Присъда № 449 от 12.08.2025, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда с Рег. № 449/12.08.2025 г., постановена по НОХД № 13305/2024 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав

С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т. Г. С., с ЕГН: **********, за това, че за периода от 30.04.2018 г. до 31.03.2023 г. (включително), в хх след като е осъден с Решение № 399539 от 30.04.2018 г. на СРС, ГО, 80 -ти състав, постановено по гр. д. № 87148/2017 г., влязло в законна сила на 30.04.2018 г. да издържа свой низходящ, а именно – малолетната си дъщеря хх с ЕГН:

**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 (триста) лева, чрез нейната майка и законен представител А. Н. Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва:

- за 30.04.2018 г. (един ден) - 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 10,00 (десет) лева;

- за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2023 г. - 59 (петдесет и девет) пълни месечни вноски от по 300 (триста) лева всяка, на обща стойност 17 700,00 (седемнадесет хиляди и седемстотин) лева, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 17 710,00 (седемнадесет хиляди седемстотин и десет) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на проведеното по делото разпоредително заседание съдът е конституирал пострадалата хх чрез нейната майка и законен представител А.

Н. Г. в качеството на частен обвинител.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Представителят на Софийска районна прокуратура поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като счита, че вината му се доказва както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на съда да му наложи наказание в максимален размер, а именно 1 година лишаване от свобода, поради липса на смекчаващи вината обстоятелства и наличие на отегчаващи такива – дългия период от време, през който не е плащана издръжка. На осн. чл.58а, ал.1 от НК моли определеното наказание за срок от 1 година „лишаване от свобода“ да бъде редуцирано с една трета, като на подс.С. бъде наложено наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Частният обвинител, чрез нейната майка и законен представител, се придържа към казаното от прокурора.

Защитникът на подс. С. – адв. хх, заявява, че причината за неплащането на издръжка от подсъдимия Т. С. на пострадалата хх е наличието на конфликтни отношения между него и А. Г., майка на пострадалата. Въз основа на това, че подсъдимият признава вината си, адв. хх моли съда да прояви снизходителност при определяне на размера на наказанието.

1

Подсъдимият, в своя лична защита, се придържа към пледоарията на защитника си. При предоставеното му право на последна дума същият моли за снизхождение.

Подсъдимият С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът с протоколно определение от 12.08.2025 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел направените от подсъдимия самопризнания за подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от него самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, а именно:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. Г. С., с ЕГН: **********, хх.

На 11.09.1999 г. подс. Т. Г. С. и св. А. Н. Г. сключили граждански брак.

По време на брака се родили две деца - синът им хх (пълнолетен) и дъщеря им хх родена на 06.04.2012 г., с ЕГН: **********.

С Решение № 399539 от 30.04.2018 г. на СРС, 80-ти състав, по гражданско дело № 87148/2017 г., влязло в законна сила на 30.04.2018 г., е бил прекратен с развод гражданският брак между подс. Т. Г. С. и св. А. Н. Г..

Упражняването на родителските права по отношение на децата хх (пълнолетен към момента на подаване на сигнала в СРП) и дъщеря им хх се предоставили на майката А. Н. Г., при която било определено местоживеенето на децата.

По силата на същото Решение, подс. Т. Г. С. бил осъден да заплаща на детето си - хх, чрез нейната майка и законен представител А. Н. Г., месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева.

Съгласно константната практика на ВКС /решение № 484 от 16.10.1980г. по н.д.№486/1980г., I н.о. на ВС /, след влизане в сила на съдебния акт започва да тече инкриминираният период от време, за който осъденото да заплаща издръжка лице може да се държи наказателно отговорно за съзнателно забавяне изплащането на дължимите месечни вноски. Св. А. Н. Г. е адресно регистрирана по постоянен адрес хх като към настоящия момент живее на адреса и на него отглежда малолетното им дете хх.

След постановяване и влизане в сила на горепосоченото Решение на 30.04.2018 г., и след като е бил осъден да издържа свой низходящ малолетната си дъщеря хх, подс. Т. Г. С. съзнателно не е изпълнил това свое задължение и не е заплатил повече от две месечни вноски за детето си, чрез неговата майка и законен представител А. Н. Г., както следва:

-за 30.04.2018 г. (един ден) - 1 (една) непълна месечна вноска в размер 2 на 10,00 (десет) лева;

-за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2023 г. - 59 (петдесет и девет) пълни месечни вноски от по 300 (триста) лева всяка, на обща стойност 17 700,00 (седемнадесет хиляди и седемстотин) лева, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 17 710,00 (седемнадесет хиляди седемстотин и десет) лева

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена, като се позовава на направеното самопризнание от подс. С. по чл. 371, т.2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, както следва: показанията на св. А. Г. (л. 17 от ДП), писмени доказателства: заверен препис от протоколно решение № 399539/30.04.2018 г., постановено по гр. д.

