Решение № 129 от 04.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100500962 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260022/06.01.2021г. на Районен съд– Бургас, постановено по гр.д. № 2842/2013г., допълнено с определение № 263449/16.06.2021г. и определение № 260042/31.03.2023г. С решението съдът е отхвърлил иска на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от юрисконсулт Златева да се признае за установено, че М. К. С., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к."М. р.", бл.***, вх.*, ет.* дължи на дружеството сумата от 227,06 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за обект на потребление с абонатен № 977142, находящ се в гр. Б., ж.к."М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, представляващ общинско жилище за отчетен период от 05.03.2010г. до 28.07.2011г. по издадени фактури за периода от 20.04.2010г. до 26.11.2012г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 473/06.02.2013г., постановена по ч.гр.д. № 811/2013г. по описа на РС-Бургас.

С това решение „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД е осъдено да заплати на М. К. С. съдебни разноски в размер на 150 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 700 лева. С определение № 263449/16.06.2021г. и определение № 260042/31.03.2023г.

Районен съд – Бургас оставя без уважението искането на М. С. за изменение на решението в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД против решение № 260022/06.01.2021г. Дружеството твърди, че решението е неправилно и оспорва извода на съда, че ответната страна в процеса не е била в облигационно правоотношение с него. Жалбоподателят развива подробни съображения в подкрепа на въведеното оплакване и цитира съдебна практика. Иска от съда да отмени процесното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В последното съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Цонев, който пледира за отмяна на решението и за уважаване на иска.

1

Ответникът Ж. М. С., конституиран като страна в производството в качеството си на наследник на М. К. С., която е починала на 09.11.2021г., е подал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Ответникът С. оспорва въззивната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

В съдебно заседание, С. се явява лично и с адвокат Г., която прави искане за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против М. К. С. с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че С. е клиент на дружеството по силата на валидно съществуващо правоотношение с предмет „доставка на ВиК услуги“. Според дружеството – ищец, в качеството си на наемател на водоснабден имот, представляващ апартамент „среден“ с административен адрес в гр. Б., ж.к."М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, С. притежава качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За имота е открита партида с абон.№ 977142, но С. не е изпълнила задължението си по чл.11, ал.5 от Наредбата за монтаж и поддържане на индивидуален водомер, поради което количеството на доставяните услуги е определяно служебно по реда на чл.39, ал.5 от Наредбата – по 5 куб.м. месечно на обитател.

Дружеството – ищец твърди, че в периода от 20.04.2010г. до 26.11.2012г. на С. са начислени задължения в общ размер на 227,06 лева за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 05.03.2010г. до 28.07.2011г., които не са заплатени. Поради това, водоподаването в имота е преустановено на 23.08.2011г. За това си вземане, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 811/2013г.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД иска от съда да приеме за установено, че М. К.

С. му дължи сумата от 227,06 лева, представляваща сбор от стойността на доставена, отведена и пречистена вода в периода от 05.03.2010г. до 28.07.2011г., за която са издадени фактури в периода от 20.04.2010г. до 26.11.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Ищецът иска от съда да му присъди извършените съдебни разноски.

С определение от 09.05.2013г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по гр. д. № 3323/2013г. с влязъл в сила съдебен акт. С последващо определение № 1497/18.02.2015г., производството по делото е възобновено.

По делото е представено съдебно удостоверение изх.№ 640/21.01.2016г., издадено по гр. д. № 8717/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, от което се установява, че предметът на това е дело е следният: 1/ да се приеме за установено по отношение на М. К. С., че между нея и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не съществува облигационно правоотношение, по силата на което дружеството да предоставя услуги за имот, находящ се в гр. Б., ж. к. "М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, собственост на Община Бургас, в който С. е наемател и 2/ да се приеме за установено по отношение на М. К. С. и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, че протокол от 23.08.2011г., съставен от служители на „ВиК“ ЕАД, с който се установява прекъснато водоснабдяване на обект, находящ се в гр. Б., ж. к. "М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.** е неистински документ.

Ответната страна подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

С. твърди, че между нея и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение, включително за процесния период, по силата на което 2 дружеството да е задължено да й доставя „ВиК“ услуги в имота, находящ се в гр. Б., ж. к.

"М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, а тя да носи насрещно задължение за заплащане на стойността на реално доставените услуги. С. подчертава, че е наемател във водоснабдения обект и не притежава качеството на „абонат“ по смисъла на чл.1, ал.2, т.2 от Наредба № 9/14.09.1994г. /отм./ и на „потребител“ по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. на „ВиК“ услуги, поради което не е обвързана от общите условия на дружеството – ищец. Поради това, тя не е пасивно легитимирана да отговаря по иска.

Ответната страна твърди, че партидата с абон. № 977142 е открита незаконосъобразно на нейно име и оспорва всички начисления за доставената, отведена и пречистена вода в наетия имот по реда на чл.39, ал.4 и ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004г.

