Решение № 179 от 27.06.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. В., 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20251320200492 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство по делото е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от А. К. П. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Б.В.“, № 29, вх.А, ет.2, ап.4 срещу Наказателно постановление № 05-2500014 от 18.03.2025г., издадено от Директора на Д. ”И. по т.” - гр.В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ за административно нарушение по чл.61, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от Наредба КТ.

Жалбоподателят с жалбата си и чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва наказателното постановление, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена тя, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната по жалбата страна - административно-наказващият, орган чрез своя представител в съдебното заседание оспорва жалбата, поддържа атакуваното с нея наказателно постановление и моли същото да бъде 1 потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко едно от тях по отделно и всички общо в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.01.2025г. в Д „ИТ“ – гр.В. е съставен АУАН срещу жалбоподателя за това, че на 13.01.2025г. е посетен обект Полагане на паваж в двора на жилищна сграда в гр.В., ул.“Общинска“, № 19 и в хода на проверката е установено лицето Славчо Димитров К., който е полагал паважа. При проверката е взета декларация от К., че работи на обекта за „К-БИЛД“ ЕООД, с фиксирано работно време, седмично трудово възнаграждение и почивни дни, и е извършена проверка по документи на 22.01.2025г., не е представено трудово досие на К.. От соченото контролните органи считат за констатирано изложеното и възприемат горното, като уличават жалбоподателя в това, че е допуснал на 13.01.2025г. К. да работи на обекта на контрол без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения. В последствие е издадено и оспорваното Наказателно постановление за същите обстоятелства. Не са приложени трудови договори, длъжностни характеристики или други, според които да се направи заключение за трудовоправните взаимоотношения между жалбоподателя физическо лице и въпросното дружество, като работодател – от една страна.

Нито за това какви са правата, задълженията, служебните правомощия и правоотношения или тяхната длъжностна хактеристика, между К. и жалбоподателя – от друга страна. Твърденията в АУАН и НП са останали голословни. Освен това - липсва анализ на субективната страна, а именно допустителството, такова каквото се твърди - с какви свои действия или бездействия привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е обективирало своето субективно отношение, в какво се изразява неговият евентуален умисъл, предвиждане и цел към настъпване на опасни последици, както за отделни лица, така и за обществените отношения. В съдебно заседание свидетелят К. заявява, че не е попълнил процесната декларация, че не е в трудови правоотношения с жалбоподателя, че не работи за въпросното дружество. Все заявления противоречащи на твърденията на АНО. Наред с това предвид събраните гласни и писмени доказателства не се установяват признаците на съществуващо трудово правоотношение. В тях не 2 се съдържат подобни сведения. Посочва се, че работника работи в дружеството със съответните реквизити, но в какви отношения е с жалбоподателя и/или в какви отношения е дружеството с жалбоподателя, няма данни. Разпитаните свидетели са категорични, че трудови отношения с жалбоподателя не са имали, та дори и с цитираното дружество. Със събраните доказателства се установява, че К. е престирал труда си на определено работно място в конкретен ден, но се установи, това да е ставало ежедневно, с установени почивки и почивни дни, при трудово възнаграждение и с материали и инструменти на жалбоподателя. Не е бил уговорен и срок за извършване на работата. Т.Е. правоотношение по наемане на работната сила на работника, който да е бил длъжен да бъде на разположение на работодателя, да изпълнява определена работа и да му се подчинява в процеса на нейното изпълнение. Не е изяснен кой е всъщност работодателя.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказа по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, протокол за извършена проверка, писмени сведения и обяснения, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на свидетеля-актосъставител Ц. и свидетелят П., както и на свидетелските показания на свид.К. и свид.К.. Между тези доказателства няма противоречия, те се допълват взаимно и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано. В.ският районен съд дава вяра на тези доказателства и ги кредитира.

От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че жалбоподателят не следва да носи административно-наказателната отговорност, такава каквато е определена от административно-наказващият орган. Последният неправилно е наложил същата. П. не е консумирал състава на твърдяното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Твърдяното с НП от АНО не се доказва по несъмнен и безусловен начин. Със защитната си теза жалбоподателят в достатъчно необходима степен оборва твърдяното от административно-наказващия орган, който пък от своя страна не представя достатъчно убедителни и категорични доказателства, за да защити твърденията си, а следва да се има предвид, че именно негова е тежестта за доказване в такъв процес. Административно- 3 наказателна отговорност може да се носи от дадено лице единствено и само при безспорно установени и доказани нарушения. От друга страна формално и не мотивирано, с бланкетен и голословен израз в НП е пренебрегнат всякакъв обосноваващ коментар относно обстоятелството и на базата на какво е преценено, че нарушението е резултат от поведението на П.. Какви са конкретно неговите действия от обективна страна, които да обуславят и субективния елемент на деянието – евентуален умисъл, от субективна страна лицето да съзнава обществено опасния характер на деянието, да предвижда неговите обществено опасни последици и допуска тяхното настъпване. На ред с това в настоящото производство са допуснати и съществени процесуални нарушения. Нарушени са изискванията на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва в АУАН и НП пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 05 -2500014 от 18.03.2025г. на Директора на Д. ”И. по т.” - гр.В., с което на А. К. П. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Б.В.“, № 29, вх.А, ет.2, ап.4, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

Осъжда Д. ”И. по т.” - гр.В. да заплати на А. К. П. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Б.В.“, № 29, вх.А, ет.2, ап.4 сумата 800лв. /осемстотин лева/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4