Решение № 109 от 17.02.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Добрич, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20213230100882 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Г.Е..

Р., ЕГН: **********, от ***, чрез процесуален представител - адв. В.Н. САК, с която срещу „4финанс” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от З.С.Р. и А.М., е предявен осъдителен иск по чл. 34 от ЗЗД за заплащане на сумата от 104.90 лева - недължимо платена сума по договор за кредит № *** от 26.04.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.03.2921г. до окончателното плащане.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

На 26.04.2019 г. Г.Е.. Р. сключил договор за кредит № *** с „4финанс” ЕООД за сумата в размер на 200 лева, а общата сума която е следвало да се върне била в размер на 206,73 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40,94 %, а годишният процент разходи /ГПР/ - в размер на 49,60 %. Няколко дни преди датата на падежа за изпълнение на задължението /26.05.2019 г./, служител на „4финанс” ЕООД се свързал с ищеца по телефона, като му предложил възможност да отсрочи изпълнението на задължението с 7,14 или 30 дни, като за целта следвало да заплати такса в размер на 23.20 лева, 34.80 лева или 58.00 лева. На ищеца ми не било обяснено, че за целта ще бъде сключен нов договор.

На 04.06.2019 г. кредитополучателят заплатил сумата в размер на 34.80 лева за отсрочване на изпълнението на задължението с 14 дни, а няколко дни след това без негово съгласие получил чрез онлайн платформата на ответното дружество втори договор със същия № ***. Съдържанието на договора било 1 напълно идентично с изпратения му преди това първи договор, а именно че отпуснатият заем е в размер на 200 лева, а общата сума която следвало да върне е в размер на 206,73 лева, платима тридесет дни след сключването на договора.

Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ бил в размер на 40,94 %, а годишният процент разходи /ГПР/ - в размер на 49,60 %. Било посочено обаче, че процесната нова сума от 200 лева била получена от ищеца. В тази връзка ищецът изрично заявява, че не е получавал подобна сума, а напротив на 04.06.2019 г. той е заплатил на ответното дружество сумата от 34.80 лева.

Гореописаните действия били извършени отново, като на 18.06.2019 г. ищецът заплатил сумата в размер на 35.00 лева за отсрочване на изпълнението на задължението с нови 14 дни, а на 02.07.2019 г. той заплатил сумата в размер на 25.85 лева за отсрочване на изпълнението на задължението с още 7 дни, а няколко дни след извършените плащания без негово съгласие получил чрез онлайн платформата на ответното дружество нови договори със същият № ***, които имали идентично съдържание с предишните. За целият този период ищецът не е получавал никакви суми от ответното дружество, с изключение на първоначално отпуснатата му сума в размер на 200 лева.

Г.Е.. Р. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 304.90 лева, която е изплатена на „4финанс” ЕООД, както следва:

34.80 лева на дата 04.06.2019 г.;

35.00 лева на дата 18.06.2019 г.;

70.00 лева на дата 29.06.2019 г.;

25.85 лева на дата 02.07.2019 г.;

139.25 лева на дата 13.07.2019 г.

Г.Р. счита, че гореописания договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр, чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

Същия е нищожен и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Сочи се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „4финанс” ЕООД не е изпълнил императивно вменените му задължение да предостави на потребителя Г.Р. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях.

Също така всички разменени между доставчика и потребителя 2 електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.

„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс.

С оглед на горното се твърди, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с Г.Р. в нарушение на предвидените императивни правила за форма, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Смята се, че е нарушено изискването договора да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.

За действителността на договор е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя /в настоящият случай Г.Р. изобщо не е получавал описаните суми с изключение на първоначално отпуснатата му сума/, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /200 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

Договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент от 40,94 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер /в това число начислените такси за отсрочване на изпълнението/, и водещи до различен размер на ГПР.

На следващо място се сочи, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 209.80 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя.

3

Г.Р. е заплатил сума в общ размер на 95.65 лева, представляваща такси от 34.80 лева, 35.00 и 25,85 лева за отсрочване изпълнението на задължението . Заплащането на посочените такси по своята същност е довело до изменение на процесния договор, като дължимата сума по отпуснатия кредит от 304.90 лева е изплатена изцяло два месеца и половина след първоначалното сключване на договора. Подобни такси не се дължат на основание чл. 10а, ал.

2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така се твърди, че тези такси представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да са част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

Също така се твърди, че клаузите, уреждащи заплащането на цената за допълнителни услуги са изцяло неравноправни и нищожни, тъй като същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора. Наред с това тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „4финанс” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „такса за отсрочване изпълнението на задължението“ в общ размер на 95.65 лева, които по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза на 209.80 % /а не както е посочен в договора - 49,60 %/. Ето защо ищецът твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо се твърди, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.

С тези си действия „4финанс” ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

По изложените съображения ищецът сочи, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

4

Според Г. Р. договора за потребителски кредит е нищожен и на друго основание - на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузите за възнаградителна лихва /ГЛП/ са нищожни поради противоречие е добрите нрави. Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включват таксите за експресно разглеждане и отсрочване изпълнението на задължението)е изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ, двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.

Договорът за потребителски кредит е нищожни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.