясната предмишница и рамо. При анамнезата в допълнителния лист към листа за преглед на пациент обаче е отразено, че пациентката е паднала и ударила ръката си. След консултации с ортопед и рентгенови изследвания не били констатирани данни за фрактури и подкожни крепитации.

На следващия ден 09.07.2021 г. тъжителката Г. Ф. посетила Катедрата по съдебна медицина, където й било издадено съдебно–медицинско удостоверение. При освидетелствуването били обсъдени от съдебния лекар представените медицински документи. Като обективни данни при прегледа било констатирано само кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница в средната трета с размери 12/10 см. с кафеникав цвят.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на Г. Ф. при възникналия инцидент са били причинени контузия на двете очни ябълки, изразяваща се в зачервяване на конюктивите и охлузвания по роговиците, контузия на дясната 4 мишница и предмишница, кръвонасядне на дясната предмишница.

При изслушването на вещото лице се установява, че заключението е изготвено на базата на медицинските документи, в които са отразени субективни оплаквания и твърдения за болки от пострадалата. Обективните находки са се изразявали в лека инекция и фини ерозии в долната трета, както и в кръвонасядане в областта на дясната предмишница констатирано едва от съдебния лекар при освидетелствуването на 09.07.2021 г.

Въззивният съд проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което бе допусната до разпит в качеството на свидетел Р. Г. – майка на подс. Ц..

Същата се възползва от разпоредбата на чл. 119 от НПК и отказа да дава показания.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства – гласни и писмени доказателствени средства: показанията на свидетелите, изготвеното експертно заключение и медицинска документация, както и не на последно място от обясненията на подсъдимата.

Въззивният съд е съгласен с анализа на показанията на двамата разпитани свидетели - *** П. и Б., които са констатирали непосредствено след инцидента, че по тъжителката няма видими наранявания, освен леко зачервяване на дясната ръка. Правилно е отбелязано, че лично на тях Ф. е твърдяла, че е била залята с гореща вода, като й са изгорени лицето и ръката.

И на настоящата инстанция прави впечатление, че същата не им е казала да е била ударена с някакъв предмет, който е паднал отгоре и който евентуално да е бил хвърлен от подсъдимата, нито е посочила на полицаите наличието на такъв предмет. Важно е и отбелязването, че в самата тъжба също не не е уточнено каква е била тази вещ.

Много точно е застъпено становището, че при обаждането си на телефон 112 тъжителката Г. Ф. заявила, че е била залята с гореща вода, но отново по никакъв начин дори не споменава, че е била ударена с предмет по ръката, а в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД след инцидента същата отново е завила, че е залята с гореща вода и се оплаква от дразнене в очите, без да посочва удар по ръката и травма в тази област. Първостепенният съд задълбочено е обсъдил тези обстоятелства и е стигнал до законосъобразния извод, че е 5 налице драстично противоречие на описанието в тъжбата, и констатираното по-горе.

Не може да се пропусне и факта, че при прегледа в гр. Пловдив на тъжителката е констатирано единствено сравнително леко увреждане на очите й.

Проследявайки действията на тъжителката Г. Ф. чрез приложените медицински документи, районният съд много точно и логично е заключил, че едва на следващия ден Ф. пак е посетила УМБАЛ „Свети Георги“ – гр.Пловдив, когато твърди за първи път, че й е нанесен побой и е била замерена с твърд тъп предмет. В допълнителния лист за преглед на пациент в СО обаче като анамнеза е отразено, че е паднала и ударила ръката си. Не са установени данни, че изобщо е проведено или предписано каквото и да й е било лечение.

Коректно са обсъдени показанията на съпруга на тъжителката Г. Ф. свидетелят Н. Ф. който заявява, че след инцидента, на съпругата му е имало изгорено на ръката и очите, като говори единствено за заливане с гореща вода.

Въззивният съд е напълно съгласен, че тези му твърдения са в унисон и със заявеното от полицейските служители, както и с всички медицински документи, обективиращи действия на подсъдимата непосредствено след инцидента, както и с приложеното веществено доказателство – запис на приетото повикване на ЕЕН 112.

Обоснован е изводът на районният съдия, че относно телесното увреждане - контузията на дясната предмишница и мишница, не може да се приеме, че са причинени при процесния инцидент, описан в тъжбата на 07.07.2021 г. около 21.00 ч. и липсват доказателства, които по несъмнен начин да обусловят причинна връзка между твърдените действия на подсъдимата, описани в тъжбата и състовомерния резултат. Същият е подкрепен както от заключението на изготвената СМЕ, така и от допълнителните обяснения на вещото лице пред съда относно механизма на двете увреждания, тези на роговиците и тези на дясната ръка, който е коренно различен за двете и не е възможно да се получи от един и същ увреждащ фактор. В тази насока са показанията на свидетелите, както и писмените и вещественото доказателство.