Определение № 1259 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1259 гр. София, 15.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002902065 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищците по делото Р. И. М. и С. И.

М. срещу решение № 232/20.07.2023г. по в.гр.д. № 348/2023г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 263/03.04.2023г. по гр.д. № 974/2022г. на Районен съд – Добрич за отхвърляне на предявените от жалбоподателите срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ ЕАД, искове с правно основание по чл.439 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците Р. И. М. и С. И. М., в условията на солидарност не дължат на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД задължението по изпълнително дело № 20167390400517г. по описа на ЧСИ С. С., образувано по издаден в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД - гр.София, изпълнителен лист от 23.12.2011г. по ч.гр.дело №6 433/2011г. по описа на ДРС, поправен по реда на чл.247 ГПК с определение № 6/10.01.2012 г., за следните суми: 5 543,87 евро, съставляваща неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 26.05.2008г. и допълнително споразумение от 20.04.2011г.; 418,76 евро - договорна лихва за периода от 11.02.2011г. - 19.12.2011г.; 89,83 евро - наказателна лихва за периода 11.02.2011г. 19.12.2011г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 236,75 лева - държавна такса, вземането по който изпълнителен лист е прехвърлено на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 12.07.2012г.

Касаторите искат отмяна на въззивното решение, като неправилно, като постановено в нарушение материалноправните и процесуалноправните норми и поради необоснованост.

От данните по делото се установило, че заповедта за незабавно изпълнение е 1 издадена по реда на чл.417, като едновременно със заповедта е издаден и изпълнителен лист - чл.418 ГПК. Съдът не е съобразил, че заповедта за изпълнение в този случай се връчвала на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело по почин на кредитора. В този случай времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист, до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Съответно бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече, както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК.

Поддържат, че след като заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издаденият в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респ. не овластява съдебният изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяването в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от Т.Р. № 2/2013г. от 25.06.2015год., което не може да има за последица прекъсването на давността. В този смисъл цитира решение № 118/12.12.2019г. по дело № 2268/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС. Според т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не прекъсна давността.

Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуването на вземането, какъвто в случая не бил предявен. Това не е сторено вкл. след окончателното стабилизиране на издадените в полза на взискателя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което можело да се приеме за станало на 04.02.2017г., но и след това действия, прекъсващи давността, не са извършени. Това е станало с реализиране на суми по изпълнителния лист и постъпването на първата на 05.06.2017год. Така от издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са изминали повече от пет години, а именно от 23.11.2011г. до образуване на делото на 05.12.2016г., респ. до първите действия, довели до прекъсване на давността - 05.06.2017г., поради което вземането на взискателя е погасено по давност.

Претендират всички направени по водене на делото съдебно - деловодни разноски.

Ответникът по жалбата и по делото, “Банка ДСК” АД, в качеството й на правоприемник на заличения търговец „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Претендира присъждане на разноски в размер на 240 лева – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторите разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

2

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът приел за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.05.2008г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и С. И. М., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от 26.05.2008г. за сумата от 6 000 евро, със срок на договора - 120 месеца. Уговореният лихвен процент по договора е бил 7,5%, при ГПР - 8,93%. Страните са подписали към договора и допълнителни споразумения от 27.05.2011г. и 20.04.2011г. Съгласно второто споразумение ищцата Р. И. М. се е задължила за дълга по кредита в качеството на поръчител по силата на сключен договор за поръчителство от 14.04.2011г. По силата на допълнителните споразумения срокът за издължаване на заетата сума от 6 000 евро е продължен до 20.04.2021г.

Поради необслужване на задължението по договора от страна на кредитополучателя на 19.12.2019г. „Банка ДСК“ ЕАД е инициирала производство по чл.417 ГПК, като е образувано е ч.гр.д. № 6433/2011 по описа на РС – Добрич, по което със заповед за незабавно изпълнение № 665/23.2011г. /поправена по реда на чл.247 ГПК/ е разпоредено длъжниците Р. И. М. и С. И. М. да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:

5 543,87 евро - неиздължена главница по договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 26.05.2008г. и допълнително споразумение от 20.04.2011г.; 418,76 евро договорна лихва за периода 11.02.2011- 19.12.2011г., 89,83 евро - наказателна лихва за периода 11.02.2011г. - 19.12.2011., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 236,75 лв. - държавна такса.

