Решение № 33 от 17.11.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Котел, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20252210200105 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0287-000167 от 02.02.2024 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Г. Р. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.

Недоволен от НП е останал Г., който сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се посочва, че липсва достатъчна индивидуализация на нарушението, както и. че е налице недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на НП.

За съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител – адв. Т.. Той поддържа жалбата и иска да бъде отменено наказателното постановление, както и да бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 22.01.2024 г. в 18:50 ч., жалбоподателят Г. Р. Г. управлявал собствения 1 си лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ***********, движейки се в гр. Котел по ул. „Васил Левски‘. Водачът бил спрян от полицейските служители Ш. Б. и И. И., като при проверката е установено, че Г. управлява посочения по-горе лек автомобил, като не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.

Поради това, свидетелят Б. е съставил на Г. акт за установяване на административно нарушение, с който било установено процесното нарушение на ЗДвП – на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-0287-000167 от 02.02.2024 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Г. Р. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания от актосъствителя Б . и свидетеля И. И., т.к. техните впечатления са преки и непосредствени. Свидетелят Б. нямаше ясен спомен за конкретния случай, но той самият отдава това на изминалият дълъг период от време и множеството проверки, които в работата му се налагат да прави, което твърдение съдът намира за напълно достоверно. Въпреки това същият с категоричност заявява пред съда, че щом е съставил акт на водача за управление без предпазен колан, то същият е нямал такъв. Свидетелят И. И. бе с много ясен спомен за процесното събитие. Същият е категоричен, че при приближаването на автомобила е видял жалбоподателя да управлява МПС-то без поставен обезопасителен колан, за което той самият казал на колегата си Б., който заявил, че ще вземе отношение. По твърдения на свидетелите жалбоподателят бил спрян до пожарната, на осветен участък. Свидетелите заявяват пред съда, че автомобилът, който е бил управляван от жалбоподателя е бил оборудван с обезопасителен колан. Показанията на двамата в тази насока са категорични, 2 непосредствени, безпротиворечиви, логични и съвпадащи се.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели Б. и И., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Тези лица не са по никакъв начин нито пряко, нито косвено заинтересовани от изхода на делото.

Съдът не дарява с доверие показанията на разпитания по делото свидетел П. Й.. Съдът намира първо, че дори да приеме, че този свидетел е бил пасажер в лекия автомобил на жалбоподателя, то същият се явява заинтересован от изхода на делото, предвид факта, че е пътувал в една кола с жалбоподателя и по тази причина най-вероятно се опитва да създаде и поддържа една защитна теза на жалбоподателя. Второ - по твърдения на свидетеля И., чиито показания съдът намира за изключително последователни и кредитира, водачът е бил е сам в предната част на автомобила. Съдът следва да отбележи, че е житейски логично, ако жалбоподателят е бил с поставен колан, така както твърди свидетелят Й., то същият да възрази при съставянето на АУАН, което видно от писмените доказателства по делото не се е осъществило.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че по несъмнен начин е установено посоченото нарушение, тъй като свидетелят И. имаше ясен спомен за случая, както и че лицето е управлявало процесния автомобил без обезопасителен колан. Ето защо нарушението е установено по безспорен начин. Тук съдът следва да отбележи, че и тримата свидетели не си спомняха точната дата и година на процесното събитие, но това съдът намира за нормално, предвид изминалия дълъг период от време.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен 3 материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в ЗАНН реквизити.

Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушението е правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.

Нарушенията са безспорно установени, като съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта, който ако не стори това, съдът е длъжен да приеме, че нарушението е извършено, съгласно възприетото от актосъставителя от фактическа и правна страна. Съдът счита, че не са оборени констатациите в съставения АУАН с годни доказателствени средства и същият се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че безспорно е установено от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Не са налични никакви доказателствени материали, които да оборят отразените в АУАН и НП фактически констатации в този смисъл(съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел Й.). Освен това в показанията си свидетелят И., недвусмислено заявява пред съдебния състав, че Г. е шофирал без поставен обезопасителен колан.

4

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева. Ето защо, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят съзнателно е шофирал без поставен предпазен колан съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на същите. Същият не се позовава на приложение на хипотезите на чл. 137а, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4 или т. 5 от ЗДвП, а именно, че е лице, което може да не използва обезопасителен колан. По делото не са били и ангажирани надлежни доказателства – техническа спецификация или официална справка от оторизиран сервиз, че конкретната марка и модел автомобил не може да потегли, ако пътуващ в него не е поставил обезопасителен колан.

Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на делото претенцията е неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) №

24-0287-000167 от 02.02.2024 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Г. Р. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 5 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството като

НЕОСНОВАТЕЛНО

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 6