Според ответницата, от исковата молба не става ясно какъв е периода, за който се претендира процесната сума. Ищецът посочва, че сумата се претендира за периода от 05.03.2010г. до 28.07.2011г., но отчетният период е 20.04.2010г. – 26.11.2012г., а фактурите са издадени за периода от месец юли 2011г. до 26.11.2012г., т.е. за период по-дълъг от исковия, а за някои месеци като например месец юни 2010г. са издадени три различни фактури на различни стойности.

В отговора на исковата молба е въведено и възражение за прихващане с насрещно парично вземане на ответницата към „ВиК“ ЕАД в размер на 256 лева, установено с влязло в сила решение № II-2/13.02.2014г., постановено от Окръжен съд – Бургас по ВГД № 826/2011г.

В хода на първоинстанционното производство са представени и приети следните документи: показания за водомер 998/102 с абон.№ 977142, за който е открита партида на името на М. К. С. за периода от 05.05.2011г. до 08.02.2012г.; протокол от 23.08.2011г., съставен от служители на „ВиК“ ЕАД, в който е удостоверено прекъсване на водоснабдяването за обект, находящ се в гр. Б., ж.к."М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, ап. „среден“ чрез затапване на тетка ½ с два броя тапи 1/2“ с пломби № 11727 и № 36537; фактурите, въз основа на които се претендира процесната сума; съдебни удостоверения, издадени по други гр. дела; акт за частна общинска собственост № 412/15.10.1997г., от който се установява правото на собственост на водоснабдения обект и договор за наем от 16.02.1995г., сключен между Община Бургас и М. К. С.; договор от 17.10.2011г. за отдаване под наем на общински недвижим жилищен имот, сключен между директора на ОП „Общински имоти“ и М. К. С. със срок на действие – 5 години; протокол за приемане и предаване на жилище; заповед № 2167/17.09.2011г., издадена от кмета на Община Бургас, с която С. е пренастанена в общинско жилище с площ от 41,48 кв.м., находящо се в гр. Б., ж.к."М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, ап. ** за срок от 5 години; Общи условия на „ВиК“ ЕАД; договор вх.№ 70-00-53771/31.10.12г., сключен между „ВиК“ ЕАД и Община Бургас за предоставяне на услуги по водоснабдяване и/или канализация в собствените на Община Бургас жилищни имоти, ведно със списък на тези имоти, между които е и жилището, предоставено на С..

Като доказателства по делото са приети: ч. гр. д. № 811/2013г. по описа на БРС, заключение на съдебно-счетоводна експертиза и на съдебно-техническа експертиза.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представените към исковата молба фактури и известия за лихви са отразени в счетоводството на ищеца, както следва: обща стойност на услугите за периода от 20.04.2010г. до 19.08.2011г. в размер на 185,14 лева с основание: „вода, пречистване и канал“ за имот в гр. Б., ж.к."М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, ап. * без отразено плащане и лихва в размер на 41,92 лева за периода от 20.04.2010г. до 26.11.2012г. Заключението на експертизата е, че счетоводството е водено редовно.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза в обекта е монтиран един 5 кубиков водомер в санитарното помещение с виртуален номер и са начислени служебно 88,66 куб.м., от които 82 куб.м за лично потребление и 6,66 куб.м. – разпределение от обща консумация. Стойностите и сумите са начислени по реда на Наредба № 4/14.09.2004г. и Общите условия на „ВиК“ ЕАД, според които изразходваното количество вода за сгради – 3 етажна собственост или за отклонение с повече от един потребител, се разпределя въз основа на отчета на централния водомер, монтиран на водопроводното отклонение и отчетите на индивидуалните водомери, като в разпределението се включват всички разходи и загуби на вода във вътрешната водопроводна инсталация, пропроционално разпределение на отчетените количества по индивидуални водомери. Според експертизата, количествата и стойностите, начислени от ответната страна, са правилно определени.

С определение № 436/20.01.2017г., Районен съд – Бургас оставя без уважение молбата на М. К. С. за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 8717/2015г. с влязло в сила съдебно решение.

С решение № 260022/06.01.2021г., Районен съд – Бургас отхвърля иска на „ВиК“ ЕАД и осъжда дружеството да заплати на М. С. извършените съдебни разноски. За да постанови това решение, съдът приема, че в качеството си на наемател на водоснабден обект, С. не е договорно задължена да заплати начислените от оператора суми. Този извод, съдът основава на чл.30, ал.1 и ал.2, чл.31 и чл.42 от Общите условия на „ВиК“ ЕАД. Съдът анализира разпоредбата на чл.2, ал.3 от ОУ, която допуска възможността „потребител“ да бъде и наемателят в обекта, респ. той да бъде солидарно отговорен за задълженията с потребителя за срока на действие на наемното правоотношение, но само ако за това е подадена писмена декларация – съгласие. Според чл.60, ал.1 от ОУ, партидата може да бъде открита на физическо лице – наемател в случай, че собственикът е подал изрична декларация във „ВиК“ ЕАД със съдържание, че услугите ще се ползват за битови нужди и изрично съгласие от собственика и наемателя, че ще носят солидарна отговорност за заплащане на дължимите суми. В този случай обаче, „ВиК“ ЕАД е длъжен да заведе партидата на собственика и на наемателя на обекта, които остават солидарно задължени.