Решение № 433 от 06.10.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Ловеч, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20234310100749 по описа за 2023 година

Производство по чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

Постъпила е искова молба от Й. П. К. от гр. Ловеч против „ВИНАЛ“ АД – гр.

София, в която ищцата посочва, че работела като „Отчетник счетоводство“ в ответното дружество. Със Заповед № 001/21.04.2023 г. на изпълнителния директор на дружеството, трудовото й правоотношение било прекратено, считано от същата дата, на основание чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ, като в заповедта е посочено да й се изплати обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 1099.80 лева, както и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2034.63 лева.

Твърди, че ответникът й дължи и трудово възнаграждение, както следва:

- за м. септември 2022 год. - остатък от 200.00 лева;

- за м. октомври 2022 год. - 567.00 лева;

- за м. м.ноември и декември 2022 год. по 573.00 лева за всеки един от месеците;

- за месеците януари, февруари и март 2023 год. - по 853.00 лева за всеки един от месеците;

- за м. април 2023 год. - 568 лева, изчислено до 20.04.2023 г. включително, или общото трудово възнаграждение, което ответникът й дължи за периода м. септември 2022 г.

- м. април 2023 год. включително, възлиза на 5040 лева.

Посочва, че въпреки отправените от нея покани, ответникът не й изплатил 1 дължимите суми, поради което предявява настоящия иск за заплащането им, както и за лихвата върху тях от датата на възникване на задължението за заплащане на всяко едно вземане до датата на предявяване на иска. Твърди, че за неплатените трудови възнаграждения, съгласно трудовия й договор, тази дата била 30-то число на месеца, следващ месеца на начисляване на възнаграждението, за месеците март и април 2023 г. лихвата върху възнаграждението се изчислява считано от 21.04.2023 г. – датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. Общата сума на лихвата за забава върху трудовите възнаграждения възлиза на 505.77 лева, представляваща сума от лихвите на всяко едно неизплатено трудово възнаграждение, както следва:

- за м. септември 2022 год. - възнаграждение 200.00 лева; лихва за периода 30.10.2022-26.05.2023 г. - 11.61 лева;

- за м. октомври 2022 год. - възнаграждение 567.00 лева; лихва за периода 30.11.2022 -26.05.2023 г. - 28.04 лева;

- за м. ноември 2022 год. - възнаграждение 573.00 лева; лихва за периода 30.12.2022 -26.05.2023 г. - 23.56 лева;

- за м. декември 2022 год. - възнаграждение 573.00 лева; лихва за периода 30.01.2023 -26.05.2023 г. - 76.72 лева;

- за м. януари 2023 год. - възнаграждение 853.00 лева; лихва за периода 28.02.2023 26.05.2023 г. - 107.33 лева;

- за м. февруари 2023 год. - възнаграждение 853.00 лева; лихва за периода 30.03.2023 -26.05.2023 г. - 100.23 лева;

- за м. март 2023 год. - възнаграждение 853.00 лева; лихва за периода 21.04.2023 26.05.2023 г. - 95.01 лева;

- за м. април 2023 год. - възнаграждение 568.00 лева; лихва за периода 21.04.2023 26.05.2023 г. - 63.27 лева.

Ищцата претендира, че ответникът й дължи и лихва за забава върху неплатените обезщетения, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както следва:

- за обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1099.80 лева - лихва 122.51 лева за периода 21.04.2023 г. - 26.05.2023 г.

- за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2034.63 лева - лихва 226.64 лева за периода 21.04.2023 г. - 26.05.2023 г.

Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати горепосочените суми, а именно: 5040.00 лева – трудово възнаграждение за периода от месец септември 2022 г. до месец април 2023 г. включително, 1099.80 лева – обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ – за срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, 2034.63 лева – обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск, както и лихви за забава върху главните вземания, а 2 именно: 505.77 лева – лихва върху неплатеното трудово възнаграждение в размер на 5040.00 лева, изчислена от датата на възникване на задължението за заплащане за всяко едно месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, 122.51 лева – лихва върху неплатеното обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 1099.80 лева от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /21.04.2023 г./ до датата на подаване на исковата молба и 226.64 лева – лихва върху неплатеното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 2034.63 лева от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /21.04.2023 г./ до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главните вземания от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Моли за присъждане и на разноските по делото.

С уточняваща молба от 31.07.2023 г., ищцата е направила уточнение, че претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 2034.63 лева е за 36 дни в периода 2021 – 2023 г., както следва: 2021 г. – 13 дни, 2022 г. – 17 дни и 2023 г. – 6 дни.

С протоколно определение от 12.09.2023 г., съдът е приел представените с исковата молба доказателства.

Съдът счита, че е сезиран с обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, за заплащане на трудово възнаграждение в размер на сумата от 5040.00 лева за периода от м. септември 2022 г. до м. април 2023 г. включително, иск за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 1099.80 лева – за срока на предизвестие при прекратяване на трудов договор, иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 2034.63 лева за неизползван платен годишен отпуск от 36 дни в периода 2021 – 2023 г., както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва в посочените в исковата молба размери върху главните вземания.

В съдебно заседание, ищцата не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат Р. К., който поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът „ВИНАЛ“ АД не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като с разпореждане от 29.05.2023 г., на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са вероятно 3 основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на претенциите.

По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.

238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 1000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 382.99 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове /201.60 лева – държавна такса върху размера на иска за заплащане на трудово възнаграждение, 81.39 лева – върху размера на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ и по 50.00 лева – за всеки от останалите два иска – 4 % върху размера на всеки иск, но не помалко от 50.00 лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИНАЛ“ АД, ЕИК 110014889, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, на основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, чл. 221 ал. 1 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Й. П. К., ЕГН **********, с адрес:

***, следните суми, а именно: сумата 5040.00 лв. /пет хиляди и четиридесет лева/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец септември 2022 г. до месец април 2023 г. включително, сумата 1099.80 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ – за срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, сумата 2034.63 лв. /две хиляди тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение по чл.

224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 36 дни в периода 2021 – 2023 г., 505.77 лв. /петстотин и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 30.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба /26.05.2023 г./, 122.51 лв. /сто двадесет и два лева и петдесет и една стотинки/ – лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ за периода от 21.04.2023 г. до 26.05.2023 г. и 226.64 лв. /двеста двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ – лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за периода от 21.04.2023 г. до 26.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главните вземания 4 за трудово възнаграждение и обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба /26.05.2023 г./ до окончателното им изплащане, а също и сумата 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ВИНАЛ“ АД, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 382.99 лв. /триста осемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове.

БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на ищцата Й. П. К.:

***.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на ответника.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

5