Решение № 3507 от 11.12.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 3507 11.12.2019 г. ГРАД БУРГАС

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Моника Яханаджиян при секретаря Ж.С., като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№6131/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба на

С.П.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, против З.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищцът не й дължи сумата от 1500,00 лева, като част от обща претенция в размер на 55 450,45 лева.

Твърди се в исковата молба, че между страните са съществували договорни отношения по повод сключване на договор за възлагане на комплексна правна помощ при ПТП

№1099-1814/05.05.2010 г., по силата на който ответницата възложила на ищеца, съвместно с „.......................“, да осъществи пълна правна помощ, включваща гражданско-правна защита на увредените й материални и нематериални права във връзка с ПТП, настъпило на 09.04.2010 г., при което е починал годеникът й Х. М. Х., до пълното получаване на дължимото обезщетение.

Твърди се още, че с Решение №3066/07.05.2012 г., постановено по гр.д.№9896/2010 г. по описа на СГС, ЗД „................“ АД е било осъдено да заплати на ответницата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 09.04.2010 г., като на 29.04.2010 г., сума в размер на 39 434 лева е била преведена по банкова сметка *** „..............“ АД.

Според обстоятелствената част на исковата молба, решението на СГС е било обжалвано пред

АС-София, който с Решение №847/2013 г., постановено по в.гр.д.№166/2013 г. е увеличил размера на обезщетението от 30 000 лева на 80 000 лева, като разликата ведно с изтеклите до този момент лихви, всичко в общ размер на 66 016 лева, е била преведена от застрахователя по сметка на ответницата на 18.05.2013 г.

Ищецът твърди, че е бил упълномощен от ответницата да изтегли изцяло преведената от застрахователя сума от 105 450,45 лева и след приспадане на дължимия му се хонорар от 25 % от цялото обезщетение, или сумата от 25 874 лева без ДДС, да предаде остатъкът й в брой на Х.Й..

Твърди се още, че на 17.07.2013 г., след представяне на нотарилно заверено пълномощно

№06089/11.07.2013 г. на нотариус №2 О.-Е.Я., придружено с апостил, ищецът предал срещу разписка на Х.Й. сумата от 29 576 лева, а с разликата от 50 000 лева били закупени по настояване на Х.Й. 33 050 щатски долари, които отново й били предадени срещу разписка.

Според изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, решението на АС-София е било обжалвано пред ВКС, което с Решение №252/05.02.2015 г., постановено по т.д.№3320/2013 г., и присъденото в полза на ответницата обезщетение е било намалено от 80 000 лева на 64 000 лева, поради което и на 24.02.2015 г. ищецът заедно с адвокатското дружество върнали на „............“ АД сума в размер на 4 000 лева, представляваща 25 % от дължимата от ответницата разлика от 16 000 лева.

Ищецът твърди, че на 24.07.2019 г. получил покана от ответницата да й заплати сумата от 55 450,45 лева, тъй като не е била предадена на леля й Х.Й. и в тази връзка освен възраженията за недължимост на сумата, като погасена чрез плащане, въвежда и възражение, че вземането на ответника за процесната сума е погасено по давност.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощените си процесуални представители, като всички поддържат иска и молят за уважаването му, претендират разноски.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищецът е извършвал действия по разпореждане със средства от банковата сметка на ответника без да има основание за това и въвежда възражение, че не е подписвал възлагателно за правна помощ, както и че подписът в една от декларациите не е на Х.Й.. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства и ангажира гласни доказателствени средства.

В съдебно заседание ответникът не се явява и се представлява от надлежно упълномощените си процесуални представители, които поддържат отговора и молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от