Решение № 24 от 27.06.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Каварна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20253240200040 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. В. М., срещу Наказателно постановление № 283а-68/09.11.2023 г., издадено от Началника на РУ – Каварна, ОДМВР Добрич, с което на въззивника на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл.

17б, ал. 1 от ЗУЧК.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на издадените Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателно постановление /НП/, както и за издаването им в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане към съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител излага подробни доводи относно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното НП, като моли за неговата отмяна.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна РУ – 1

Каварна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура Добрич, ТО Каварна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Каварненски районен съд, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 22.07.2023 г. служителите на РУ Каварна – свидетелите А. А. К. и С.

А. С., в изпълнение на служебните си задължения направили обход на местността Болата, при който установили 11 бр. МПС паркирани на пясъка на плаж „Болата“. На установените МПС били направени снимки със служебен таблет и били индивидуализирани в съставен констативен протокол. Сред установените автомобили бил и лек автомобил Рено Меган с рег. № .... При извършена справка в системата на МВР, свидетелите установили, че собственик на автомобила е жалбоподателят И. В. М..

За констатираното нарушение свидетелят К. съставил АУАН № 283а68/04.09.2023 г. в който вписал, че И. В. М. на 22.07.2023 г. около 10.00 ч. на морски плаж „Болата“, общ. Каварна е паркирал собственият си лек автомобил Рено Меган с рег. № ..., върху територията на самия плаж /върху пясъка/, с което виновно е нарушил чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.

АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя и изпратен за връчване чрез РУ Попово. В представените по делото препис от АУАН и съпроводително писмо е вписано, че акта е връчен на нарушителя И. В. М., срещу подпис, на 14.09.2022 г. В акта не са вписани обяснения/възражения, такива не са постъпили и в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на акта, било изготвено атакуваното наказателно постановление срещу И. В. М., за това, че 22.07.2023 г. около 10.00 часа, в общ. Каварна, на морски плаж „Болата“, при извършвана периодична полицейска проверка е установено, че лицето е паркирало собствения си лек автомобил Рено Меган с рег. № ..., върху територията на самия плаж - върху пясъка, с което виновно е нарушил чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. За извършеното нарушение и на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. НП било връчено на 04.03.2025 г. на Г.

2

В. М..

При извършения разпит на Г. В. М. – брат на жалбоподателя, се установи, че на посочената в АУАН и НП дата, той завел брат си, с неговия собствен автомобил на аерогарата в гр. Варна откъдето И. отпътувал за чужбина.

Свидетелят заедно със съпругата и детето си, с автомобила на И. М. отишли на плаж „Болата“. Паркирал на място на което имало и други паркирани автомобили. До тръгването си от плажа не е виждал полицейски служители и не е разговарял с такива.

Свидетелят твърди, че в последствие в гр. Попово му били връчени АУАН и НП издадени на името на брат му и за неговия лек автомобил. Свидетелят заяви, че е приел акта, т.к. знаел, че на посочената дата той е управлявал автомобила. Горните обстоятелства свидетелят заявил и на полицейските служители. Последните не са му указали, че следва да предаде акта на брат си.

Г. М. уведомил брат си, че са му връчили акт съставен за неговата кола, но не му е предавал акта. В последствие отново на свидетеля било връчено и обжалваното НП.

Установява се от представената бордна карта и справка от ОД МВР Добрич, че на 22.07.2023 г. И. В. М. има регистрирано излизане от РБългария в 05.10 ч. през ГКПП Аерогара Варна.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите А. А. К., С. А. С. и Г. В. М.. Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени средства като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат противоречия в себе си и такива помежду им. Съдът кредитира и представените по делото писмени доказателства, доколкото са непротиворечиви, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване 3 на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не е посочено пълно описание на нарушението, мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В акта и наказателното постановление е вписано, че жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил Рено Меган с рег. № ..., върху територията на самия плаж - върху пясъка. От описанието дадено в акта и НП не може да се установи, дали мястото на което е бил паркиран лекия автомобил в действителност попада на територията на морския плаж. Актовете не съдържат достатъчна конкретика относно мястото на което е установено нарушението, като от даденото описание не може да бъде изведено точното място на твърдяното нарушение, за да бъде преценено, то част от територията на морския плаж ли е или не.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Дефиницията за морски плаж е дадена в чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, съгласно който морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. В т. 4 от § 1 от ДР на ЗУЧК е посочено, че "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.

Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.

Липсата на точно описание на мястото върху което е бил установен процесния мотопед, съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН т.к. ограничава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере какво е повдигнатото му административнонаказателно обвинение, респективно - да организира защитата си срещу него.

4

Разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са императивни, защото осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, включващо и правото му да знае в какво точно административно нарушение е обвинен, за да може да организира защитата си в пълен обем. В административно наказателните производства няма място търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения и актове. Процедурата по ЗАНН е санкционна и е в тежест на наказващия орган да я проведе законосъобразно, завършена с правилни актове, като докаже твърденията си, обективирани в тях с валидни доказателства.

Освен гореизложеното, при извършената проверка на атакувания акт и преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достигна до извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено и поради нарушение на процедурата по връчване на акта. Установи се, че АУАН е връчен на свидетеля Г. М., без горното обстоятелство да е отбелязано в акта, както и задължението му да предаде акта на нарушителя. По този начин е препятствана възможността на подведеното под административна отговорност лице да направи възражения по акта, както и в законоустановения срок да подаде декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която да посочи, лицето, което е управлявало собствения му лек автомобил, респ. извършило инкреминираното нарушение.

Това е нарушение на процесуалните правила, довело до съществено накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Дори да се приеме, че подобно нарушение не представлява основание за отмяна на НП, то същото следва да бъде отменено поради липса на каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.17б ЗУЧК на датата, посочена в НП – 22.07.2023 г.

Предвид всичко изложено съдът намира, че депозираната жалба е основателна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

За пълнота на изложеното съдът следва да се произнесе и по въведените от въззивника възражения:

Възражението, че освен лекият автомобил на жалбоподателя на същото място е имало и много други паркирани автомобили, което обстоятелство 5 действително се установи от показанията на свидетелите, не е изключващо отговорността обстоятелство и не е основание за отмяна на НП.

Възражението относно липсата на идентификационни табели указващи забрана за преминаване и паркиране също е неоснователно, т.к. за ангажиране административната отговорност на нарушителя не е необходимо да има поставени обозначителни знаци или такива, които забраняват паркирането, респективно спирането за престой, защото забраната за паркиране на пясъчни дюни произтича непосредствено от закона.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя И. В.

М. и адв. Н. А от АК Търговище от 17.04.2025 г., в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 500 лева е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане). Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Добрич, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и доколкото се прилага чл. 205 от АПК следва да понесе разноските по делото в размер на 500 лева.