Решение № 17892 от 20.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17892 гр. София, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20251110111276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу НАП.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е налице договор за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло топлинна енергия до процесния обект.

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил съществуването на облигационно правоотношение, тъй като процесния имот е бил отнет в полза на държава, а след което е възложено на НАП да извърши продажбата на вещта по реда на ДОПК. Релевирано е възражение за погасителна давност.

В хода на производството ответникът е заплатил сумата от 171,34 лева. Ищецът претендира заплащане на сумата от 77,95 лева - мораторна лихва и 1,78 лева – главница за дялово разпределение за периода от 31.05.2020 г. до 23.05.2023 г.

Главницата за доставената топлинна енергия е формина за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. Заявлението е подадено на 30.05.2023 г.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без валидно облигационно правоотношение услугите на ищеца, както и акцесорното притезание с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

1

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото разместване и 4) липса на друга правна възможност и ред за защита.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) факта на своето обедняване, т.е. намаляване на актива и/или пропускане на сигурно увеличение на имуществото, 2) факта на обогатяването на ответника, т.е. увеличаването на актива, така и намаляването на пасива или спестяването на имуществени разходи, както и 3) връзката между обедняването и обогатяването.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на основание за имущественото разместване, както и твърденията за извършеното плащане в полза на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените доказателства по делото се установява, че процесния имот е отнет в полза на държава, а след което на ответника е възложено задължението да организира процедурата по публична продан на имота, но не и да го стопанисва и управлява или използва за обществени нужди. Съгласно Решение № 742/30.11.2017 г. е възложено на 2 ответника задължението да извърши всички необходими фактически и правни действие с цел продажбата на имота по реда на ДОПК (л.51). Изричното овластяване не включва правото да се ползва имота и да се извличат полезните му свойства, което да обуслови и задължението за заплащане на консумативни разходи.

В условията на пълно и главно доказване не се установи материалната легитимация на ответника да отговаря за заплащане на процесното задължение, тъй като не е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго, т.е. липсва елемент на правопораждащия спорното право фактически състав, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Тъжно и неприемливо е, че обществен ресурс се използва за инициирането на подобни дела.

По отговорността за разноски:

Ответникът има право на разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, срещу „Национална агенция по приходите“ за сумата от 76,17 лева - законна лихва за забава за периода от 31.05.2020 г. до 23.05.2023 г., върху главницата от 165,31 лева, както и за сумата от 1,78 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2020 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 29279/2023 г. по описа на СРС, 24. състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, да заплати на „Национална агенция по приходите“ сумата от 100 евро, представляваща сторените в производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3