Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2892/2024
Вид
Решение № 48
Подписан
20.01.2025
В сила
20.01.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • член 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502892 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от С. Д. К., ЕГН ********** против Решение № 2243/19.05.2023г., постановено по гр.дело № 17060/2022г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от С. Д. К., ЕГН:

**********, от гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. № ***, чрез пълномощника адв.

Т. А., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. *** срещу Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, БУЛСТАТ 129009870, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявана от старши комисар В.К., обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 745, 67 лева (две хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 283 часа в периода 22.11.2019г.- 22.11.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, сумата от 382, 47 лева (триста осемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода 22.11.2019 г.- 22.11.2022 г., начиная от края на всяко тримесечие поотделно върху 1 дължимата за съответното тримесечие сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване, като неоснователни. Излагат се съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди се, че е налице противоречие с Решение от 02.08.2024г. по дело С-435.2023г. на СЕС. Според жалбоподателя нощният труд на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане е предвидено формално такова обезщетение, което не компенсира своебразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение.

Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Областна Дирекция на МВР – Пловдив заявява становище, с което се оспорва същата като недопустима и неоснователна.

Искането е за оставяне на жалбата без разглеждане, алтернативно – за нейното отхвърляне. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба, и е процесуално допустима. Не се споделя възражението на въззиваемата страна за недопустимост на жалбата поради неспазване на законоустановения срок. Като се запозна с материалите по делото и след служебна справка, съдът констатира, че макар в ЕИСС да е направено отбелязване за връчване на препис от решението на 29.11.2023г., по делото липсва върната разписка. Такава е налице с дата на връчване 02.09.2024г. В обясненията си, връчителят заявява, че е връчил обжалваното решение на жалбоподателя на 02.09.2024г. Въпреки че връчителят е получил решението още на 22.05.2024г., не следва поради неговите действия страната да търпи неблагоприятни последици. Доколкото е налице върната разписка с дата на връчване 02.09.2024г. и въззивната жалба е депозирана на 17.09.2024г.

(и се вземат предвид официалните празници, обявени за неработни дни), срокът за обжалване следва да се приеме за спазен. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

2

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и член 86 ЗЗД, предявени от С. Д. К., ЕГН: ********** против

ОД на МВР - Пловдив, БУЛСТАТ: 129009870 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 887, 90 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд от 1 631 часа в периода 22.11.2019г. - 22.11.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 257,22 лева - мораторна лихва върху главницата за периода 22.11.2019г. - 22.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 24.11.2022г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът е изменил исковете си, като ги е увеличил от 1887, 90 лева – главница, на 2745,67 лева и от 257, 22 лева – мораторна лихва, на 387, 47 лева. Има предявена претенция и за заплащане на законна лихва от завеждане на иска – 24.11.2022г., до окончателното плащане.

Ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендират се разноски.

С постановеното по спора Решение № 2243/19.05.2023г. по гр.дело № 17060/2022г. по описа на РС Пловдив, първостепенният съд е приел исковете за неоснователни.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства – удостоверение от сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив, се установява, че ищецът работи в ОД на МВР Пловдив от 3

20.09.1995г. и продължава да служи на длъжност „Старши полицай“ (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ Пловдив. Полагал е труд на смени – дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно. Няма спор и относно броя часове положен от него нощен труд.

Ответната страна е представила служебна бележка, видно от която се установява, че ищецът е „старши полицай“ в горепосочената група по охрана на обществения ред от 20.04.2015г. Представя се заповед от 05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи относно размерите на ДВ за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на държавните служители в МВР. С нея е разпоредено доп. възнаграждение за нощен труд да е 1 лев за всеки отработен час, считано от 01.02.2020г.

Представя се и заповед от 15.09.2020г. за нейното изменение, с която ДВ за времето на разположение е увеличено от 0,10 лева на 0,20 лева от 01.10.2010г., и нова такава от 25.11.2021г., с която същото е увеличено на 0, 35 лева, считано от 01.12.2021г. Със заповед на Министъра на МВР от 16.06.2021г. ДВ за нощен труд от 1 лева на час е увеличено на 1, 07 лева на час, считано от 01.04.2022г.

Приета е извадка от разплащателна ведомост за положен и изплатен изв. труд на ищеца за периода м. 11.2019г. – м. 11.2022г., в която са посочени в табличен вид помесечно часовете положен изв. труд и платените суми.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на вещото лице З.М. по допусната ССчЕ, което се кредитира от съда. От същото се установяват помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума, съгл. ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение, вкл. и горепосочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, както и че всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. В случай, че се приложи увеличаващ коефициент от 1, 143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, то на ищеца допълнително биха се полагали за целия период сума в размер от 2 745, 67 лева – главница от м.

11.2019г. до м. 11.2022г. включително, като е изчислена и мораторната лихва, и всички суми са помесечно посочени.

4

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали Тълкувателно решение № 1/2020г. от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС противоречи на правото на ЕС, поради което то не следва да се прилага. В тази връзка ПОС намира следното:

Съгласно ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателният акт е отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал.

5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това, с тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл.

130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата, ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.

Прилагането на Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР, обн. ДВ бр. 53/2014г/ в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по 5 отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12, б. "а" от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.

По- конкретно, допуска се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл.за полицаите и пожарникарите / със статут по действащия ЗМВР /, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.