На 12.07.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач, и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като купувач, е подписан договор за покупко- продажба на вземания (цесия), по силата на който подавачът е продал и прехвърлил на купувача вземания, посочени в приемо-предавателен протокол, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които вземания са и тези срещу С. И. М. и Р. И. М., произтичащи от договора за кредит за текущо потребление от 26.05.2008г. и договора за поръчителство към него.

Производството по изпълнително дело № 20167390400517 г. по описа на ЧСИ с рег.

№ 739 на КЧСИ Слави Сербезов е образувано по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с вх. № 05396/05.12.2016г. въз основа на изпълнителен лист от 23.12.2011г. на Районен съд – Добрич, издаден срещу ищците въз основа на заповедта на изпълнение по ч. гр. дело № 6433/2011г.

Взискателят с молбата си от 05.12.2016 г. е поискал освен извършване на имуществено проучване на длъжниците чрез справки в ТД на НАП, КАТ, Община Добричка, както и да бъде наложен запор върху притежаваните от М.и банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД, да се наложат възбрани върху имотите им, а при липса на доброволно плащане, да се извърши опис на движимите им вещи.

Установено е, че на 11.01.2017г. по изпълнителното дело са били изпратени поотделно две покани за доброволно изпълнение до длъжниците С. М. и до Р. М. /л. 116-119 от делото на ДРС/, които са им били връчени от кмета на село Одърци, Община Добричка на 20.01.2017г., /приложените обратни разписки на л.120-121/. Длъжниците не са подали възражения в срока по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №6433/2011г. по описа на ДРС, поради което заповедта е влязла в сила на 04.02.2017г.

Въз основа на приетата съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните и 3 кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, е установено, че постъпилите суми по изпълнително дело № 517/2016 г. по описа на ЧСИ С. С. от ищеца С. М. през периода от 06.02.2017 г. до 31.02.2022 г. вкл. са били в размер на 13 850 лв. На ответника са изплатени през периода от 05.06.2017г. до 02.02.2022г. - 12 517,23 лева, от които: 327,14 лева - предплатени такси в изпълнителното производство, за което са издадени четири фактури от ЧСИ С. С.; 501,19 лева - разноски от взискател за юрисконсултско възнаграждение; 236,75 лева. - погасяване в пълен размер на държавната такса по ч. гр. дело № 6433/2011 г. по описа на ДРС; 819,02 лева - погасяване в пълен размер на левовата равностойност от 418,76 евро за договорна лихва за периода от 11.02.2011г. до 19.12.2011г.;

175,69 лева погасяване в пълен размер на левовата равностойност от 89,83 евро за наказателна лихва за периода от 11.02.2011г. до 19.12.2011г.; 10 457,44 лева - за частично погасяване на законна лихва от общо дължими в размер на 11 164,35 лева (5 543,87 евро).

Според вещото лице, длъжниците са погасили напълно задълженията си по изпълнителния лист от 23.12.2011г., досежно дължимата държавна такса по ч. гр. дело № 6433/2011г. по описа на ДРС, договорната лихва и наказателната лихва и част от законната лихва за забава, като за нея остава да се доплатят още 707,35 лева. Вещото лице е посочило, че главницата по процесния договор за кредит в размер на 10 842,87 лева е била дължима към момента на изготвяне на заключението, защото с извършваните плащания от длъжниците са погасявани задълженията за разноски, държавни такси, договорна лихва, наказателна лихва и обезщетение за забава, но не и главницата. Първото плащане от страна на длъжника С. М. по процесното изпълнително дело е от дата 06.02.2017г., а последното е от дата 31.01.2022г.

Съдът е определил, че претендираната от ищците искова защита е по реда чл.439 ГПК, като се позовават на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на цедента изпълнителен лист, твърдейки, че от датата на издаване на изпълнителния лист - 23.12.2011г., до датата на постъпване на първата сума като погашение на дълга -14.09.2019г., е изминал период по-дълъг от 5 години.

Предвид изложените в молбата обстоятелства, съдът е намерил претенцията за допустима, тъй като ищците основават исковете си на твърдение за факти, настъпили след постановяване на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист.

Съдът е посочил предпоставките за допустимост на иска по чл.439 ГПК: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т.е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани - настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.