№ 87148/2017 г. от СРС, ГО, 80-ти състав (л. 60-62 от ДП), копие на изпълнителен лист от 29.05.2018 г. (л. 14 от ДП), заверено копие на удостоверение за раждане на хх (л. 15 от ДП), фирмено досие на хх към 13.06.2022 г. (л. 16 от ДП), справка НАП (л. 21 от ДП), справка МВР (л. 22-23 от ДП), справка Агенция по заетостта (л. 33-35 от ДП), справка Агенция по вписванията (л. 53-55 от ДП), удостоверение за актуално състояние на дружеството хх (л. 56-57 от ДП), справка за съдимост на подс. С. от 12.02.2026 г. (л. 59 от съдебното дело), както и заключение от оценителна експертиза (л.

64-69 от ДП).

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка, която се подкрепя и от направеното признание на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.

От правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установи по един несъмнен и категоричен начин /по смисъла на чл. 303, ал.2 от НПК/, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

С Решение № 399539 от 30.04.2018 г. на СРС, 80-ти състав, по гражданско дело № 87148/2017 г., влязло в законна сила на 30.04.2018 г., е бил прекратен бракът между подс. Т. С. и А. Г.. Със същото решение подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ – дъщеря му хх с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител – А. Г., в размер на 300,00 (триста) лева до настъпване на законно основание за прекратяване на издръжката.

От изготвената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза, която подлежи на кредитиране, като изготвена въз основа на всички материали по делото, от компетентно и безпристрастно вещо лице, 3 съдът констатира, че подсъдимият не е изпълнил задължението за плащане на издръжка както следва: за 30.04.2018 г. (един ден) не е заплатил 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 10,00 (десет) лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2023 г. не е заплатил 59 (петдесет и девет) пълни месечни вноски от по 300 (триста) лева всяка, на обща стойност 17 700,00 (седемнадесет хиляди и седемстотин) лева. Общият размер на дължимата издръжка възлиза на 17 710,00 (седемнадесет хиляди седемстотин и десет) лева.

Съдът счита за безспорно доказано въз основа на събраните по делото доказателства на съзнателно неизпълнение на задължение по заплащане на месечна издръжка на свой низходящ от подсъдимия Т. С., т. е. на сумата посочена в обвинителният акт. Това е така, защото подс. С. е знаел за задължението си, за което е осъден с горепосоченото решение. Макар, че не са налице доказателства за това в целия инкриминиран период същият да е работел по трудов договор, налице са периоди, в които е бил в трудово правоотношение (видно от представената справка от НАП), а освен това, същият е работоспособен.

В допълнение на горното, от представените справки от НАП, от Агенцията по вписванията и от ОПП – СДВР, се установява, че в различни моменти в инкриминирания период от време подсъдимият е имал изплатени доходи от различни трудови правоотношения, притежавал е 3 (три) броя МПС, бил е съсобственик на недвижим имот, и е бил едноличен собственик на капитала на еднолично търговско дружество. Изложеното навежда на извода, че в периода, в който се установи, че не е изпълнявал задължението за заплащане на издръжка на дъщеря си хх подсъдимият е имал източници на доходи, от които е могъл да изплаща издръжка на детето си. С оглед на това, съдът приема, че не е налице обективна невъзможност за заплащане на дължимата издръжка, която да изключва отговорността и задължението на подсъдимия като родител да заплаща на малолетната си дъщеря издръжката, която е бил осъден да плаща.

От субективна страна подс. С. е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.

Подсъдимият е съзнавал, че е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ, а именно дъщеря си хх както и че с неплащането на същата, лишава от тази издръжка малолетната си дъщеря, оставяйки отговорността за това изцяло на майката – А. Г..

Предвид изложеното и въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, съдът счита за безспорно установено съзнателното неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението за заплащане на месечна издръжка на негов низходящ – дъщеря му хх т. е. на посочената в обвинителния акт сума. Непосредствен обект на неизпълнението е задължение за издръжка на обща стойност 17 710,00 лева, като подс. Т. С. е осъществил елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК чрез невнасяне на 4 дължимите месечни издръжки в размер на повече от две месечни вноски. По този начин от обективна и субективна страна подс. Т. С. е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Относно наказанието:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С., съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства ниската обществена опасност на подсъдимия, обусловена от липсата на предходни осъждания. Като отегчаващи такива отчете големия размер на неплатената издръжка и дългия период на осъществяване на състава на престъплението. Причините за извършване на престъплението очевидно са убедеността на подсъдимия, че няма да има последствия за него и липсата на усещане за родителски дълг.

Съдът не счита, че обществена опасност на самото деяние е ниска, доколкото както бе посочено по-горе, периодът на неплащане на издръжката е изключително дълъг, при положение, че законодателят е приел за достатъчно за криминализиране на същото неплащането на само две месечни вноски, а в случая става въпрос за неплащане на 60 месечни вноски - 59 цели месечни вноски и 1 нецяла месечна вноска.