Определение № 20080 от 01.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20080 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110105068 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 5068/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от М. И. И. срещу УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор от 12.12.2000 г., като няколкократно страните били сключвали допълнителни споразумения към трудовия договор. Поддържа, че по силата на трудовия договор изпълнявала длъжността „биолог-професор“ в „Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки“. Твърди, че на 16.01.2026 г. била връчена Заповед № 3-21/15.01.2026 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Навежда доводи, че дисциплинарното наказание е било наложено незаконосъобразно, като не било взето предвид тежестта на наложеното наказание с оглед високата й професионална и академична квалификация. Излага съображения, че е работила при ответника повече от 25 години, като до този момент никога не било налагано каквото и да било дисциплинарно наказание, като напротив през цялото време била изпълнявала добросъвестно и качествено трудовите си задължения. Твърди, че в последната година е подложена на системен и тенденциозен натиск от прекия си ръководите – начална на клиниката където полагала труд, което обосновава. Поддържа, че с писмо от 01.12.2025 г. са било изискано в тридневен срок да даде обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ на конкретно поставени въпроси, като такива били дадени в определения срок. Инвокира доводи, че предоставените писмени обяснения са подробни и последователни, като липсвало виновно неизпълнение на трудовите задължения, което аргументира подробно, като сочи различни случай, когато 1 трети лица са пречели на извършването на работата или са извършвали действия без знанието на ищцата. Развива съображения, че именно с оглед подобни пречки многократно е сезирала изпълнителния директор, като обоснова, че през 2025 г. многократно е сигнализирала за нарушения в общественото здравеопазване и трудовото законодателство.

Твърди, че с писма от 18.12.2025 г. и 19.12.2025 г. са поискани обяснения и по други поставени въпроси, като е бил определен 3-дневен срок по всяко искане, като обясненията били дадени в предоставения срок. Прави извод, че ако е налице неизпълнение на трудовите задължения, то същото не било виновно, тъй като се дължало на едностранни и непрозрачни организационни решения, които били въведени от ръкодството на клиниката през последната година. Освен това през периода били извършвани многократни софтуерни промени, за което липсвали съответни писмени разпореждания, нито официални бил уведомяван персонала, което създало обективни пречки за нормалното изпълнение на трудовите задължения. Навежда доводи, че никога не била отказвала да участва в дежурства, но е била изключена от последните без мотиви и нарочен писмен акт. Излага съображения, че въпреки дадените подробни обяснения по чл. 193 КТ, същите не били взети предвид от работодателя и не били обсъдени от него, поради което правото на защита на служителя била формално упражнено. Твърди, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл. Поддържа, че заповедта на отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не съдържала ясно и конкретно описание на вменените дисциплинарни нарушения, като в заповедта имало фрагменти от различни доклади, като не бил изведен и конкретен фактически състав на дисциплинарното нарушение, което да бъде конкретизирано по време, място, начин на извършване, съответно форма на виновно поведение. Също така в заповедта липсва съпоставка между твърдените нарушения и тяхната правна квалификация, като било налице само общо позоваване на разпоредбите на КТ. Инвокира доводи, че не е съобразена нормата на чл. 189 КТ, т.е. не е извършена преценка между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание. Излага аргументи, че в случая не е налице фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, което обосновава последователно и подробно. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства. Иска наложеното дисциплинарно наказание на бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, като искът се оспорва, като неоснователен. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, като била изпълнена процедурата по КТ. Поддържа, че дисциплинарната проверка и производство срещу ищцата били започнали във връзка с постъпил доклад от начална на Клиниката по клинична имунология, с който доклад бил информиран изпълнителния директор на болницата за неизпълнение на конкретни трудови задължения от страна на ищцата, който сочи. Навежда доводи, че са били изискани обяснения от страна на ищцата, като същата е представила такива на изпълнителния директор, като с оглед на това изпълнителния директор бил изискал и събрал информация от началника на клиниката – проф. Наумова, която била изготвила и представила доклад на 09.12.2025 г. Излага съображения, че също така с доклади от 27.11.2025 г., 17.12.2025 г. и 18.12.2025 г., проф.

Наумова била информирала изпълнителния директор на болницата за извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, като с оглед това били поискани и допълнителни обяснения от ищцата, която била представила такива. Сочи, че освен поисканата информация във връзка с докладите били правени и отделни проверки, за което бил изготвен и Протокол от 14.01.2026 г. Твърди, че комисията, която била назначена да извърши преверка дали е извършено дисциплинарно нарушение, била направила извод, че такова било налице, като било налице нарушение на чл. 21, т. 13 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и т. I I I от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки. Поддържа, че спазването на правилниците е 2 вменено като задължение на ищцата с трудовата й характеристика. Прави извод, че с оглед установеното дисциплинарно нарушение е издадена и процесната заповед за налагането на дисциплинарно наказание. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявения иск.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, във вр. чл. 188, т. 2 КТ.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело – УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „предупреждение за уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник или служител.

Ищецът носи доказателствената тежест, т. е. процесуалното задължение да установи наличието на валидно възникнало трудово правоотношение.

Между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) са се намирали в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор от 12.12.2000 г., като няколкократно страните били сключвали допълнителни споразумения към трудовия договор, като силата на трудовия договор изпълнявала длъжността „биолог-професор“ в „Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки“; 2) на 16.01.2026 г. била връчена Заповед № 3-21/15.01.2026 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор.

По отношение доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, съдът намира, че искането е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, но с оглед разпределената доказателствена тежест и ангажираните и от ответника писмени доказателствени средства, които са сходни на поисканите в една си част е не необходимо, а в останалата част е неотносимо към предмета на правния спор, поради което доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.06.2026 г. от 09,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) са се намирали в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор от 12.12.2000 г., като няколкократно страните били сключвали допълнителни споразумения към трудовия договор, като силата на трудовия договор изпълнявала длъжността „биологпрофесор“ в „Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки“; 2) на 16.01.2026 г. била връчена Заповед № 3-21/15.01.2026 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента, провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват, като УКАЗВА на страните, че единствено първи три часа в процедурата се заплащат от бюджета на съда, а след това се дължи предвидена държавна такса. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел.