Определение № 260487 от 14.04.2021, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1182/2021
- Вид
- Определение № 260487
- Подписан
- 14.04.2021
- В сила
- 06.05.2021
- Състав
- АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ, ДАНИЕЛА КАРОЛОВА ТЕЛБИЗОВА ЯНЧЕВА, НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 · Семеен кодекс
- чл.57 · Семеен кодекс
- Чл.57, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.57, ал.2 · Семеен кодекс
О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260487 14.04.2021 г. ***
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1182 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и сл.
Образувано по частна жалба от В.И.П. от ***, действащ чрез адв. П.П., срещу определение №
260528/18.02.2021 г. по гр.д. № 703/2021 г. на Старозагорски районен съд, с което производството по делото е прекратено, а исковата молба е върната на основание чл.130 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, т.к. предявеният от него иск е с правно основание по чл.57 от СК за определяне на наемна цена, която съпругът, комуто е било предоставено ползването на семейното жилище, да заплаща на другия съпруг, който иск е осъдителен, макар и самото производство да представлява спорна съдебна администрация.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
След запознаване със становището на страната и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Старозагорски районен съд по искова молба от В.И.П. от *** срещу Ж.П. ***.
Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, с което ползването на семейното жилище е било предоставено на Ж.П.П. заедно с родените от брака две малолетни деца, като не е била определена наемна цена за ползването на припадащата се на В.И.П. идеална част от имота.
Заявен е петитум да бъде осъдена ответницата да заплаща на ищеца занапред, считано от датата на предявяване на иска до навършването на пълнолетие на детето П.В.П., ежемесечен наем в размер на 75 лв. месечно.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим, т.к. не се касае до иск по чл.124, ал.2 от ГПК, а до такъв, с който се претендира изпълнение на повтарящо се задължение, зависещо от бъдещото поведение на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално - легитимирана страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се преценява за неоснователна по следните съображения:
Чл.57, ал.1 от СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от СК, възниква наемно правоотношение.
По реда на чл.57, ал.2 от СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развода.
Безспорно утвърдено в съдебната практика е разбирането, че размерът на дължимия наем може да бъде определен и в последващо развода самостоятелно производство, което има характера на спорна съдебна администрация.
В това производство ищецът може да поиска от съда определянето на наемна цена, но не може да претендира осъждането на ответника да я заплаща за в бъдеще, до настъпването на причина, водеща до погасяване на задължението, т.к. осъдителен иск е недопустим.
Това е така, т.к. по реда на чл.124, ал.2 от ГПК може да се предяви иск за повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението, но не и относно изпълнението на такива задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните. /виж опр.№ 441/14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 352/2012 г. на ІV-то г.о. на ВКС, което е посочено и в мотивите на обжалваното определение/
В настоящият случай с петитума на исковата си молба ищецът изрично е заявил искане за осъждането на ответницата да му заплаща занапред наем, а не за определянето на наемна цена, а съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че в случаите на чл.57 от СК искът винаги е осъдителен, т.к. в това съдебно производство, представляващо спорна съдебна администрация, се разглежда молба за администриране на гражданско-правни отношения, в частност за определяне на наем, и не следва да бъде постановяван осъдителен диспозитив.
С оглед на това следва, че първоинстанционният съд е бил сезиран с недопустим осъдителен иск, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1, пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260528/18.02.2021 г. по гр.д. № 703/2021 г. на Старозагорски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател В.И.П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/