Решение № 1578 от 09.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330108656 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Делото е образувано е по искова молба на Д. И. Д., ЕГН: **********, от П., срещу „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ул. "Славянска" № 29, ет. 7, и искове с правно основание в чл. 19 ал. 5 и 21 от Закона за потребителския кредит , чл. 146 от ЗЗП и чл. 16 от Закона за задълженията и договорите , и насрещни искове с правно основание в чл. 79 и 86 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит.

Първоначалния ищец твърди недействителност на клаузи в договор за потребителски кредит , като твърди, че на 14.03.2023г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******. Страните са договорили отпускане на заем в размер на 800 лева, които да бъде върнат от Д. ведно със възнаграждение н а кредитора и неустойка, ако не представи обезпечение на кредитора си по договора - едно от следните обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчител, който да отговарят на определени от кредитора условия. Договорено било , че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 500 лв. Такава и реално била начислена, доколкото обезпечение не било представено .

Изложени са доводи обаче , че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП , и се иска от съда решение , с което тази норма да бъде прогласена за нищожна.

1

Ответника оспорва иска , отрича пороци на договора или отделните му клаузи. На свой ред иска от съда решение ,с което да се осъди Д. да изпълни реално задълженията си по договора – да върне главницата и възнаградителната лихва и обезщетение за забава в плащането на двете суми, от датата на подаването на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Д. оспорва насрещния иск като неоснователен, релевира възражения ца нищожност на целия договор за кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

И двете страни претендират разноските по делото.

Исковете са допустими.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По факта на сключването на договора № ****** страните не спорят. Не се спори , а и се установява от данните по делото, в частност от заключението на вещото лице , че в тежест на ищеца е договорено заплащането на неустойка в хипотеза на непредставено обезпечение, в размер от 625.75 лева. От изслушаното от съда заключение на същата експертиза личи , че по договора са начислени за плащане в тежест на ищеца 800 лева от главницата , 135.25 лева от възнаградителната лихва за целия период на договора 625.75 лева неустойка за непредставено обезпечение, или общо 1561 лева. Няма извършени от Д. плащания. Общия разход по кредита ( ГПР ) от 47.93 % , е изчислен и посочен в договора , без в него да бъде включена неустойката за непредставено обезпечение; ако тя бъде включена в размера на годишния процент на разходите , то същия ще стане 755.46 % на годишна база.

По правото :

Каза се , сключването на договора, включващо и получаването на сумата от 800 лева от Д.

, не е спорен по делото факт. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции , като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; на свой ред , Д. е физическо лице, което получава кредит за текущо потребление , тоест , страните са потребител и кредитор съгласно чл. 9 от ЗПК и § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните, в действалите към датата на сключването на договора редакции , но с оглед по – тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите. При едновременно наведени от ищеца основания за нищожност на договорки по смисъла и на двата закона, съдът най- напред е длъжен да изследва тези, посочени в ЗПК , на следващо място - тези , посочени в ЗЗП, и на последно място – евентуално релевирана недействителност на кредитната сделка по смисъла на общия Закона за задълженията и договорите.

Договора за кредит е недействителен в целостта си.

Посочения в него годишен процент на общия разход по кредита не съответства на реално 2 приложения такъв, тъй като в него не е включен размера на дължимата неустойка; в това отношение съдът кредитира заключението на вещото лице . Предвид размера на неустойката, който надхвърля този на главницата, съдът приема, че при включването на този размер в общия разход, той ще надхвърли горната граница от 50.05 % на годишна база.

Неточното посочване на годишния процент на разхода във вреда на потребителя при всички положения съставлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г и 68д от Закона за защита на потребителите , приравнява се на липса на годишен процент на разходите и затова следва да бъде санкционирано по реда на чл. 22 от ЗПК – чрез прогласяване на общата нищожност на договора за кредит.

Нищожна е на самостоятелното основание по чл. 146 от Закона за защита на потребителите, клаузата на чл. 6 ал. 1 от договора, която предвижда заплащане на неустойка в хипотеза на непредставено обезпечение; тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.

143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Дори да се приеме обратното, тази клауза е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже, че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти части от главницата. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

С оглед казаното, съдът следва да уважи иска за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от договора и да осъди ищеца да заплати на ответното дружество чистата стойност на този кредит от 800 лева, като отчита на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК факта , че към датата на устните състезания по делото са изтекли падежите на всички вноски, а и те са обявени за предсрочно изискуеми с исковата молба.

Исковете за реално изпълнение на задължението за плащане на кредиторово възнаграждение и този за обезщетение за забавата в плащането на главницата следва да се отхвърлят , доколкото ищеца дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

ІІІ. Разноските се присъждат пропорционално, с оглед изхода на спора по всеки от исковете, като се отчита цената на иска за нищожност на неустоечната клауза от 625.75 лева съобразно заключението на вещото лице.

Общия размер на действително направените от Д. по иска по чл. 146 от ЗЗП разноски е 110 лева, които са дължат изцяло.

3

Общия размер на направените от „Сити кеш ООД разноски по насрещните искове е 420 лева, като съдът приема за справедлив хонорар на представлявалия това дружество юрисконсулт в размер на 150 лева. Дължат се пропорционално на уважената част 278.57 лева ( 420/1206.14*800).

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 400 лева , при обща цена на исковете , като се има предвид , че същите са съединени при условията на евентуалност .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено , по иска на Д. И. Д., ЕГН: **********, от ********* , че в отношенията му със ответника „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, е нищожна клаузата на чл.6.2 от договор № ******/14.03.2023г., на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул.„Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на Д. И. Д., ЕГН: **********, от *********, сума от 110 лева хонорар по делото.

Осъжда Д. И. Д., ЕГН: **********, от ********* , да заплати на „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, сумата от 800 лева – главница по договор № ******/14.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещната искова молба – 04.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да се осъди Д. И. Д., ЕГН: **********, от ********* , да заплати на ищеца сумата от 406.14 лева – възнаградителна лихва по договор № ******/14.03.2023гза период от 14.04.2023г. до 14.07.2023г. , като неоснователен.

Осъжда Д. И. Д., ЕГН: **********, от ********* , да заплати на „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, сумата от 278.57 лева разноски по делото.

Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на адвокатско дружество „Д. М. „ , БУЛСТАТ **********, адрес на дейност ****************** , сума от 400 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4

5