Акт от 09.12.2020, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 150 09.12.2020г. гр. Попово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПОПОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 196/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С *** чрез адв. З.Й.Ц. – САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения гр. С *** срещу Д.В.Д. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от

247.14 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.02.2018г., фактура № **********/15.03.2018г., фактура № **********/15.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между

Д.В.Д. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2018 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.

Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2018г. - м. май 2018 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочения договор, сключен между него и клиента.

Фактура №

**********/15.02.2018г., с падеж 02.03.2018 г. била издадена за отчетния период 17.01.2018 - 14.02.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 40.30 лв., както и ползвани услуги 100.15 лв. (кратки текстови съобщения (SMS) 5.88 лв., международни разговори 94.19 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.08 лв.), които били общ размер на 140,45 лв. без вкл. ДДС - 168,54 лв. с вкл. ДДС, като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 8,87 лв., претендираната сума по фактурата е 159,67 лв.

Фактура №

**********/15.03.2018г., с падеж 30.03.2018 г., била издадена за отчетния период 15.02.2018-14.03.2018г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), които били в общ размер на 20,84 без вкл. ДДС, която е в краен размер на 25,01 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 25.01 лв.

След предсрочното прекратяване на

Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2018 г., сключен между „Теленор България" ЕАД и Д.В.Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/15.05.2018г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 62,46 лв..

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното (за номер ********** - 15.01.2020г.) прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание в т.11 от съответния договор.

Съгласно предвиденото в съответни клаузи с идентично съдържание, съдържащи се в индивидуалните договори за услуги, сключени между страните, в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено било и, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят да дължи разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа към момента на прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена (за продажба в брой или за предоставяне на лизинг).

Размерът на неустойката за номер

********** бил 62,46 лв. като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (20.82 лв. всяка).

Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Попово, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 1002/2019 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Д.В.Д., че дължи на ищеца сумата от 247,14 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.02.2018г., фактура № **********/15.03.2018г., фактура № **********/15.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок, особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който частично оспорва исковите претенции.

Не се оспорва факта, че между страните съществува валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Не се оспорва основателността на първите две издадени фактури (фактура №**********/15.02.2018 г. и фактура №**********/ 15.03.2018 г.).

Що се касае до претенцията по третата фактура №**********/ 15.05.2018 г., касаеща заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, същата се оспорва изцяло като неоснователна.

Особеният представител на ответника, счита, че предвидената в договора неустойка се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция и е в пряко противоречие с добрите нрави, поради което същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Излага се, че макар и в чл. 196, б. „в“ от ОУ да е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора в случай на неплащане от потребителя на дължими суми по индивидуалния договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея - в случая възникване на задължение за потребителя да заплати предвидената в индивидуалния договор неустойка, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора. В конкретния случай се твърди, че няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договора. Не ставало ясно и от кой точно момент ищецът счита договора за предсрочно прекратен.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на исковите претенции, като се моли същите да бъдат уважени.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от особения си представител адв.

С.С. – ТАК, която излага становище за частична основателност на исковите претенции. Моли искът за неустойка да бъде отхвърлен изцяло.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже, качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по него, а длъжникът носи тежестта да докаже, своите възражения, които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2018 г. Съгласно договора е избран абонаментен план „Тотал 24.99“ при месечен абонамент от 24.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца (до 15.01.2020г.). В договора е предвидено, че след изтичане на първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план.

За потребените от абоната-ответник услуги, ищецът е издал Фактура № **********/15.02.2018г., с падеж 02.03.2018 г. за отчетния период 17.01.2018 - 14.02.2018 г., която включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 40.30 лв., както и ползвани услуги на стойност 100.15 лв., от които (кратки текстови съобщения (SMS), 5.88 лв., международни разговори 94.19 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.08 лв.. Общо 168.54 лв. с вкл. ДДС, като след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 8,87 лв., претендираната сума по фактурата е 159,67 лв..

Фактура № **********/15.03.2018г., с падеж

30.03.2018 г., е издадена за отчетния период 15.02.2018-14.03.2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.). Общата стойност на фактурата е 25.01 лв. с ДДС.

След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2018 г., поради изпадането му в забава, била издадена фактура № **********/15.05.2018г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 62,46 лв.

При така установените факти, в тежест на ищеца е да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се претендира.

Както се посочи, спор между страните, че са били в твърдените облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги, не е имало. Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация.

Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена услуга.

В настоящия случай от ищцовото дружество са представени две фактури, от които се установяват ползвани от номер ********** мобилни услуги. При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до това операторът да поддържа телекомуникационните си системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни услуги. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да влияе на обема на заявения от потребителя трафик на информация.

Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо за основание за определяне ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение.

В заключение, сумите са начислени за осъществени услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.

Доказателства за извършено плащане на потребените услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт, претенцията за главница се явява доказана по основание и размер, при което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.

92, ал. 1 от ЗЗД относно претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, ищецът следва да докаже наличието между страните по договора на валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките за изискуемост, както и нейният размер.